Изх.№20-00-611
02.10.2023г.
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗДДФЛ, чл. 43;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1;
ЗАПСП, чл. 3, ал. 1;
ЗАПСП, чл. 62, ал. 2.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-611/07.09.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Описана е следната фактическа обстановка:
Осъществявате дейност като сценограф в областта на филмовите и други аудио-визуални произведения.
По повод възникнал казус в договорени взаимоотнеошения с Ваш възложител - продуценска фирма за създаване на сценография за конкретни филми и рекламни аудио-визуални произведения са поставени следните въпроси:
1. Следва ли изплатеният Ви доход за работата като сценограф на филм или друго аудио-визуално произведение, възложена Ви от прадуцент да бъде третиран като доход от отстъпени авторски права (доколкто чл. 62, ал. 2 отЗакона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)определя сценографа като носител на авторско право, а чл. 63, ал. 2 от с.з. вменява задължение на продуцента да заплати авторските права на авторите по чл. 62, като изключение от чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 отЗАПСП)?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли данъчното му третиране да е идентично като за получени авторски възнаграждения?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс(ДОПК) не предвиждат процесуалната възможност орган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.
Поставените от Вас въпроси по приложимостта на ЗАПСП са от изключителната компетентност на Министерство на културата. Във връзка с това запитването е препратено по компетентност до Дирекция "Авторско право и сродни права" към Министерство на културата.
Доколкото към запитването не е приложен гражданският договор и не е ясно, какви дейности са възложени и какви възнаграждения са договорени, настоящото становище има за цел да посочи режима на данъчно облагане в зависимост от това дали възнагражденията на сценаристи, режисьори, артисти и статисти, са обект на авторско право или не.
По прилагането на ЗДДФЛ:
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ като облагаеми доходи по този закон са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Един от основните принципи, заложен в чл. 16, ал. 1 на ЗДДФЛ, е определянето на облагаем доход и данъчна основа за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон. Чрез цитираната разпоредба, законодателят е предвидил възможността едно и също физическо лице да получава доходи от различни източници, като успоредно с това е създал различни правила за облагането им, според източника. Облагането на доходите на физическите лица в ЗДДФЛ е съобразено с вида на дохода, като според източника им те са класифицирани в нормата на чл. 10, ал. 1 от същия закон. За целите на облагането с данък върху общата годишна данъчна основа по реда на ЗДДФЛ, доходите от друга стопанска дейност са разграничени в т. 3 от ал. 1 на чл. 10 от закона. В обхвата на доходите от друга стопанска дейност попадат доходите от извънтрудови правоотношения и авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход за възнаграждения по извънтрудови правоотношения (граждански договори) е придобитият доход, намален с 25 на сто разходи за дейността. За целите на ЗДДФЛ в §1, т. 30 е дадено определение на понятието "извънтрудови правоотношения", това са правоотношенията извън тези по §1, т. 26, 28 и 29 от допълнителните разпоредби на закона (трудови правоотношения, упражняване на занаят и упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Изключение от цитираното правило е установено в чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ, където за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, при определянето на облагаемия доход са предвидени 40 на сто разходи за дейността. За целите на ЗДДФЛ в т. 8 на §1 от ДР на ЗДДФЛ, която препраща към §1, т. 8 от ЗКПО е посочено, че "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топология на интегрални схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско, научно оборудване или за информация , отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Доходите по чл. 29 от друга стопанска дейност по ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, а размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
На основание чл. 43 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължи авансово данък върху разликата между: облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, подлежат на деклариране в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ се декларират в Приложение №3 (образец 2031) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 304 - Авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и възнаграждения на артисти-изпълнители или с код 307 - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, като следва да бъде посочени на ред 1 в Част II - Формиране на облагаемия доход и на годишната данъчна основа от приложението.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейности е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като филмите и други аудио-визуални произведения са посочени в т. 4 на разпоредбата.
По силата на чл. 62, ал. 1 и 2 от ЗАПСП авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
Следователно, ако лицето получава възнаграждение за създаване на произведение, резултат на творческа дейност, и доходите се третират като обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП за тях ще може да се приложи нормата на чл. 29, ал. 1, т. 2, "б" от ЗДДФЛ, като при формирането на облагаемия доход придобитият доход се намали с разходи за дейността в размер на 40 на сто.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Описана е следната фактическа обстановка: осъществявате дейност като сценограф в областта на филмовите и други аудио-визуални произведения. Във връзка с възникнал казус по договорни взаимоотношения с възложител - продуцентска фирма, за създаване на сценография за конкретни филми и рекламни аудио-визуални произведения, са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли изплатеният Ви доход за работата като сценограф на филм или друго аудио-визуално произведение, възложена Ви от продуцент, да бъде третиран като доход от отстъпени авторски права (доколкото чл. 62, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) определя сценографа като носител на авторско право, а чл. 63, ал. 2 от същия закон вменява задължение на продуцента да заплати авторските права на авторите по чл. 62, като изключение от чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП)?
Въпрос 2: Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли данъчното му третиране да е идентично като за получени авторски възнаграждения?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, е изложено следното становище:
Законът за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) не предвиждат процесуална възможност орган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство. Поставените въпроси относно приложимостта на ЗАПСП са от изключителната компетентност на Министерството на културата. Поради това запитването е препратено по компетентност до дирекция "Авторско право и сродни права" към Министерството на културата.
Тъй като към запитването не е приложен гражданският договор и не е ясно какви дейности са възложени и какви възнаграждения са договорени, становището има за цел да посочи режима на данъчно облагане в зависимост от това дали възнагражденията на сценаристи, режисьори, артисти и статисти са обект на авторско право или не.
Извод: НАП не се произнася по въпросите за приложимостта на ЗАПСП и авторскоправния статус на възнагражденията, а само очертава данъчния режим според това дали доходите са авторски или не, като компетентен по ЗАПСП е Министерството на културата.
По прилагането на ЗДДФЛ
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ е установен принципът, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на закона. С тази разпоредба законодателят допуска едно и също физическо лице да получава доходи от различни източници и предвижда различни правила за облагането им според източника.
Облагането на доходите на физическите лица по ЗДДФЛ е съобразено с вида на дохода. В чл. 10, ал. 1 от закона доходите са класифицирани според източника им. За целите на облагането с данък върху общата годишна данъчна основа доходите от друга стопанска дейност са разграничени в чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. В обхвата на доходите от друга стопанска дейност попадат доходите от извънтрудови правоотношения и авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход за възнаграждения по извънтрудови правоотношения (граждански договори) е придобитият доход, намален с 25 на сто разходи за дейността.
За целите на ЗДДФЛ в § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби е дадено определение на "извънтрудови правоотношения" - това са правоотношенията извън тези по § 1, т. 26, 28 и 29 от допълнителните разпоредби на закона (трудови правоотношения, упражняване на занаят и упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Изключение от правилото по чл. 29, ал. 1, т. 3 е установено в чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ, където за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, при определяне на облагаемия доход са предвидени 40 на сто разходи за дейността.
За целите на ЗДДФЛ в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби, която препраща към § 1, т. 8 от ЗКПО, е посочено, че "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на:
- всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- всеки патент, топология на интегрални схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- промишлено, търговско, научно оборудване или информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява:
- за самоосигуряващо се лице - с вноските, които то е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка;
- ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Доходите по чл. 29 от друга стопанска дейност се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа. Размерът на данъка се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
На основание чл. 43 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между:
- облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, ако лицето е самоосигуряващо се;
- облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски, ако лицето не е самоосигуряващо се.
Размерът на дължимия авансов данък се изчислява, като посочената разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца при изплащането на дохода.
Придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, се декларират в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ се декларират в Приложение № 3 (образец 2031) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ:
- с код 304 - "Авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и възнаграждения на артисти-изпълнители"; или
- с код 307 - "Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения".
Следва да бъдат посочени на ред 1 в Част II - "Формиране на облагаемия доход и на годишната данъчна основа" от приложението.
Извод: Данъчният режим по ЗДДФЛ за възнагражденията зависи от това дали те се квалифицират като авторски и лицензионни възнаграждения (с 40% нормативно признати разходи и деклариране с код 304) или като възнаграждения по извънтрудови правоотношения (с 25% нормативно признати разходи и деклариране с код 307), като и в двата случая се прилагат общите правила за формиране на годишната данъчна основа, авансово облагане и деклариране.
Относно приложимите разпоредби на ЗАПСП
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В т. 4 на същата разпоредба като обект на авторско право са посочени филмите и други аудио-визуални произведения.
По силата на чл. 62, ал. 1 и 2 от ЗАПСП авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на авторите, посочени в тази разпоредба, сред които законът включва и сценографа. Чл. 63, ал. 2 от ЗАПСП предвижда задължение на продуцента да заплати авторските възнаграждения на авторите по чл. 62, като това е изключение от правилата на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП.
Извод: ЗАПСП определя филмите и аудио-визуалните произведения като обекти на авторско право и признава сценографа за автор по чл. 62, ал. 2, като продуцентът дължи авторско възнаграждение по чл. 63, ал. 2, но преценката дали конкретното възнаграждение е авторско е от компетентността на Министерството на културата, а не на НАП.
