ОТНОСНО: Данъчно третиране на получени от българско данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 97а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) стоки с доставчик, регистриран за целите на ДДС в друга държава членка
В Дирекция ОДОП ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-270 от 02.11.2021 г., относно данъчно третиране на получени от българско данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС стоки с доставчик, регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.
Видно от изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас юридическо лице има за предмет на дейност предоставяне на преводачески услуги и е регистрирано на основание чл. 97а от материалния закон.
Във връзка с изложеното, сте поставили следните въпроси:
1. Фирмата - получател на доставката в България, задължена ли е да плаща ДДС за стоки, закупени от доставчици, регистрирани за целите на ДДС в държави членки от Европейския Съюз (ЕС)?
2. Ако фирмата, получател на доставката в България не е задължена да плаща ДДС за стоки, закупени от доставчици, регистрирани за целите на ДДС в държави членки от ЕС, но такава фактура е издадена неправомерно на получателя по доставката в България, какво действие следва да бъде предприето от последния?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка в запитването и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
Доколкото в горецитираното запитване не сте посочили видът на доставката от чуждестранното лице в другата държава членка, т.е., дали същата представлява вътреобщностно придобиване или не по отношение на получателя на стоките в България - представляваното от Вас лице, изразеното по-долу становище има за цел да изясни поставените от Вас въпроси в случай на вътреобщностно придобиване.
Регистрацията по чл. 97а от материалния закон е специална регистрация и е само за целите на декларирането на извършените или получените доставки на услуги с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 от материалния закон. Ето защо, в ал. 5 на чл. 97а от закона е предвидено, че за лице, регистрирано на основание на същата законова разпоредба, за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или регистрация по избор на основание чл. 100 от с.з., следва да се регистрира по съответния законоустановен ред и срокове. В тази връзка, Ви обръщам внимание, че на задължителна регистрация за вътреобщностно придобиване по реда на чл. 99 от закона подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки, освен в случаите в които общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишават 20 000 лева. Визираната норма на чл. 99 от материалния закон е свързана и с транспонирането на чл. 3, параграф втори във връзка с параграф първи, буква б) от Директива 2006/112/ЕО.
Независимо от гореизложеното, Ви обръщам внимание на разпоредбата на чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, която има пряко действие и се прилага приоритетно пред нормите на националното законодателство в областта на данъка върху добавената стойност.
Съгласно цитираната разпоредба, данъчно задължено лице, което има право да не облага вътреобщностните си придобивания на стоки в съответствие с чл. 3 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата) (което е изложено по-горе в становището), запазва това си право дори, ако по силата на чл. 2 параграф 1, буква г) или д) от посочената директива на това данъчно задължено лице е предоставен идентификационен номер по ДДС за получени от него услуги, за които то е лице - платец на данъка или за доставени от него услуги на територията на друга държава членка, за които ДДС се плаща единствено от получателя. В случая, представляваното от Вас дружество е регистрирано на основание чл. 97а от закона и се явява лице, от което данъкът е изискуем за получени от него услуги от данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, на основание чл. 82, ал. 2 , т . 3 от материалния закон.
В заключение на текста на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 282/2011 на Съвета на ЕС, ако същото данъчно задължено лице предостави този идентификационен номер по ДДС на доставчик във връзка с вътреобщностно придобиване на стоки, то се смята, че е упражнило правото на избор, предвиден в чл. 3, параграф 3 от посочената Директива.
Видно от гореизложеното, в случай, че представляваното от Вас дружество е предоставило идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 от закона на доставчика на стоките от другата държава членка и е извършило вътреобщностно придобиване на стоки по реда на чл. 13 от материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 84 от същия нормативен акт, данъкът върху добавената стойност е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от закона, данъчната основа на извършеното вътреобщностно придобиване се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по Закона за данък върху добавената стойност. На основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2 на същата законова разпоредба от ЗДДС, данъчната основа на вътреобщностното придобиване следва да се увеличи с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
В случай, че в издадения документ за доставката от Вашия доставчик е посочен данък, същият следва да бъде включен в данъчната основа на вътреобщностното придобиване, което извършва българското дружество.
При условие, че представляваното от Вас юридическо лице се явява придобиващ по вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13 от закона, както бе посочено по-горе, данъкът за доставката е изискуем от същото на основание чл. 84 от ЗДДС и се начислява чрез издаване на протокол, съдържащ реквизитите по чл. 117, ал. 2 от същия нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от закона, данъкът при вътреобщностно придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, съгласно разпоредбата на ал. 1 и ал. 2 на същата законова разпоредба.
По отношение на платения от Вас данък върху добавената стойност за конкретна доставка, който считате, че е неправомерно начислен от Вашия доставчик към представляваното от Вас юридическо лице, и възможността същият да Ви бъде възстановен, следва да се запознаете със законодателството на държавата членка, където е установено съответното лице - доставчик и където е мястото на изпълнение на извършената от него доставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка и поставените в същото въпроси. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Представеното запитване се отнася до данъчното третиране по ЗДДС на стоки, получени от българско данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС. Юридическото лице - получател има за предмет на дейност предоставяне на преводачески услуги и е регистрирано по чл. 97а от закона.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Фирмата - получател на доставката в България, задължена ли е да плаща ДДС за стоки, закупени от доставчици, регистрирани за целите на ДДС в държави членки от Европейския Съюз (ЕС)?
Въпрос 2: Ако фирмата, получател на доставката в България не е задължена да плаща ДДС за стоки, закупени от доставчици, регистрирани за целите на ДДС в държави членки от ЕС, но такава фактура е издадена неправомерно на получателя по доставката в България, какво действие следва да бъде предприето от последния?
Поради непълно изяснената фактическа обстановка и на основание приложимото законодателство по ЗДДС, е изразено принципно становище. В запитването не е уточнен видът на доставката от чуждестранното лице - дали представлява вътреобщностно придобиване по отношение на българското лице. Поради това становището разглежда поставените въпроси при хипотеза на вътреобщностно придобиване.
Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС е специална и служи единствено за деклариране на извършени или получени доставки на услуги с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Поради това в чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС е предвидено, че за лице, регистрирано на това основание, при възникване на основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100 от ЗДДС, следва да се извърши регистрация по съответния ред и в съответните срокове.
В тази връзка се посочва, че на задължителна регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 от ЗДДС подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 от ЗДДС и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки, освен когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата календарна година не надвишава 20 000 лева. Посочва се, че нормата на чл. 99 от закона е свързана с транспонирането на чл. 3, параграф втори във връзка с параграф първи, буква б) от Директива 2006/112/ЕО.
Независимо от това се обръща внимание на чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г., който има пряко действие и се прилага с приоритет пред националните норми по ДДС. Съгласно тази разпоредба данъчно задължено лице, което има право да не облага вътреобщностните си придобивания на стоки по чл. 3 от Директива 2006/112/ЕО, запазва това право, дори ако по силата на чл. 2, параграф 1, буква г) или д) от Директивата му е предоставен идентификационен номер по ДДС за:
- получени от него услуги, за които то е лице - платец на данъка, или
- доставени от него услуги на територията на друга държава членка, за които ДДС се плаща единствено от получателя.
В разглеждания случай дружеството е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС и е лице, от което данъкът е изискуем за получени от него услуги от данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
В заключителната част на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 282/2011 е предвидено, че ако такова данъчно задължено лице предостави този идентификационен номер по ДДС на доставчик във връзка с вътреобщностно придобиване на стоки, то се счита, че е упражнило правото на избор по чл. 3, параграф 3 от Директива 2006/112/ЕО.
От това следва, че ако представляваното от Вас дружество е предоставило своя идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на доставчика от другата държава членка и е извършило вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13 от ЗДДС, то съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът върху добавената стойност е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на вътреобщностното придобиване се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по ЗДДС. На основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на вътреобщностното придобиване се увеличава с всички други данъци и такси, включително акциз, когато са дължими за доставката.
В случай че в издадения документ за доставката от доставчика е посочен данък, този данък следва да бъде включен в данъчната основа на вътреобщностното придобиване, което извършва българското дружество.
Когато представляваното от Вас юридическо лице е придобиващ по вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13 от ЗДДС, данъкът за доставката е изискуем от него на основание чл. 84 от ЗДДС и се начислява чрез издаване на протокол с реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗДДС данъкът при вътреобщностно придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по ал. 1 и ал. 2 на същия член.
Относно платения от дружеството ДДС за конкретна доставка, който се счита за неправомерно начислен от доставчика, и възможността за възстановяването му, следва да се вземе предвид законодателството на държавата членка, в която е установен доставчикът и където е мястото на изпълнение на извършената от него доставка.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на непълната фактическа обстановка, изложена в запитването, и поставените въпроси. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага чл. 17, ал. 3 от ДОПК въз основа на това становище.
Извод: При хипотеза на вътреобщностно придобиване, когато дружеството, регистрирано по чл. 97а от ЗДДС, е предоставило своя идентификационен номер по ДДС на доставчика от друга държава членка и е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13 от ЗДДС, ДДС е изискуем от българското дружество по чл. 84 от ЗДДС, данъчната основа включва и начисления от доставчика данък, а неправомерно начисленият от чуждестранния доставчик ДДС подлежи на уреждане съобразно законодателството на държавата членка на доставчика.
