НАП: Регистриране и отчитане на онлайн продажби чрез чуждестранни платформи по Наредба Н-18 и ЗДДС

ОТНОСНО: Приложение на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г.) и на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-21-4 от 10.03.2022 г., препратено за отговор по компетентност от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. .......

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството е регистрирано по ДДС в България по чл. 100 от ЗДДС, като същото има и специална регистрация по OSS от 01.07.2021 г. Дейността на дружеството се състои в закупуване от български доставчици на стока (чайове) и продажба на същите чрез платформите Etsy и EBay на физически лица от Европа и трети страни. Уточнено е в запитването, че платформите събират плащанията от крайните клиенти и на определен период изплащат сумите по банков път сумарно по сметката на дружеството, като същото не може да влияе върху настройките на тези чуждестранни платформи за онлайн продажби, освен на всяка фактура/поръчка да се изписват пълните данни на дружеството продавач. Към запитването са приложени образец на фактура/протокол, митническа декларация от куриерската фирма за една доставка и образец на фактура от платформата на Ибей.

Поставени са следните въпроси:

1. Следва ли дружеството да издава фискална касова бележка за извършените продажби?

2. Може ли дружеството да използва за счетоводни и данъчни цели фактурите, които се генерират автоматично при всяка поръчка в чуждестранната платформа, като се има предвид, че те са на английски език, валутата е лири и номерацията съдържа букви и цифри, ако при проверка от страна НАП се извърши превод на документите на български език? Поради огромния брой документи считате, че преводът би бил много трудоемък и скъп за дружеството.

3. Тъй като клиентите са данъчно незадължени лица от трети страни и дружеството разполага само с две имена на същите, съставянето на фактура по изискванията на българското законодателство няма да е възможно. От друга страна това може да бъдат около 10 000 броя продажби месечно, а дори и дневно, за които технически няма как да се издават допълнително ръчни фактури. В този смисъл възможно ли е дружеството да съставя в края на месеца една фактура или протокол, който да обобщава всички продажби към физически лица от трети страни, наречени за кратко онлайн клиенти, с общата сума на продажбите и вид облагане - с 0% ДДС? Основанието на тази фактура/протокол да бъде "продажби, съгласно опис", който представлява извадена справка от онлайн платформата с всички продажби към трети страни и имена на клиенти? Тази фактура/протокол да се посочва в дневника за продажби, като към нея да стои закрепена аналитичната разбивка на продажната обща сума? Към тази фактура/протокол дружеството прикачва в допълнение и всички транспортни документи за износ - фактура за транспорт и митническа декларация, на които ясно и точно се виждат имената на купувачите и страните на получаване на стоката.

4. Ако дружеството докаже по безспорен начин връзката между обобщената сума в протокола, който посочва в дневника за продажби, и аналитичната справка от сайта, може ли това да се приеме за валиден начин за осчетоводяване на този вид продажби с оглед оптимизиране на процеса? Ще се признае ли за валидно издадена фактура за целите на доказване на износ?

5. Следва ли да се облагат с 20% ДДС на територията на страната тези продажби, в случай че фирмата може да предостави само фактурите, издадени от чуждестранния сайт и НАП не ги признава за валидна продажба? Следва ли митническата декларация да се отразява в дневника за продажби за съответния период?

С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Фактическата обстановка в запитването е недостатъчно изяснена, за да може да се отговори конкретно на поставените въпроси по приложението на Наредба № Н-18/2006г. В запитването не се съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайтовете (онлайн платформите), чрез които ще се извършва продажба на стоки, общите им условия, договорните отношения, в които сте встъпили с тях, както и ще се ползва ли политиката на Etsy за плащанията Etsy Payments и кои от всички включени в нея възможности за плащания ще се използват. Посочено е общо, че чуждестранните платформи събират плащанията от крайните клиенти и на определен период изплащат сумите по банков път сумарно по сметка на дружеството.

Важно е да се отбележи, че начинът на плащане от купувача е определящ при съобразяване на изискванията на приложимите норми, а не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.

На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.

Плащанията, за които се изисква издаването на фискален бон, са следните:

- Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал.

При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

- Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги.

Доставчик на платежни услуги е:

а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;

б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;

в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.

Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.

С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.

В случай че се извършват продажби на стоки или услуги, плащането по които клиентът извършва чрез прехвърляне на парични средства от своята платежна сметка (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, не е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка.

В случай че задълженото лице няма информация за това как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. двата вида плащания, направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон.

- Плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата "Наложен платеж":

По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ - в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.

В случая при доставка на стока чрез използване на услугата "наложен платеж", при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. дава възможност на лицата по ал. 1, които извършват продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрират и отчитат тези продажби вместо с фискален или системен бон, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

Реквизитите на документа са посочени в чл.52о от наредбата.

За да може лицето по чл. 3, ал. 17 да упражни тази възможност - да издава вместо фискална касова бележка документ по чл.52о, трябва да са изпълнени и посочените условия в чл.52п от Наредба Н-18/2006 г.

Съгласно чл.52п от наредбата, допуска се прилагането на чл. 52о от същата, при условие че лицата по чл. 3, ал. 17 приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг двустранен или многостранен международен договор се е задължила да обменя банкова информация за данъчни цели с Република България. Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата по чл. 3, ал. 17 виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката.

Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат по сметка по ал. 1.

Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката по ал. 1, при условие че:

- доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг двустранен или многостранен международен договор се е задължила да обменя банкова информация за данъчни цели с Република България; и

- постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката по ал. 1.

Видно от гореизложените разпоредби, лице по чл. 3 от наредбата, което има задължение да регистрира извършените от него продажби чрез електронен магазин с фискален бон, може да се възползва от реда по чл. 3, ал. 17 от наредбата, само ако отговаря на всички горепосочени условия. Ако същите са налице, освен тези изисквания лицето е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл, съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18/2006 г. е длъжно да подаде за всеки електронен магазин, освен информацията по реда на чл. 52м от наредбата и тази в чл.52р от нея, като има и допълнителни изисквания към софтуера на електронния магазин в чл.52с от същата.

Предвид изложеното, при извършването на всяка една продажба на стока, преценявайки начина на плащане, извършен от купувача, дружеството следва да съобрази налице ли е задължение за регистриране на продажбата чрез ФУ, включително и за продажбите, платени от клиентите на сайта чрез системите Etsy и Ebay. При положение, че дружеството няма информация за това как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. двата вида плащания (за които се дължи и за които не се дължи издаване на фискален бон), направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай, с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба, е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.

По втори въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от същия закон.

Фактура може да не се издава за доставки, по които получатели са данъчно незадължени физически лица (чл. 113, ал. 3, т. 1 от закона), но в тези случаи при желание на доставчика или на получателя тя може да бъде издадена, като всяка от страните е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

Когато се издава фактура, същата следва да съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1 - т. 15 от закона. Фактурата следва да съдържа пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии, в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който да идентифицира фактурата уникално. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 7 и 8 от материалния закон регламентира, че фактурата следва да съдържа името и адреса на получателя по доставката, както и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на получателя или съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в случаите в които получателят е нерегистрирано по закона лице; идентификационен номер за целите на ДДС, когато получателят е регистриран в друга държава членка; или друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят.

По смисъла на чл. 114, ал. 5 от ЗДДС сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, но при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6 от закона.

Съгласно чл. 158, ал. 7 от ЗДДС за документирането на доставките на стоки по глава 18 "Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки" се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.

Във връзка с гореизложеното, за документирането на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки се прилага законодателството на държавата членка по идентификация, в случая - законодателството на Република България. Това са продажбите на стоки за физически лица от други държави членки ( чл. 14, ал. 1 от ЗДДС).

По трети въпрос:

Както бе посочено и в становището по предходния въпрос, при издаване на фактура за доставка на данъчно незадължено физическо лице следва да бъдат посочени задължително име и адрес на получателя, както и идентифициращ номер по чл. 84 от ДОПК на същото.

В ЗДДС е предвидена възможност и ред за документиране на доставки, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, в т.ч. при доставки с получатели - данъчно незадължени физически лица. На основание чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по същия закон лице съставя отчет продажби, който следва да съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Съдържанието на обобщената информация в отчета е определено в текста на чл. 112, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

Тъй като в запитването сте посочили осъществяването на доставки на стоки към данъчно незадължени физически лица от трети страни, следва да обърнете внимание на следните законови разпоредби:

Облагаема доставка с нулева ставка на данъка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика; облагаема доставка с нулева ставка на данъка е и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя (чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС).

За доказването на доставките по чл. 28, т. 1 и 2 от закона, на основание чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. митнически документ, в който доставчикът да е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

2. фактура за доставката; и

3.документ за превоза на стоките.

Видно от цитираната по-горе разпоредба, за прилагането на нулевата ставка на данъка по реда на чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС, доставчикът следва да разполага и с фактура за доставката.

Предвид гореизложеното, в случаите на доставки на стоки с получатели - данъчно незадължени физически лица от трети страни или територии, като задължително условие за прилагането на нулевата ставка на данъка законът е предвидил и издаването на фактура.

В случаите, в които доставчикът не разполага с изброените в чл. 21, ал. 1 и 2 от ППЗДДС документи, нулевата ставка на данъка върху добавената стойност е неприложима.

По четвърти въпрос:

Изискванията за документирането и отчитането на доставките, изложени по предходните въпроси, са относими и към извършването на облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, в т.ч. и доставките по чл. 28 от ЗДДС.

По отношение на документирането на доставките на стоки и услуги по глава осемнадесета от закона, както бе посочено по-горе, се прилага законодателството на държавата по идентификация на доставчика. В тази връзка и съгласно чл. 159г, ал. 1 от закона, регистрирано за режим в Съюза лице е длъжно да води електронен регистър.

По пети въпрос:

Както бе изложено по-горе в становището по трети въпрос, чл. 21, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС регламентира удостоверяването на наличие на обстоятелствата за доставките по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС.

По отношение отразяването на митническата декларация за износ в дневника за продажби следва да обърнете внимание на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от закона. Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени.

Съгласно чл. 112, ал. 1 от закона, данъчни документи по смисъла на същия са:

- фактура по чл. 113 от закона,

- известие към фактура и

- протокол по чл. 117 от ЗДДС.

Видно от изложеното, митническата декларация не е данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС, поради което същата не се включва в дневника за продажби.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.