чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 112, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2
Изх. № 20-00-480
................ 2015 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-480/14.09.2015 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ООД се занимава с търговия на аудио-видео техника. Дружеството възнамерява да осъществи доставка на стока до свой клиент в Швейцария. Стоката ще бъде закупена от Великобритания и транспортирана директно до Швейцария без да влиза на територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Как следва да се отрази доставката в регистрите по ЗДДС?
- Следва ли да се начислява ДДС върху продажната цена?
- Ще има ли разлика в режима, по който ще бъде третирана доставката, в зависимост от това дали клиентът е физическо или юридическо лице?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
За определяне данъчния режим на доставките на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение на доставката, по отношение на която "XXX" ООД е получател, се определя съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността ѝ. В случая мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната, във Великобритания, която е членка на ЕС. За посочената доставка не е приложим чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се придобива право на собственост върху стока на територията на друга държава членка и същата не се изпраща или транспортира от територията на държава-членка (Великобритания) до територията на страната или територията на друга държава членка.
Съгласно на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчните документи по смисъла на ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол, издадени по реда на същия закон. С оглед посочената разпоредба за дружеството не възниква задължение за отразяване на фактурата, която е издал доставчика (от Великобритания) в отчетните регистри, но не съществува пречка фактурата да се включи в колона 9 на дневника за покупки.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
По отношение на мястото на изпълнение на последващата продажба на стоката, която дружеството извършва от територията на Великобритания до Швейцария, е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. В конкретния случай мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, във Великобритания, откъдето започва превозът на стоката към крайния получател.
Основанието за неначисляване на данък за доставката е чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и същата следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби "Данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС...".
За извършените доставки освен с фактура дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
По трети въпрос:
За целите на облагането с ДДС ЗДДС диференцира лицата, физически и юридически, на данъчно задължени и данъчно незадължени лица. Според този подход лицата могат да бъдат данъчно задължени по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, данъчно незадължени юридически лица по смисъла на чл. 4 от закона и всички останали лица, които са данъчно незадължени. Качеството на данъчно задължено лице е релевантно в случаите, в които следва да се определи мястото на изпълнение на доставка на услуга. Доколкото в конкретния случай става въпрос за доставка на стока, изпращана от територията на държава-членка до държава извън Европейския съюз, без значение е дали получателят на стоката има качеството на данъчно задължено лице или не.
Във всички случаи, обаче, дружеството следва да има предвид, че настоящото становище разглежда поставените въпроси от аспекта на българското законодателство. Относно евентуални задължения, които биха могли да възникнат по законодателствата на Великобритания или Швейцария, следва да бъде отправено запитване до съответната приходна администрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "XXX" ООД се занимава с търговия на аудио-видео техника. Дружеството възнамерява да осъществи доставка на стока до свой клиент в Швейцария. Стоката ще бъде закупена от Великобритания и транспортирана директно до Швейцария, без да влиза на територията на България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се отрази доставката в регистрите по ЗДДС?
Въпрос 2: Следва ли да се начислява ДДС върху продажната цена?
Въпрос 3: Ще има ли разлика в режима, по който ще бъде третирана доставката, в зависимост от това дали клиентът е физическо или юридическо лице?
По първи и втори въпрос
За определяне данъчния режим на доставките на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката съобразно правилата на чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение на доставката, по отношение на която "XXX" ООД е получател, се определя съобразно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността ѝ. В разглеждания случай мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната - във Великобритания, която е държава членка на ЕС.
За тази доставка не е приложим чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се придобива право на собственост върху стока на територията на друга държава членка и стоката не се изпраща или транспортира от територията на държава членка (Великобритания) до територията на страната или територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчните документи по смисъла на ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол, издадени по реда на същия закон. С оглед на тази разпоредба за дружеството не възниква задължение за отразяване на фактурата, издадена от доставчика от Великобритания, в отчетните регистри по ЗДДС, но не съществува пречка фактурата да бъде включена в колона 9 на дневника за покупки.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
По отношение на мястото на изпълнение на последващата продажба на стоката, която дружеството извършва от територията на Великобритания до Швейцария, е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. В конкретния случай мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България - във Великобритания, откъдето започва превозът на стоката към крайния получател.
Основанието за неначисляване на данък за тази доставка е чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, като доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби "Данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС...".
За извършените доставки, освен с фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като: договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
Извод: Доставката от британския доставчик към "XXX" ООД е с място на изпълнение във Великобритания по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, не е вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и фактурата не е задължително да се отразява в регистрите, но може да се включи в колона 9 на дневника за покупки. Последващата продажба от "XXX" ООД към клиента в Швейцария е с място на изпълнение във Великобритания по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, не се начислява ДДС на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и доставката се отразява в колона 23 на дневника за продажби, при наличие на документи, доказващи мястото на изпълнение извън страната.
По трети въпрос
За целите на облагането с ДДС ЗДДС диференцира лицата - физически и юридически - на данъчно задължени и данъчно незадължени лица. Според този подход лицата могат да бъдат:
- данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 от ЗДДС;
- данъчно незадължени юридически лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДС;
- всички останали лица, които са данъчно незадължени.
Качеството на данъчно задължено лице е релевантно в случаите, в които следва да се определи мястото на изпълнение на доставка на услуга.
Доколкото в конкретния случай става въпрос за доставка на стока, изпращана от територията на държава членка до държава извън Европейския съюз, без значение е дали получателят на стоката има качеството на данъчно задължено лице или не.
Посочва се, че становището разглежда поставените въпроси единствено от аспекта на българското законодателство. Относно евентуални задължения, които биха могли да възникнат по законодателствата на Великобритания или Швейцария, следва да бъде отправено запитване до съответната приходна администрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: При разглежданата доставка на стока от държава членка до трета страна качеството на получателя (физическо или юридическо лице, данъчно задължено или неданъчно задължено) не влияе върху данъчния режим по ЗДДС. Становището се отнася само до българското законодателство и не урежда евентуални задължения по законодателствата на Великобритания или Швейцария.
