НАП: Прилагане на СИДДО между България и Северна Македония при доходи от софтуерни услуги под 500 000 лв. и опростена процедура по ДОПК

В запитването се поставят въпроси относно прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Северна Македония във връзка с планиран рамков договор за софтуерни услуги между българско дружество и местно физическо лице на Република Северна Македония, което е самонаето лице. Очакваният годишен размер на дохода е значително под 500 000 лв.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Може ли да се приложи "вътрешно" производство по прилагане на СИДДО между двете страни по договора или северномакедонският гражданин трябва да подава искане по образец, съобразно чл. 137, ал. 1 от ДОПК за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО, въз основа на което дружеството, като платец на дохода, да изплаща на получателя цялото уговорено възнаграждение без да удържа данък при източника?

Въпрос 2: Какви документи следва да се изискат от лицето преди сключване на договора?

Въпрос 3: Ако не попадате в хипотезата на "вътрешно" производство по прилагане на СИДДО в кой момент следва да се декларират обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК - еднократно при сключване на договора или ежегодно (за всяка календарна година)?

Въпрос 4: Следва ли дружеството да подава декларация по образец, съгласно чл. 142, ал. 5 от ДОПК?

В запитването не е посочен изрично характерът на услугите, които ще бъдат оказвани от чуждестранното лице, поради което не може да се направи точна преценка дали доходът подлежи на облагане в България по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Не е изяснено и дали услугите ще се извършват от територията на Република Северна Македония или от България.

Посочва се, че ако доходите на северномакедонското лице не попадат в изрично изброените в чл. 8 от ЗДДФЛ, те няма да се облагат в България и няма да е налице основание за прилагане на разпоредбите на СИДДО между двете държави.

За целите на становището се допуска хипотеза, при която чуждестранното лице извършва услуги от консултантско естество от територията на чуждата държава въз основа на правоотношение, което не е трудово. В този случай реализираните доходи попадат в обхвата на чл. 14 "Независими професионални услуги" от СИДДО със Северна Македония и се освобождават от облагане в България.

Разясненията по-долу се отнасят само за хипотеза на доход, за който се ползват облекчения по СИДДО с чуждата държава.

По първия въпрос

Прилагането на разпоредбите на СИДДО и ползването на предвидените в нея данъчни облекчения не е автоматично, а се извършва след удостоверяване на основанията за това. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвидена процедура за прилагане на облекченията по СИДДО, уредена в чл. 135 - 142 от ДОПК.

Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на облекченията по СИДДО зависи от размера на реализираните от чуждестранното лице доходи:

• Когато размерът на дохода надвишава 500 000 лв. през съответната данъчна година, основанията се удостоверяват с искане по образец по чл. 137 от ДОПК. Искането се подава от чуждестранното лице или негов надлежно упълномощен представител в териториалната дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода или в ТД на НАП София, когато платецът не подлежи на регистрация.
• За доходи под 500 000 лв. годишно ДОПК предвижда облекчен ред за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО по чл. 142, ал. 1 от ДОПК. Това са случаите, в които един платец начислява на едно чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно.

При изчисляване на прага от 500 000 лв. се отчита съвкупният размер на всички доходи от източник в България, начислени от един платец в полза на едно чуждестранно лице, независимо дали са реализирани въз основа на един и същ договор или дали са от един и същ вид.

В хипотезата на доходи до 500 000 лв. годишно основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода, без да се подава искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК. Платецът на дохода самостоятелно преценява законосъобразното прилагане на СИДДО и размера на приложимото данъчно облекчение.

Извод: При доходи под 500 000 лв. годишно може да се приложи "вътрешно" производство по прилагане на СИДДО пред платеца на дохода, без подаване на искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК, като платецът сам преценява прилагането на СИДДО и размера на облекчението.

По втория въпрос

Съгласно чл. 136 от ДОПК чуждестранното лице следва да удостовери пред платеца на дохода или като част от процедурата по прилагане на СИДДО пред органа по приходите, че:

• е местно лице по смисъла на съответната СИДДО на съответната държава - удостоверява се с удостоверение за местно лице, издадено от компетентния данъчен орган на чуждата държава;
• е притежател на дохода от източник в Република България - удостоверява се с декларация;
• не притежава определена база/място на стопанска дейност на територията на Република България, с която съответният доход е ефективно свързан - удостоверява се с декларация;
• са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако такива са изрично посочени - удостоверяват се с официални документи.

Допълнително платецът на дохода следва да разполага с доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход или тези доказателства да бъдат приложени към искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК, в зависимост от хипотезата. Доказателствата са подробно изброени в чл. 138, ал. 2 и 3 от ДОПК.

Всички обстоятелства относно прилагането на СИДДО следва да бъдат удостоверени пред платеца на дохода преди изтичане на крайния срок за внасяне на данъка по ЗДДФЛ.

ДОПК не предписва специална форма за представяне на посочените документи. В зависимост от случая те могат да бъдат на хартиен носител, електронно подписани или в електронен вид. Чл. 137 от ДОПК дава насоки относно източника на съответните документи.

Извод: Преди сключване и при изпълнение на договора чуждестранното лице следва да представи удостоверение за местно лице, декларации за притежание на дохода и липса на място на стопанска дейност в България, както и документи за изпълнение на евентуални особени изисквания по СИДДО, заедно с доказателства за вид, основание и размер на дохода по чл. 138, ал. 2 и 3 от ДОПК.

По третия въпрос

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ДОПК, когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 се подава еднократно от момента, в който е начислен общ размер на реализираните доходи над 500 000 лв. в рамките на данъчната година.

Такова правило не е изрично предвидено за случаите на прилагане на опростената процедура, тоест тази пред платеца на дохода. С оглед целта на опростената процедура обаче тази разпоредба може да се приложи съответно и за случаите, в които СИДДО се прилага пред платеца на дохода.

На практика това означава, че платецът на дохода не следва да събира нов набор от документи за всяко плащане или начисляване на доход или получаване на услуга по рамковия договор за софтуерни услуги в рамките на годината.

Независимо от това е посочено, че е желателно платецът да събира удостоверение за местно лице и останалите декларации и документи по чл. 136 от ДОПК за всяка година, за която действа договорът, включително с оглед защита от евентуална промяна в правно релевантните обстоятелства, свързани с получателя на дохода (например промяна на данъчния статут и придобиване на местно лице на друга държава), която по някаква причина не е станала известна на платеца.

Извод: Обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК при опростената процедура не се декларират за всяко плащане, а документите могат да се събират еднократно за рамките на годината, като е препоръчително ежегодно обновяване на удостоверението за местно лице и свързаните декларации за всяка календарна година на действие на договора.

По четвъртия въпрос

Когато основанията за ползване на данъчни облекчения по СИДДО са удостоверени пред платеца на доходите, платецът следва да декларира това обстоятелство и предоставените облекчения до 31 март на следващата година.

Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК в териториалната дирекция на НАП, където платецът на доходите е регистриран или подлежи на регистрация.

Извод: Дружеството, като платец на дохода, е длъжно да подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК до 31 март на следващата година в компетентната териториална дирекция на НАП, когато е приложило СИДДО въз основа на документи, удостоверени пред него.