2_303-1/14.05.2018г.
ЗДДС, чл.45,ал.1 и ал.2
ЗДДС, чл. 69
През данъчен период м. април 2014г. ЕООД е отразило в дневника за покупки и в СД по ЗДДС сделка по фактура № ..... издадена от "....." ООД. През същия данъчен период дружеството сключва сделка с "...." ЕООД, обективирана във фактура № .... като продава правото на строеж.
Предвид изложеното поставяте следните въпроси:
1. Възниква ли право на данъчен кредит за дружеството, след като в рамките на един данъчен период са сключени двете сделки?
2. Налице ли е неправомерно ползван данъчен кредит от дружество и на какво основание?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. Ограничените вещни права по смисъла на тази разпоредба са право на строеж, право на ползване и право на преминаване или друг сервитут, т.е., прехвърлянето на ограничено вещно право на строеж е освободена доставка на основание цитираната разпоредба.
С разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗДДС в сила от 01.01.2012 г. се стеснява обхватът на освобождаването по отношение на учредяването или прехвърлянето на правото на строеж на сгради, като същото е освободена доставка само до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата.
Следва да се има предвид, че на основание чл.45, ал.7 от ЗДДС, в случаите на доставка по чл.45, ал.1 от ЗДДС, доставчикът може да избере доставката да бъде облагаема.
При учредяване или прехвърляне на право на строеж на сграда, по отношение на която има вече издадено разрешение за строеж, по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС е налице облагаема доставка.
По смисъла на чл.68, ал.1, т.1 и 2 от закона, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, както и извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем./чл.68, ал.2/
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона.
Според регламентираните в чл.69 от закона общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване облагаеми доставки.
Видно от цитирания законов текст, за да е налице право на данъчен кредит за начисления данък за получени стоки и услуги, законът поставя условиеполучателят по доставката да извършва с тях облагаеми доставкив качеството си на регистрирано лице. Когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от закона в т.ч. за доставка по чл.45, ал.1, за лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че наличието на неправомерно ползван данъчен кредит от дружество подлежи на установяване от орган по приходите в хода на възложено ревизионно производство.
През данъчен период месец април 2014 г. ЕООД е отразило в дневника за покупки и в справка-декларацията по ЗДДС сделка по фактура № ... издадена от "..." ООД. През същия данъчен период дружеството сключва сделка с "..." ЕООД, обективирана във фактура № ..., с предмет продажба на право на строеж.
Въпрос 1: Възниква ли право на данъчен кредит за дружеството, след като в рамките на един данъчен период са сключени двете сделки?
Въпрос 2: Налице ли е неправомерно ползван данъчен кредит от дружество и на какво основание?
С оглед изложената фактическа обстановка и разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС се излага следното принципно становище.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. Ограничените вещни права по смисъла на тази разпоредба са право на строеж, право на ползване и право на преминаване или друг сервитут. Следователно прехвърлянето на ограничено вещно право на строеж представлява освободена доставка на основание чл. 45, ал. 1 от ЗДДС.
С разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2012 г., се стеснява обхватът на освобождаването по отношение на учредяването или прехвърлянето на правото на строеж на сгради, като това учредяване или прехвърляне е освободена доставка само до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата.
На основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, при доставки по чл. 45, ал. 1 от ЗДДС доставчикът може да избере доставката да бъде облагаема.
При учредяване или прехвърляне на право на строеж на сграда, за която вече е издадено разрешение за строеж, по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС е налице облагаема доставка.
По смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за:
- получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, както и
- извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
Съгласно общите условия за приспадане на данъчен кредит по чл. 69 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.
От този законов текст следва, че за да е налице право на данъчен кредит за начисления данък за получени стоки и услуги, законът поставя условие получателят по доставката да използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки в качеството си на регистрирано лице.
Когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС, включително за доставка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, за лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Относно наличието на неправомерно ползван данъчен кредит се посочва, че това подлежи на установяване от орган по приходите в хода на възложено ревизионно производство.
Извод: Правото на данъчен кредит възниква само ако получените стоки или услуги се използват за облагаеми доставки; при използването им за освободена доставка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДС право на данъчен кредит не възниква, а евентуално неправомерно ползван данъчен кредит може да бъде установен единствено от орган по приходите в рамките на ревизионно производство.
