Изх. № М-94-А-970#1
Дата: 23.11.2022ЗКПО
чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 4, ал. 1
ЗДДФЛ
чл. 38, ал. 1 и 2, чл. 46, ал.
3
СИДДО между България и
Германия
чл. 4, ал. 1, чл. 10, ал. 2, б. "б", чл. 10,
ал. 4, чл. 22
ОТНОСНО: Постъпило писмено запитване във връзка с прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО) между България и Германия
Във Ваше запитване, посочвате, че гражданин на Германия желае да осъществява бизнес в България, като за целта ще регистрира еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), със седалище и адрес на управление в страната, на което той ще е едноличен собственик и управител. Интересувате се как ще се облага доходът му от печалбата на това дружество, реализирана при упражняване на търговска дейност в България. В тази връзка отправяте запитване относно тълкуването и прилагането на чл. 10 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Федерална република Германия (в сила от 21.12.2010 г.). Цитирате също чл. 22 от СИДДО, касаещ приложимите методи за избягване на двойно данъчно облагане.
При така описаната фактическа обстановка искате разяснение относно:
- реда за облагане на доходите на лицето- гражданин на Германия от печалбата на българското дружество, на което той е едноличен собственик;
- дали платеният върху този доход данък в България освобождава от облагане същия доход в Германия или само се приспада от размера на дължимия данък в Германия.
Във връзка с поставените от Вас въпрос и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенцияза приходите, изразявам следното становище:
Следва да имате предвид, че изразеното становище по поставените от Вас въпроси е само принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.
По отношение на гореописаната фактическа обстановка и отправените от Вас въпроси, приложение следва да намери сключената Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Германия, обн. в ДВ, бр. 6 от 18.01.2011 г., в сила от 21.12.2010 г.
Данъчното третиране на доходите от дивидент е уредено в чл. 10 от СИДДО с Германия. Видно от представената в запитването фактическа обстановка платец на дивидентите ще бъде дружество, учредено съгласно законите на България. Следователно, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и чл. 4, ал. 1 от СИДДО с Германия това дружество е местно лице на България за данъчни цели. От друга страна, в запитването не е уточнено дали физическото лице, получател на дивидентите, е местно лице на Германия, а единствено е посочено, че това лице е германски гражданин. Отчитайки, че в повечето съвременни данъчни системи критерият "гражданство" няма пряко значение за определяне на данъчния статут на едно физическо лице, то за целите на настоящото становище се прави допускането, че получателят на дивидентите е местно лице на Германия по смисъла на СИДДО между нашите две държави. Предвид горното, в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 2, б. "б" от Спогодбата. Посочената разпоредба предвижда, че данъчното облагане на доходите от дивидент, платени от дружество, което е местно лице на България, на германското физическо лице, следва да се ограничи до 15% от брутната сума на дохода. Позовавайки се на общата постановка, че СИДДО не въвеждат нови данъци и не водят до по-утежняващо данъчно облагане спрямо това, уредено в националното право, то българският данък върху дивидента ще бъде равен на 5% върху брутния размер на дохода, както предвиждат правилата на чл. 38, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от СИДДО между България и Германия. За да се приложи изключението по ал. 4, се предполага първо, че чуждестранното физическо лице е формирало определена база в България по смисъла на българското данъчно законодателство, съответно място на стопанска дейност по смисъла на чл. 5 от Спогодбата, и второ, че доходът се реализира чрез тази база. За да е налице определена база, германското физическо лице трябва да извършва регулярно стопанска дейност в страната от едно определено място (офис, част от офис и т.н.). В допълнение, тази дейност от това определено място трябва да има пряка икономическа връзка с реализирането на дохода, а именно - от това място например да се извърши вземането на решение за участие в българското дружество, както и да се управлява това участие, което е доста рядко срещана на практика хипотеза. Доколкото става известно от представените факти, германският едноличен собственик на българското дружество не разполага с определена база (съответно място на стопанска дейност) в България, поради което остава приложима нормата на чл. 10, ал. 2, б. "б" от Спогодбата.
В заключение, избягването на двойното данъчно облагане в Германия по отношение на коментираните доходи от дивидент ще се извърши по правилата на чл. 22, ал. 1 от СИДДО между България и Германия. В описания случай би следвало да се приложи методът на данъчния кредит, както е посочено в б. "б" на ал. 2 от цитирания член. Все пак трябва да се отбележи, че Националната агенция за приходите няма правомощия да разяснява данъчното законодателство и административната практика на друга държава по отношение на облагането на нейните местни лица, поради което точна информация относно приложимия метод следва да се потърси от германските данъчни власти.
ГЕОРГИ АРНАУДОВ
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
В запитването е посочено, че гражданин на Германия възнамерява да осъществява бизнес в България чрез регистриране на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) със седалище и адрес на управление в България, в което ще бъде едноличен собственик и управител. Поставя се въпрос за данъчното третиране на дохода му от печалбата на това дружество, реализирана при упражняване на търговска дейност в България, във връзка с прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Федерална република Германия (СИДДО), в сила от 21.12.2010 г., и по-специално чл. 10 и чл. 22 от нея.
При така описаната фактическа обстановка се иска разяснение относно:
Въпрос: реда за облагане на доходите на лицето - гражданин на Германия, от печалбата на българското дружество, на което той е едноличен собственик;
Въпрос: дали платеният върху този доход данък в България освобождава от облагане същия доход в Германия или само се приспада от размера на дължимия данък в Германия.
Становището е принципно, като се отбелязва, че неописани във фактическата обстановка факти и обстоятелства могат да обосноват различно данъчно третиране.
По отношение на описаната фактическа обстановка и поставените въпроси приложение намира СИДДО между България и Германия, обнародвана в ДВ, бр. 6 от 18.01.2011 г., в сила от 21.12.2010 г.
Данъчното третиране на доходите от дивидент е уредено в чл. 10 от СИДДО с Германия. Според изложените факти платец на дивидентите ще бъде дружество, учредено съгласно законите на България. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и чл. 4, ал. 1 от СИДДО с Германия това дружество е местно лице на България за данъчни цели.
В запитването не е уточнено дали физическото лице - получател на дивидентите, е местно лице на Германия, а е посочено единствено, че е германски гражданин. Отчита се, че в повечето съвременни данъчни системи критерият "гражданство" няма пряко значение за определяне на данъчния статут на физическо лице. За целите на становището се прави допускането, че получателят на дивидентите е местно лице на Германия по смисъла на СИДДО между България и Германия.
При това допускане е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 2, б. "б" от СИДДО. Съгласно тази разпоредба данъчното облагане на доходите от дивидент, платени от дружество - местно лице на България, на германското физическо лице, се ограничава до 15% от брутната сума на дохода.
Позовавайки се на общия принцип, че СИДДО не въвеждат нови данъци и не водят до по-утежняващо данъчно облагане спрямо уреденото в националното право, се прилага по-благоприятният национален режим. В България данъкът върху дивидента е 5% върху брутния размер на дохода, съгласно чл. 38, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от СИДДО между България и Германия е неприложима в разглеждания случай. За да се приложи изключението по ал. 4, е необходимо, първо, чуждестранното физическо лице да е формирало определена база в България по смисъла на българското данъчно законодателство, съответно място на стопанска дейност по смисъла на чл. 5 от СИДДО, и второ, доходът да се реализира чрез тази база.
За да е налице определена база, германското физическо лице трябва да извършва регулярно стопанска дейност в България от едно определено място (офис, част от офис и др.). Освен това дейността от това определено място трябва да има пряка икономическа връзка с реализирането на дохода, например от това място да се вземе решение за участие в българското дружество и да се управлява това участие. Посочва се, че това е рядко срещана на практика хипотеза.
От изложените факти се приема, че германският едноличен собственик на българското дружество не разполага с определена база (съответно място на стопанска дейност) в България. Поради това остава приложима нормата на чл. 10, ал. 2, б. "б" от СИДДО.
Извод: Доходът от дивидент, изплатен от българското ЕООД на германското физическо лице, се облага в България с окончателен данък 5% върху брутния размер на дивидента, при прилагане на чл. 10, ал. 2, б. "б" от СИДДО и чл. 38, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, като чл. 10, ал. 4 от СИДДО не намира приложение поради липса на определена база/място на стопанска дейност на физическото лице в България.
Относно избягването на двойното данъчно облагане в Германия по отношение на разглежданите доходи от дивидент се прилагат правилата на чл. 22, ал. 1 от СИДДО между България и Германия. В описания случай следва да се приложи методът на данъчния кредит, посочен в б. "б" на ал. 2 на чл. 22.
Отбелязва се, че Националната агенция за приходите няма правомощия да разяснява данъчното законодателство и административната практика на друга държава относно облагането на нейните местни лица. Поради това точна информация за приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане следва да се потърси от германските данъчни власти.
Извод: Избягването на двойното данъчно облагане в Германия по отношение на дивидентите от българското дружество се осъществява по чл. 22 от СИДДО между България и Германия, като по принцип се прилага методът на данъчния кредит по чл. 22, ал. 2, б. "б", при условията и по реда, определени от германското данъчно законодателство и практика.
