Изх. № 53-04-468
01.07.2022г.
ЗДДС - чл.45, ал.4; чл.73, ал1; чл.73, ал.2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването и в проведен телефонен разговор е изложена следната фактическа обстановка:
******е юридическо лице, регистрирано по реда на Закона за вероизповеданията (ЗВ)и по реда на ЗДДС.
Заедно с още няколко лица църквата е съсобственик на сграда със статут на паметник на културата, за която от общинската администрация е издадено предписание за извършване на ремонт на фасадата, покрива и общите части. В сградата църквата притежава два апартамента, които отдава под наем, като единият е отдаден на физическо лице при условията на освободена доставка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, а другият е отдаден на юридическо лице и доставката се облага по реда на закона. При осъществяването на стопанска дейност от страна на останалите съсобственици се извършват както облагаеми, така и освободени доставки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Ще има ли църквата право на данъчен кредит, и в какъв размер, за данъка, начислен върху стойността на предстоящите строително-монтажни работи:
- в случай, че заплати всички разходи, след което префактурира съответните стойности на останалите съсобственици?
- в случай, че заплати само разходите, съответстващи на собствената ѝ част от сградата?
По така установената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Чл. 9 от закона определя като доставка на услуга всяко извършване на услуга.
В случай, че църквата реши да организира извършването на ремонта на цялата сграда и да плати разходите за това, очевидно е, че всеки от съсобствениците в сградата ще има икономическа изгода от извършения ремонт. В зависимост от липсата или наличието на предварително договаряне в този случай ще бъдат приложими правилата на воденето на чужда работа без пълномощие или на договора за изработка, регламентирани в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).За целите на ЗДДС в случая ще бъдат налице няколко доставки на услуги по смисъла на закона. По първата от тях доставчик ще бъде избраният изпълнител на СМР, а получател - църквата. От своя страна църквата ще бъде в качеството на доставчик по последващите доставки, като получател по всяка от тях ще бъде съответният съсобственик, чиято част от сградата е ремонтирана. Доставките не са сред изрично посочените като освободени в Глава четвърта от ЗДДС, следователно по естеството си ще бъдат облагаеми на общото основание по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. В случай, че те са и възмездни, църквата ще бъде задължена да издаде фактури към получателите по силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС и да начисли ДДС.
Доколкото, съобразно изложената фактическа обстановка, църквата използва собствените си обекти в сградата за извършване както на доставки с право на данъчен кредит, така и на доставки без такова право, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДС за нея ще възникне право на приспадане на частичен данъчен кредит за данъка, начислен от доставчика на СМР. Размерът на данъчния кредит следва да бъде определен по реда, установен в чл. 73, ал. 2 от закона.
Право на приспадане на частичен данъчен кредит ще възникне и във втората от съдържащите се във въпроса хипотези, а именно в случай, че църквата заплати само стойността на СМР, съответстваща на собствената ѝ част от сградата. Основанието за това е същото като в горния случай - използването на собствените обекти на църквата в сградата за извършване на доставки с право на приспадане на данъчен кредит и за доставки без такова право.
Относно префактурирането следва да бъде отбелязано, че ЗДДС и правилникът за неговото прилагане не съдържат текст, регламентиращ префактуриране на разходи, несвързани с извършена доставка на стоки или услуги между лицата, участващи в префактурирането. Поради това префактурирането е допустимо само и единствено в случаи, при които се налага, за да се осигури правото на действителния потребител на стоката или услугата да упражни правото си на данъчен кредит, което в тези случаи би било затруднено или невъзможно предвид спецификите на конкретните икономически отношения или правна уредба. В настоящия случай не е налице необходимост от просто префактуриране без наличие на доставка между страните, с цел осигуряване правото на данъчен кредит на действителния потребител на услугите. Отделно от това осъществяването на посочените по-горе доставки към останалите съсобственици в сградата само по себе си ще бъде основание за издаване на фактури и ще породи задължение за църквата в този смисъл. Подробно въпросите относно префактурирането са разгледани в писма на изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-86 от 21.03.2007 г. и № 20-00-42 от 21.02.2014 г., достъпни в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: църква е юридическо лице, регистрирано по реда на Закона за вероизповеданията (ЗВ) и по реда на ЗДДС. Заедно с още няколко лица църквата е съсобственик на сграда със статут на паметник на културата, за която от общинската администрация е издадено предписание за извършване на ремонт на фасадата, покрива и общите части.
В сградата църквата притежава два апартамента, които отдава под наем, като:
- единият апартамент е отдаден на физическо лице при условията на освободена доставка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС;
- другият апартамент е отдаден на юридическо лице и доставката се облага по реда на закона.
При осъществяването на стопанска дейност от страна на останалите съсобственици се извършват както облагаеми, така и освободени доставки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Ще има ли църквата право на данъчен кредит, и в какъв размер, за данъка, начислен върху стойността на предстоящите строително-монтажни работи:
- в случай, че заплати всички разходи, след което префактурира съответните стойности на останалите съсобственици?
- в случай, че заплати само разходите, съответстващи на собствената ѝ част от сградата?
По така установената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изразено следното становище.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
В случай, че църквата реши да организира извършването на ремонта на цялата сграда и да плати разходите за това, всеки от съсобствениците в сградата ще има икономическа изгода от извършения ремонт. В зависимост от липсата или наличието на предварително договаряне в този случай ще бъдат приложими правилата на воденето на чужда работа без пълномощие или на договора за изработка, регламентирани в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
За целите на ЗДДС в този случай ще бъдат налице няколко доставки на услуги по смисъла на закона:
- по първата доставка доставчик ще бъде избраният изпълнител на строително-монтажните работи (СМР), а получател - църквата;
- от своя страна църквата ще бъде доставчик по последващите доставки, като получател по всяка от тях ще бъде съответният съсобственик, чиято част от сградата е ремонтирана.
Тези доставки не са сред изрично посочените като освободени в глава четвърта от ЗДДС, поради което по естеството си ще бъдат облагаеми на общото основание по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. В случай, че те са и възмездни, църквата ще бъде задължена да издаде фактури към получателите по силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС и да начисли ДДС.
Доколкото, съобразно изложената фактическа обстановка, църквата използва собствените си обекти в сградата за извършване както на доставки с право на данъчен кредит, така и на доставки без такова право, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДС за нея ще възникне право на приспадане на частичен данъчен кредит за данъка, начислен от доставчика на СМР. Размерът на данъчния кредит следва да бъде определен по реда, установен в чл. 73, ал. 2 от ЗДДС.
Извод: При хипотезата, при която църквата организира ремонта на цялата сграда, заплаща всички разходи и извършва облагаеми възмездни доставки към останалите съсобственици, за църквата възниква право на приспадане на частичен данъчен кредит за данъка по фактурата от изпълнителя на СМР, определен по реда на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Право на приспадане на частичен данъчен кредит ще възникне и във втората от съдържащите се във въпроса хипотези, а именно в случай, че църквата заплати само стойността на СМР, съответстваща на собствената ѝ част от сградата. Основанието за това е същото като в горния случай - използването на собствените обекти на църквата в сградата за извършване на доставки с право на приспадане на данъчен кредит и за доставки без такова право.
Извод: При хипотезата, при която църквата заплаща само разходите за СМР, отнасящи се до нейната собствена част от сградата, за нея също възниква право на приспадане на частичен данъчен кредит по чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Относно префактурирането се отбелязва, че ЗДДС и правилникът за неговото прилагане не съдържат текст, регламентиращ префактуриране на разходи, несвързани с извършена доставка на стоки или услуги между лицата, участващи в префактурирането. Поради това префактурирането е допустимо само и единствено в случаи, при които се налага, за да се осигури правото на действителния потребител на стоката или услугата да упражни правото си на данъчен кредит, което в тези случаи би било затруднено или невъзможно предвид спецификите на конкретните икономически отношения или правна уредба.
В разглеждания случай не е налице необходимост от просто префактуриране без наличие на доставка между страните, с цел осигуряване правото на данъчен кредит на действителния потребител на услугите. Осъществяването на посочените по-горе доставки към останалите съсобственици в сградата само по себе си ще бъде основание за издаване на фактури и ще породи задължение за църквата в този смисъл.
Подробно въпросите относно префактурирането са разгледани в писма на изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-86 от 21.03.2007 г. и № 20-00-42 от 21.02.2014 г., достъпни в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Извод: В конкретния случай не е приложимо просто префактуриране на разходи без наличие на доставка между страните; отношенията следва да се третират като облагаеми доставки на услуги от църквата към останалите съсобственици, за които църквата издава фактури и начислява ДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
