2_928/19.12.2017г.
ЗДДС; чл. 17, ал.2
ЗДДС; чл.111а, ал.3
ППЗДДС; чл.79, ал.3
ОТНОСНО:приложението на ЗДДС при доставки на стоки извън територията на страната
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. ......, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е регистрирано по ЗДДС. Ще закупува стока от Украйна, която няма да транспортира до територията на страната, а ще продава на дружества, регистрирани за целите на ДДС в Румъния, Хърватска, Германия и Чехия, като са възможни два варианта на доставката:
1. Българското дружество закупува стоката от Украйна и я внася на територията на ЕС в Румъния, Хърватска и Чешка Република, където я продава на дружества от тези държави , без тази стока да се транспортира до територията на България.
2. Българското дружество закупува стоката от Украйна и я продава на територията на Украйна на дружества, регистрирани по местното законодателство за целите на ДДС в Германия, без тази стока да пристига в България.
Въпросите са:
1. Какви доставки ще извърши дружеството при продажбите на стоките в посочените два варианта?
2.Какви първични счетоводни документи трябва да издаде или да притежава за тези продажби дружеството?
3.Как следва да се отразят продажбите в дневника за продажби на българското дружество и в двата варианта?
4.Следва ли за продажбите да се подава VIES декларация и доставките да се декларират в системата на Интрастат и в двата варианта?
5. Какъв е прагът за регистриране за целите на ДДС в Румъния , Хърватска, Германия и Чешка Република.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Мястото на изпълнение на доставката на стока се определя по правилата на чл.17 от ЗДДС и е в зависимост от това дали е налице превозване на стоката.
По силата на чл.17, ал.1 от закона, мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва е мястото, където стоката се намира към момента на прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превоза и към получателя.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в първия вариант дружеството ще осъществи внос на стоката на територията на държавата членка по вноса- Румъния, Хърватска и Чехия.
За определяне на мястото на изпълнение на доставката по продажба на стоката на клиенти от Румъния, Хърватска и Чехия ще важат отново правилата на чл.17 от ЗДДС и то ще е в зависимост от наличието или липсата на транспорт по конкретната доставка. В описания случай мястото на изпълнение ще е на територията на съответната държава членка, където се прехвърля собствеността върху стоката или от където започва превозването на стоката към получателя. Следва да имате предвид, че доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка формират облагаем оборот за регистрация за целите на ДДС в тези държави членки.
При осъществяването на втория вариант на доставките българското дружество ще извърши доставка с място на изпълнение на територията на трета страна - Украйна, като внос на Европейската митническа територия ще извърши дружеството получател, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия.
Следователно, и в двата описани варианта дружеството ще извърши доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
По втори въпрос:
На основание чл.111а, ал.3 от ЗДДС, документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на ЗДДС, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице е длъжно да издаде фактура за извършена доставка на стоки или услуга и при получаване на авансово плащане, като фактурата се издава в петдневен срок от датата на доставката или получаване на авансовото плащане. Фактурата следва да съдържа регламентираните в чл.114 от ЗДДС реквизити.
На основание чл.79, ал.3 от ППЗДДС, доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Предвид гореизложеното следва да се запознаете със законодателството на Румъния, Хърватска и Чехия във връзка с документирането на доставките, сроковете за издаване на данъчни документи за доставките и реквизитите, които следва да съдържат тези документите.
В ЗДДС не са регламентирани доказателства за удостоверяване на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, поради което тези доставки можете да удостоверите с всички налични доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоката и нейното превозване.
По трети въпрос:
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл.112 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол. Съгласно гореизложеното за дружеството възниква задължение за отразяване на издадените по реда на чл.113 от ЗДДС фактури за доставките с място на изпълнение на територията на трета страна в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Фактурите следва да бъдат отразени в дневника, като се попълни общата информация по доставката в колони от 1 до 8, като и колона 23- данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
По силата на разпоредбата на чл.12, ал.2 от ППЗДДС, регистрираното лице е длъжно да води документация и отчетност за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, поради което издадените фактури по реда на данъчното законодателство на други държави членки също следва да намерят отражение в дневника за продажбите. Фактурите следва да бъдат отразени в дневника, като се попълни общата информация по доставката в колони от 1 до 8, както и колона 23- данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
Съгласно чл.125, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Видно от цитираната разпоредба, за дружеството не възниква задължение за подаване на VIES-декларация при осъществяване на доставките и при двата варианта.
Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки, системата "Интрастат" се прилага за събирането на данни за вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на Република България на стоки от Европейския съюз. Относно декларирането на продажбите в системата Интрастат, запитване можете да отправите към дирекция "Интрастат" при ЦУ на НАП - София, която е компетнетна да изразява становище то тези въпроси..
По пети въпрос:
Компетентностите на Националната агенция за приходите /НАП/ са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/, като сред тях са да осигурява обслужване на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
НАП не е компетентна да изразява становища по прилагането на данъчно законодателство, действащо на територията на друга държава членка.
За целта е необходимо да се запознаете с условията и реда за регистрация, регламентирани в данъчното законодателство на всяка държава членка, на територията на която ще извършвате облагаеми доставки.
.
Представеното дружество е регистрирано по ЗДДС. То ще закупува стока от Украйна, която няма да се транспортира до територията на България, а ще се продава на дружества, регистрирани за целите на ДДС в Румъния, Хърватска, Германия и Чехия, при два варианта:
- 1. Българското дружество закупува стоката от Украйна и я внася на територията на ЕС в Румъния, Хърватска и Чешка република, където я продава на дружества от тези държави, без стоката да се транспортира до България.
- 2. Българското дружество закупува стоката от Украйна и я продава на територията на Украйна на дружества, регистрирани по местното законодателство за целите на ДДС в Германия, без стоката да пристига в България.
Въпрос 1: Какви доставки ще извърши дружеството при продажбите на стоките в посочените два варианта?
Въпрос 2: Какви първични счетоводни документи трябва да издаде или да притежава за тези продажби дружеството?
Въпрос 3: Как следва да се отразят продажбите в дневника за продажби на българското дружество и в двата варианта?
Въпрос 4: Следва ли за продажбите да се подава VIES декларация и доставките да се декларират в системата на Интрастат и в двата варианта?
Въпрос 5: Какъв е прагът за регистриране за целите на ДДС в Румъния, Хърватска, Германия и Чешка република?
По първи въпрос
Мястото на изпълнение на доставка на стока се определя по чл.17 от ЗДДС и зависи от това дали стоката се превозва.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира към момента на прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът към получателя.
При първия вариант дружеството ще осъществи внос на стоката на територията на държавата членка по вноса - Румъния, Хърватска и Чехия. За определяне на мястото на изпълнение на доставката при продажбата на стоката на клиенти от тези държави отново се прилагат правилата на чл.17 от ЗДДС и мястото зависи от наличието или липсата на транспорт по конкретната доставка. В описания случай мястото на изпълнение ще бъде на територията на съответната държава членка, където се прехвърля собствеността върху стоката или от където започва превозването на стоката към получателя.
Посочва се, че доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка формират облагаем оборот за регистрация за целите на ДДС в тези държави членки.
При втория вариант българското дружество ще извърши доставка с място на изпълнение на територията на трета страна - Украйна, като вноса на Европейската митническа територия ще извърши дружеството получател, регистрирано за целите на ДДС в Германия.
Следователно и в двата варианта дружеството ще извърши доставки с място на изпълнение извън територията на страната. На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Извод: И в двата варианта дружеството извършва доставки с място на изпълнение извън територията на България, за които не се начислява ДДС по чл.86, ал.3 от ЗДДС, като при първия вариант мястото е в съответната държава членка (Румъния, Хърватска, Чехия), а при втория - в трета страна (Украйна).
По втори въпрос
На основание чл.111а, ал.3 от ЗДДС, документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на ЗДДС, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице е длъжно да издаде фактура за извършена доставка на стоки или услуги и при получаване на авансово плащане, като фактурата се издава в петдневен срок от датата на доставката или получаването на авансовото плащане.
Фактурата следва да съдържа реквизитите по чл.114 от ЗДДС.
На основание чл.79, ал.3 от ППЗДДС, доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Поради това следва да се запознаете със законодателството на Румъния, Хърватска и Чехия относно документирането на доставките, сроковете за издаване на данъчни документи и необходимите реквизити на тези документи.
В ЗДДС не са регламентирани доказателства за удостоверяване на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, поради което тези доставки могат да се удостоверят с всички налични доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоката и нейното превозване.
Извод: За доставки с място на изпълнение в трета страна дружеството издава фактури по реда на ЗДДС (чл.111а, ал.3 и чл.113, ал.1, с реквизити по чл.114), а за доставки с място на изпълнение в друга държава членка ги документира по законодателството на съответната държава членка, като за всички доставки с място на изпълнение извън страната следва да разполага с доказателства за прехвърляне на собствеността и превоза.
По трети въпрос
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно чл.112 от ЗДДС, данъчни документи са фактура, известие към фактура и протокол.
От това следва, че за дружеството възниква задължение да отрази издадените по реда на чл.113 от ЗДДС фактури за доставките с място на изпълнение на територията на трета страна в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Фактурите се отразяват, като се попълва общата информация по доставката в колони от 1 до 8, както и колона 23 - данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
По силата на чл.12, ал.2 от ППЗДДС, регистрираното лице е длъжно да води документация и отчетност за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, поради което издадените фактури по реда на данъчното законодателство на други държави членки също следва да намерят отражение в дневника за продажбите. И тези фактури се отразяват, като се попълва общата информация по доставката в колони от 1 до 8 и колона 23 - данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
Извод: Всички фактури за доставки с място на изпълнение извън страната - както в трети страни, така и в други държави членки - се отразяват в дневника за продажбите за периода на издаването им, в колони 1-8 и колона 23 като данъчна основа по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
По четвърти въпрос
Съгласно чл.125, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
От тази разпоредба следва, че за дружеството не възниква задължение за подаване на VIES-декларация при осъществяване на доставките и при двата варианта.
Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки, системата "Интрастат" се прилага за събирането на данни за вътреобщностни изпращания от или пристигания на територията на Република България на стоки от Европейския съюз.
Относно декларирането на продажбите в системата Интрастат, запитване може да се отправи към дирекция "Интрастат" при ЦУ на НАП - София, която е компетентна да изразява становище по тези въпроси.
Извод: За описаните доставки не възниква задължение за подаване на VIES-декларация, а по въпросите за деклариране в системата Интрастат следва да се обърнете към дирекция "Интрастат" при ЦУ на НАП.
По пети въпрос
Компетентностите на Националната агенция за приходите са регламентирани в чл.3, ал.1, т.1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), като сред тях е да осигурява обслужване на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация и разяснения по правата и задълженията им, както и да осигурява отпечатването и разпространението на формуляри и др. (текстът в становището е прекъснат, но се посочва общата рамка на компетентностите).
Извод: По отношение на конкретния праг за регистрация за целите на ДДС в Румъния, Хърватска, Германия и Чешка република НАП се позовава на общо определените си компетентности по чл.3, ал.1, т.1 от ЗНАП, без да посочва конкретни прагове в становището.
