НАП: Облагане на доход от дивидент от чуждестранно юридическо лице и неприложимост на отлагането по чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ

Вх.№ М-26-Б-687 ЦУ на НАП 50 Коментирай
Определя се режимът за облагане на дивидент от чуждестранно юридическо лице към местно физическо лице. НАП приема, че чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ не се прилага, тъй като не се разпределят нови дялове, а дивидент, който е облагаем по чл. 38 ЗДДФЛ и се декларира по чл. 50. Последващото апортиране/прехвърляне на вземането не променя характера на дохода.

Изх. № М-26-Б-687

Дата: 17.03.2021 год.

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 4;

ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 4.

ОТНОСНО:Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмено запитване, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №М-26-Б-687 от 15.12.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:

През 2020 г. Ваш клиент - физическо лице (ФЛ) придобива 100 % от капитала на чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ), което се намира извън територията на Европейския съюз (ЕС), и с чиято държава България няма сключена спогодба за избягване на двойно данъчно облагане. По решение на физическото лице дружеството е разпределило дивидент в негова полза. С оглед на това, че дружеството не разполага с толкова голяма парична сума, колкото е размерът на дивидента, то е уведомило свой длъжник - българско търговско дружество (БЮЛ-1) да плати в полза на физическото лице целия размер на дължимите от него суми, като така ще се освободи от задълженията си към ЧЮЛ.

Тъй като размерът на задължението на БЮЛ-1 към ЧЮЛ е голям и БЮЛ-1 не е в състояние да плати цялата сума, физическото лице в момента е в преговори с едноличния собственик на капитала на БЮЛ-1, който е друго българско юридическо лице (БЮЛ-2) за следното:

- да направи непарична вноска в капитала на БЮЛ-1 с размера на описаното по-горе вземане.

-да прехвърли вземането си от БЮЛ-1 към БЮЛ-2, като по този начин физическото лице ще е кредитор на БЮЛ-2, а то на БЮЛ-1 и след това да направи непарична вноска в капитала на БЮЛ-2 с размера на вземането си за дивидент, описано по-горе.

В тази връзка поставяте следния въпрос:

В случай че физическото лице апортира вземанията си за дивидент и ги трансформира в дялово или в акционерно участие в дружество, което не е задължено за изплащането на този дивидент, но което е задължено към него за заплащане на задължение на друго правно основание, намират ли приложение разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ,или в случая облагането на доходите от дивиденти може да се отложи, ако дивидентите се капитализират, на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ?

Предвид изложеното в запитването и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставените въпроси:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни. Освен това запитването Ви е насочено към проучване становището на НАП относно данъчните ефекти във връзка с посочени различни хипотези, и в този смисъл има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. При това описаната фактическа ситуация не е достатъчно ясна, което е от първостепенно значение за изготвянето на конкретен отговор. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставения въпрос. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. В запитването Ви не е уточнено, но за целите на отговора ще допуснем, че в конкретния случай става въпрос за местно физическо лице.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ "дивидент" е:

  • доход от акции;
  • доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
  • скрито разпределение на печалбата.

Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не са облагаеми разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции. В конкретния случай цитираната разпоредба не може да бъде приложена, тъй като печалбата (или друг източник на собствен капитал) на ЧЮЛ не е разпределена под формата на нови дялове, а по решение на едноличния собственик - физическо лице, е разпределен дивидент. Дивидентът, разпределен в полза на физическото лице, представлява облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и съответно за него се дължи окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ.

В съответствие с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, подлежащ на облагане с окончателен данък, е от източник в чужбина и платецът на дохода не е задължен да удържа и внася окончателния данък по чл. 46 от ЗДДФЛ, същият се внася от местното физическо лице, придобило съответния доход, в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Действията, които впоследствие физическото лице ще предприеме във връзка с така придобитото право на вземане от БЮЛ-1, не променят характера на дохода, получен от ЧЮЛ (дивидент). Тези действия най-общо следва да се разглеждат като отделна сделка, която би могла да генерира впоследствие доход от друг източник (друг вид доход, според източника му), в зависимост от решението на физическото лице и извършените от него конкретни действия.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Изложена е следната фактическа обстановка:

През 2020 г. клиентът Ви - физическо лице, придобива 100 % от капитала на чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ), установено извън територията на Европейския съюз, с чиято държава България няма сключена спогодба за избягване на двойно данъчно облагане. По решение на физическото лице дружеството е разпределило дивидент в негова полза.

Поради липса на достатъчна парична сума за изплащане на дивидента, ЧЮЛ уведомява свой длъжник - българско търговско дружество (БЮЛ-1), да плати в полза на физическото лице целия размер на дължимите от него суми, като по този начин БЮЛ-1 ще се освободи от задълженията си към ЧЮЛ.

Тъй като размерът на задължението на БЮЛ-1 към ЧЮЛ е голям и БЮЛ-1 не е в състояние да плати цялата сума, физическото лице води преговори с едноличния собственик на капитала на БЮЛ-1 - друго българско юридическо лице (БЮЛ-2), за следното:

  • физическото лице да направи непарична вноска в капитала на БЮЛ-1 с размера на описаното по-горе вземане; или
  • физическото лице да прехвърли вземането си от БЮЛ-1 към БЮЛ-2, като по този начин физическото лице ще е кредитор на БЮЛ-2, а БЮЛ-2 - на БЮЛ-1, и след това да направи непарична вноска в капитала на БЮЛ-2 с размера на вземането си за дивидент.

Въпрос: В случай че физическото лице апортира вземанията си за дивидент и ги трансформира в дялово или в акционерно участие в дружество, което не е задължено за изплащането на този дивидент, но което е задължено към него за заплащане на задължение на друго правно основание, намират ли приложение разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, или в случая облагането на доходите от дивиденти може да се отложи, ако дивидентите се капитализират, на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ?

Предвид изложеното и относимата нормативна уредба е изразено следното становище:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.

Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването. В писмото липсват такива данни.

Запитването е насочено към проучване становището на НАП относно данъчните ефекти във връзка с посочени различни хипотези и има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. Описаната фактическа ситуация не е достатъчно ясна, което е от първостепенно значение за изготвяне на конкретен отговор.

Поради това се изразява само принципно становище по поставения въпрос, като се отбелязва, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно становище.

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно е от първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. На основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица дължат данъци само за придобити доходи от източници в Република България. В запитването не е уточнено, но за целите на отговора се приема, че става въпрос за местно физическо лице.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина.

По смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "дивидент" е:

  • доход от акции;
  • доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
  • скрито разпределение на печалбата.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не са облагаеми разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции.

В конкретния случай тази разпоредба не може да бъде приложена, тъй като печалбата (или друг източник на собствен капитал) на ЧЮЛ не е разпределена под формата на нови дялове, а по решение на едноличния собственик - физическо лице, е разпределен дивидент.

Дивидентът, разпределен в полза на физическото лице, представлява облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и за него се дължи окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 67, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, подлежащ на облагане с окончателен данък, е от източник в чужбина и платецът на дохода не е задължен да удържа и внася окончателния данък по чл. 46 от ЗДДФЛ, данъкът се внася от местното физическо лице, придобило съответния доход, в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Действията, които впоследствие физическото лице ще предприеме във връзка с така придобитото право на вземане от БЮЛ-1, не променят характера на дохода, получен от ЧЮЛ (дивидент). Тези действия следва да се разглеждат като отделна сделка, която може впоследствие да генерира доход от друг източник (друг вид доход според източника му), в зависимост от решението на физическото лице и извършените от него конкретни действия.

Извод: В разглеждания случай доходът от разпределения дивидент от ЧЮЛ е облагаем с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ и не може да се приложи освобождаването по чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ; последващото апортиране или прехвърляне на вземането не променя характера на този доход, а представлява отделна сделка с евентуален друг вид доход.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Пропуснат данък в Д6

85
Подайте декларацията. Ще има лихви.

Декларация ЧЛ 73 АЛ.6

299
ДА

Попълване на Декларация 1 по време на майчинство и втора бременност

10380
Докато е в болнични за бременност и раждане т. 16.2. Когато е в отпуск по чл.164 - т. 16.3. След като отпуска по чл.164 е спрян...

Приспадане осигуровки СОЛ - възнаграждение личен труд

266
Вижте чл.42 ал.1 ЗКПО - счетоводният разход за личен труд за декември няма да е данъчно признат. За следващата 2026 г в ГДД 2026...
Още от форума