5_53-04-162/12.03.2016 г.
ЗДДФЛ, чл. 7, чл. 8, ал. 6, т. 9, чл. 37, ал. 1, ал. 9, чл. 46, ал. 1, чл. 65;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 10, ал. 1, чл. 127, ал. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г, чл. 2, ал. 1;
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ПИБ АД е сключила възмезден договор за управление и контрол с чуждестранно лице с двойно гражданство - на Финландия и САЩ.
Изпълнителят по договора е декларирал, не е местно лице на Република България, тъй като няма постоянен адрес на територията на страната, че не пребивава в страната повече от 183 дни през последните 12 месеца и центърът на жизнените му интереси се намира извън България. Представил е и декларация, че се осигурява в САЩ.
На чуждестранното лице е издаден служебен номер от НАП.
ПИБ АД изплаща и доходи по договор за консултации с физическо лице, което е декларирало, че не е местно лице на Република България, тъй като няма постоянен адрес на територията на страната, не пребивава в страната повече от 183 дни през последните 12 месеца и центърът на жизнените му интереси се намира извън България. Представил е и декларация, че се осигурява в САЩ. На лицето е издаден служебен номер от НАП.
В телефонен разговор е уточнено, че лицето извършва работа по договор без трудово правоотношение (граждански договор), с договорено месечно възнаграждение след приспадане на разходите за дейността по-голямо от минималната работна заплата.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се облага доходът по договор за управление и контрол и каква е данъчната основа?
2. Каква декларация следва да подаде платецът на дохода и в какъв срок?
3. Дължат ли се осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения, в какъв размер и на какво основание?
4. Какви декларации следва да се подават за осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за гражданите на трети държави, визирани в запитването?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първии втори въпрос:
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
В съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ, възнагражденията по договори за управление и контрол, които са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база, са от източник в източник в България. Предвид това, начислените от "А" АД възнаграждения по договор за управление и контрол в полза на чуждестранно физическо лице са от източник в България. При определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид (чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 37, ал. 1, ал. 9 от ЗДДФЛ с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ, се облагат възнагражденията по договори за управление и контрол от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. На основание чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените доходи.
В съответствие с чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 65, ал. 1 от същия закон, окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Съгласно чл. 66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, подават декларация по образец за дължимите данъци. Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (чл. 56 и чл. 57 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода следва да предостави на НАП информация за начислените доходи по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, подавана за четвърто тримесечие на годината.
На основание чл. 73а, ал. 4 от ЗДДФЛ, след като за тези доходи е подадена информация по чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите не се включват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Относно изплатените доходи на чуждестранно физическо лице по договор за консултантски услуги:
По смисъла на § 1, т. 9 на допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, плащанията за услуги от консултантско естество се квалифицират като "възнаграждения за технически услуги". Когато възнагражденията за технически услуги са изплатени от местно лице, както е в случая, на основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, същите се третират като доходи от източник в страната.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, доколкото не са реализирани чрез определена база в страната. Размерът на данъчната ставка за този вид доходи е 10 на сто (чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходи по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в срока на внасяне на дължимите данъци.
По смисъла на чл. 52, т. 5 от ЗДДФЛ доходите на чуждестранни физически лица, обложени с окончателен данък, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По трети въпрос:
Кръгът на осигурените лица за фондовете на държавното обществено осигуряване е регламентиран в чл.4 от КСО.
Съгласно ал.1, т. 7 на чл. 4 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработицаса управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (аргумент чл. 6, ал. 2 от КСО) .
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и, на основание чл.10, ал. 1 от кодекса.
В действащата към момента нормативна уредба, уреждаща държавното обществено осигуряване не е поставено изискване, относно пребиваването на лицата на територията на Република България както и към тяхното гражданство.
Достатъчно условие, за да възникне задължение за осигуряване е лицата да упражняват трудова дейност по реда на КСО, поради което визираните в запитването лица подлежат на задължително осигуряванепо реда на кодекса, независимо, че са граждани на трети държави и не пребивават на територията на Република България повече от 183 дни през една календарна година.
На основание текста на чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски за изпълнителя по договор за управление и контрол се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен праг и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2016 г. е в размер на 2600,00 лв.
Възнаграждението на лицето, работещо без трудово правоотношение, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (аргумент чл. 6, ал. 4 от КСО). То също следва да се ограничи до максималния месечен размер на осигурителния доход.
Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване и са регламентирани в чл. 6, ал. 1 от кодекса.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса във фонд "Пенсии".
Изискване, относно пребиваването на чуждите граждани на територията на Република България законодателят е предвидил в чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО.
Съгласно посочената разпоредба, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Доколкото е видно от запитването, цитираните лица нямат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и не подлежат на задължително здравно осигуряване.
Осигуряването на лицата, които нямат ЕГН или ЛНЧ се провежда чрез служебен номер, издаден от ТД на НАП.
По четвърти въпрос:
Сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на декларации са уредени с Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
На основание чл. 2, ал. 1 от наредбата, за визираните в запитването лица следва да подавате в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/2005 г.), в които следва да отразите име, служебен номер, издаден от ТД на НАП, дните в осигуряване, възнагражденията, осигурителният доход, осигурителните вноски за осигурените, начисленият облагаем доход, ползваните данъчни облекчения чрез работодателя и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.
В декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" (приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 към Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.) следва да включите дължимите осигурителни вноски за лицата към общия размер на сумите за дължимите вноски за съответния месец за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд "Пенсии" в размера на вноската за универсален пенсионен фонд, и общия размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"ПИБ" АД е сключила възмезден договор за управление и контрол с чуждестранно лице с двойно гражданство - на Финландия и САЩ. Изпълнителят по договора е декларирал, че не е местно лице на Република България, тъй като няма постоянен адрес на територията на страната, не пребивава в страната повече от 183 дни през последните 12 месеца и центърът на жизнените му интереси се намира извън България. Представил е и декларация, че се осигурява в САЩ. На чуждестранното лице е издаден служебен номер от НАП.
"ПИБ" АД изплаща и доходи по договор за консултации с физическо лице, което е декларирало, че не е местно лице на Република България, тъй като няма постоянен адрес на територията на страната, не пребивава в страната повече от 183 дни през последните 12 месеца и центърът на жизнените му интереси се намира извън България. Представил е и декларация, че се осигурява в САЩ. На лицето е издаден служебен номер от НАП. В телефонен разговор е уточнено, че лицето извършва работа по договор без трудово правоотношение (граждански договор), с договорено месечно възнаграждение след приспадане на разходите за дейността, по-голямо от минималната работна заплата.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се облага доходът по договор за управление и контрол и каква е данъчната основа?
Въпрос 2: Каква декларация следва да подаде платецът на дохода и в какъв срок?
Въпрос 3: Дължат ли се осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения, в какъв размер и на какво основание?
Въпрос 4: Какви декларации следва да се подават за осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за гражданите на трети държави, визирани в запитването?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, е изразено следното становище:
По първи и втори въпрос
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ възнагражденията по договори за управление и контрол, които са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база, са доходи от източник в България. Поради това начислените от "А" АД възнаграждения по договор за управление и контрол в полза на чуждестранно физическо лице са доходи от източник в България.
При определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид - чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 9 от ЗДДФЛ с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ, се облагат възнагражденията по договори за управление и контрол от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната.
На основание чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените доходи.
В съответствие с чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието.
Съгласно чл. 66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, подават декларация по образец за дължимите данъци. Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци - чл. 56 и чл. 57 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятието - платец на дохода следва да предостави на НАП информация за начислените доходи по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, подавана за четвърто тримесечие на годината.
На основание чл. 73а, ал. 4 от ЗДДФЛ, след като за тези доходи е подадена информация по чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите не се включват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Относно изплатените доходи на чуждестранно физическо лице по договор за консултантски услуги:
По смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, плащанията за услуги от консултантско естество се квалифицират като "възнаграждения за технически услуги".
Когато възнагражденията за технически услуги са изплатени от местно лице, както е в случая, на основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, същите се третират като доходи от източник в страната.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, доколкото не са реализирани чрез определена база в страната.
Размерът на данъчната ставка за този вид доходи е 10 на сто - чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходи по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в срока на внасяне на дължимите данъци.
По смисъла на чл. 52, т. 5 от ЗДДФЛ доходите на чуждестранни физически лица, обложени с окончателен данък, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Доходите по договора за управление и контрол, както и възнагражденията за консултантски услуги (технически услуги), изплатени от "ПИБ" АД на чуждестранните физически лица, са доходи от източник в България и подлежат на облагане с окончателен данък 10% върху брутната сума, който се удържа и внася от платеца в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването, като платецът подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в същите срокове и, при условията на чл. 73а от ЗДДФЛ, предоставя информация за доходите на лица, местни на държава - членка на ЕС.
По трети въпрос
Кръгът на осигурените лица за фондовете на държавното обществено осигуряване е регламентиран в чл. 4 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност - аргумент от чл. 6, ал. 2 от КСО.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й, на основание чл. 10, ал. 1 от КСО.
В действащата към момента нормативна уредба, уреждаща държавното обществено осигуряване, не е поставено изискване относно пребиваването на лицата на територията на Република България, както и относно тяхното гражданство. Достатъчно условие, за да възникне задължение за осигуряване, е лицата да упражняват трудова дейност по реда на КСО, поради което визираните в запитването лица подлежат на задължително осигуряване по реда на кодекса, независимо че са граждани на трети държави и не пребивават на територията на страната.
Извод: Възнагражденията по договора за управление и контрол и по гражданския договор (при доход след разходи, равен или над минималната работна заплата и при липса на друго осигурително основание) подлежат на задължително осигуряване по КСО, като осигурителни вноски се дължат върху всички доходи от трудова дейност, независимо от гражданството и пребиваването на лицата.
