Изх. № 53-00-169/ 07.08.2024 г.
КСО, чл. 4, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 11;
КСО, чл. 127;
КСО, чл. 157, ал. 6;
КСО, чл. 107, ал. 1;
КСО, чл. 108, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;
НЕВДПОВ, чл. 4;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 4, ал. 1;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 4, ал. 10, т. 6;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 4, ал. 14;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 5, ал. 4, т. 1;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 5, ал. 4, т. 2;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 5, ал. 6;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 9, ал. 12;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 11, ал. 4;
Наредба №Н-13/17.12.2019 г., чл. 16.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило Ваше писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване(КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски (НЕВДПОВ) и Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).
Описана е следната фактическа обстановка:
Бивша служителка, работила по допълнителен трудов договор в дружеството, представя справка за осигурителен доход от Национална агенция за приходите (НАП), от която е видно, че осигурителният доход на лицето е надхвърлил установения максимален месечен осигурителен доход. Справката обхваща период от четири години, като месечно за лицето са подавани данни от двама до четирима работодатели. В тази връзка лицето е поискало да бъдат извършени корекции на данните, подадени с декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.). Към дружеството не е постъпило искане за корекция от органи на приходната агенция.
Във връзка с горното е поставен следния въпрос:
Какви действия следва да предприеме дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, е определен в чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно тази разпоредба осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО, когато лицата получават доходи от упражняване на дейност на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Във връзка с определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща алинея на чл. 6, ал. 11 от КСО, се взема предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 - последователността на възникване на правоотношенията.
В същата последователност ще се формира и месечният осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО). Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в определено съотношение (60:40 от 2008 г.).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Разпоредбата на чл. 4 от НЕВДПОВ, въвежда задължение за лицата, които упражняват дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 и/или ал. 10 от КСО, да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Задължението на осигурителите да подават данни с декларации образец №1 и образец №6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.) към НАП, по реда на Наредба №Н-13/ 17.12.2019 г.) е въведено с чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, а съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за събиране и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица е регламентирано с Наредба №Н-13/17.12.2019 г. Правилата за коригиране и заличаване на данни, подадени с декларация образец №1 и №6, са определени в чл. 9 от наредбата. Работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да коригират и заличават подадените данни като подават декларация с коректните данни и попълнен код за корекция или да заличат подадените данни с код за заличаване (аргумент чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.) На основание чл. 9, ал. 5 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. декларации образец №1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на НАП или Националния осигурителен институт (НОИ).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. декларация образец №1 от задължените лица се подава без издаване на задължителни предписания от контролните органи на НОИ, когато съдържа данни само за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване или данък по ЗДДФЛ, или когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена.
На основание чл. 16 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. контролът за спазване на наредбата се осъществява НАП и НОИ във връзка с възложените им дейности.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ.
Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ (чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО).
В чл. 4, ал. 10, т. 6 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. е посочено, че НОИ подава данни и за издадените по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и влезли в сила задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, включително и след срока по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. Данните по чл. 4, ал. 10, т. 6 от наредбата се подават по електронен път в тридневен срок от влизане в сила на предписанието по ред, определен с инструкция по чл. 23 от Закона за националната агенция зя приходите (ЗНАП) (чл. 4, ал. 14 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).
Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. не се приемат декларация/и образец №1 и 5 в случаите по чл. 4, ал. 10, т. 6 от наредбата, когато не са постъпили в НАП данни, предоставени от НОИ, за влязло в сила задължително предписание.
Когато подадените декларации образец №1 за коригиране на данни водят до увеличаване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители" (ГВРС), лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от наредбата (работодатели, осигурители) или осигурителната каса подават едновременно и декларация образец №6 за увеличаване размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4 (чл. 9, ал. 11 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.) Съгласно чл. 9, ал. 12 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г., когато подадените декларации образец №1 за коригиране/заличаване на данни водят до намаление на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "ГВРС", лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 или осигурителната каса подават едновременно и декларация образец №6 с попълнен код за корекция, с която намаляват размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството чл. 2, ал. 4.
Следва да имате предвид, че декларация образец №6 подадена от работодателите, осигурителите, предприятията по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) и техните клонове и поделения или от осигурителна каса може да се коригира до края на втория месец, считано след месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията, а подадена от работодателите за данъка по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, може да се коригира до изтичане на срока за подаването й. След този срок декларации се подават само на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на НАП (чл. 9, ал. 8 и ал. 10 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).
Допълнително Ви обръщам внимание, че в приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата са дадени подробни указания относно попълването на данните в декларация образец №1, включително за вида осигурен, дните в осигуряване на лицата, осигурителния доход и т.н., а в приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от наредбата са дадени указания относно попълването на данните в декларация образец №6.
Във връзка с горното и на база подадената декларация от служителката МБАЛНП " ..............." еад, следва да определи осигурителният доход върху, който има задължение да удържи и внесе осигурителни вноски, съответно да поиска издаването на задължителни предписания от контролните органи на НОИ, и да изготви, и подаде коригиращи декларации образец №1, и образец №6 за съответния период на служителя.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски (НЕВДПОВ), и Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).
Описана е следната фактическа обстановка: бивша служителка, работила по допълнителен трудов договор в дружеството, представя справка за осигурителен доход от Национална агенция за приходите (НАП), от която е видно, че осигурителният доход на лицето е надхвърлил установения максимален месечен осигурителен доход. Справката обхваща период от четири години, като месечно за лицето са подавани данни от двама до четирима работодатели. В тази връзка лицето е поискало да бъдат извършени корекции на данните, подадени с декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.). Към дружеството не е постъпило искане за корекция от органи на приходната агенция.
Във връзка с горното е поставен следният въпрос:
Въпрос: Какви действия следва да предприеме дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, е определен в чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно тази разпоредба осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО, когато лицата получават доходи от упражняване на дейност на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
- 1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
- 2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- 3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- 4. доходи за работа без трудово правоотношение.
При определяне поредността на доходите с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, когато се извършват дейности на различни основания, изброени в една и съща алинея на чл. 6, ал. 11 от КСО, се взема предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 - последователността на възникване на правоотношенията. В същата последователност се формира и месечният осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО). Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40 (от 2008 г.).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Разпоредбата на чл. 4 от НЕВДПОВ въвежда задължение за лицата, които упражняват дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 и/или ал. 10 от КСО, да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Задължението на осигурителите да подават данни с декларации образец №1 и образец №6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.) към НАП по реда на Наредба №Н-13/17.12.2019 г. е въведено с чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО. Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за събиране и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица са регламентирани с Наредба №Н-13/17.12.2019 г.
Правилата за коригиране и заличаване на данни, подадени с декларация образец №1 и №6, са определени в чл. 9 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. Работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да коригират и заличават подадените данни, като подават декларация с коректните данни и попълнен код за корекция или да заличат подадените данни с код за заличаване (аргумент чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).
На основание чл. 9, ал. 5 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. декларации образец №1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на НАП или Националния осигурителен институт (НОИ).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. декларация образец №1 от задължените лица се подава без издаване на задължителни предписания от контролните органи на НОИ, когато съдържа данни само за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване или данък по ЗДДФЛ, или когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена.
На основание чл. 16 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. контролът за спазване на наредбата се осъществява от НАП и НОИ във връзка с възложените им дейности.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ. Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения разполагат с правомощията, предвидени в КСО, включително да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушения.
В контекста на изложените разпоредби, когато е налице превишаване на максималния месечен осигурителен доход поради получаване на доходи от няколко осигурители, следва да се има предвид, че:
- лицето е задължено по чл. 4 от НЕВДПОВ да декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, при спазване на поредността по чл. 6, ал. 11 от КСО;
- осигурителите подават данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба №Н-13/17.12.2019 г. и могат да коригират/заличават данни по реда на чл. 9 от наредбата, в рамките на сроковете по чл. 9, ал. 5, а след това - само с разрешение на НАП или НОИ;
- контролът по спазване на осигурителното законодателство и по необходимостта от корекции се осъществява от НАП и НОИ по чл. 16 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. и чл. 107 от КСО.
Извод: Дружеството следва да прилага правилата на чл. 6, ал. 2, ал. 3 и ал. 11 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗО, чл. 4 от НЕВДПОВ и разпоредбите на Наредба №Н-13/17.12.2019 г. относно подаване, коригиране и заличаване на данни с декларация образец №1 и №6, като корекции след 30 април на следващата година могат да се извършват само с разрешение на НАП или НОИ, а контролът и евентуалните задължителни предписания са в правомощията на контролните органи на НОИ и НАП.
