НАП: Определяне на данъчния финансов резултат при продажба на дружествени дялове и подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО

Вх.№ 23-29-17 / 06.03.2020 ОУИ София 29 Коментирай
ЗКПО: чл.92
Определя се данъчното третиране на продажба на дружествени дялове от ООД на физическо лице. НАП приема, че приходът от продажбата и признаването на разходите (вкл. обезценки) се отчитат през 2019 г. - в периода на отписване на дяловете и плащането по договора, независимо че вписването в ТР е през 2020 г. Финансовият резултат се декларира от прехвърлителя в ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Изх. №23-29-17

23.03.2020 г.

ЗКПО - чл.92

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило по компетентност писмено запитване, прието с вх. №23-29-17/06.03.2020 г., относно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Фактическата обстановка изложена в запитванeто, е следната:

ООД, като едноличен собственик на капитала на ЕООД, продава всички дялове на дъщерното си предприятие, на физическо лице.

Сделката се осъществява на17.12.2019 г. на основание:Решение на Общо събрание на ООД; Договор за прехвърляне на дружествени дялове, нотариално заверен на17.12.2019 г.;Решение от17.12.2019 г. на новия собственик за промяна на устава, промяна на седалище и адрес, освобождаване на досегашния управител и назначаване на нов. Договорената сума по сделката е платена на17.12.2019 г.На19.12.2019 г. еподадено Заявление за вписване на сделката в Търговски регистър (ТР). Вписването е извършено на 24.02.2020 г.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

  1. На коя дата възниква основание за признаване на сделката и съответно кога трябва да бъде отразен резултатътот нея, приход от получената сума по договор, и разход от обезценка и отписване на инвестицията - 17.12.2019 г. или 24.02.2020 г.?
  2. Ако датата е 24.02.2020 г. кой трябва да състави и подаде за 2019 г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО, ГФО в ТР, стария или новия собственик на дялове?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Счетоводен финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

Годишните финансови отчети (в т.ч. отчета за приходите и разходите) се съставят по реда на Закона за счетоводството (ЗСч) и на определена счетоводна база- международните или национални счетоводни стандарти.

Отчитането на разходите, респективно приходите от стопански операции в счетоводството на предприятието, следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и разпоредбите на чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от с.з., разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Съгласно чл. 78 от закона, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Изложената фактическа обстановка касае счетоводното отчитане на финансов актив, поради което следва да се имат предвид приложимите счетоводни стандарти, според приетата база за оценка, приемаме че това са Националните счетоводни стандарти (НСС). При отчитането на операции с финансови активи следва да намерят приложение разпоредбите на НСС 32 "Финансови инструменти".

Дружественият дял представлява финансов актив съгласно дефинитивната норма на т. 1 от СС 32 - Финансов актив е всеки актив, който представлява:

а) парична сума;

б) договорно право за:

- получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие;

- размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;

в) инструмент на собствения капитал на друго предприятие;

Съгласно т. 11.5, б. "г" от СС 32, при отписване на финансов актив поради прехвърляне, резултатът от сделката се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход.

След като дяловете са продадени с договор, сключен в предвидената от чл. 129, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) форма и същите са отписани, поради прехвърлянето им, то в изпълнение изискването на СС 32 приходът от продажбата им следва да бъде отчетен като текущ финансов приход в периода, в който е извършено отписването.

Съгласно т. 11.1 от НСС 32 предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при:

а) реализиране на правата или уреждане на задълженията;

б) отказ от правата или отменяне на задълженията;

в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.

Предвид гореизложеното, в конкретната фактическа обстановка приходите от продажба на дяловете следва да се признаят за 2019 г.

Следва да се посочи, че такова становище е възприето и в решение на Върховния административен съд (ВАС) №2448/20.02.2013 г. В мотивите на решението съдът е приел, че счетоводният принцип на предимство на съдържанието пред формата, формулиран в ЗСч., изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Вписването на договора за прехвърляне на дяловете се отнася само до правната форма на сделката, а не до нейното икономическо съдържание и финансова реалност.

В конкретния случай, сключването на договора и плащането на цената по него през 2019 г. сочи, че приходът по сделката е относим към финансовия резултат на прехвърлителя за тази година, независимо че вписването на сделката в търговския регистър е извършено през 2020 г.

За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че дружествен дял може да бъде прехвърлен по реда на чл. 129 от ТЗ на трето лице, включително и на друг съдружник. Според цитираната разпоредба прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Договорът за продажба на дружествени дялове е консесуален, поради което с постигането на съгласието на между страните по договора (чрез нотариално заверените им подписи), неговият транслативен ефект спрямо страните настъпва от момента на подписването.От друга страна, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ предвижда, че прехвърлянето се вписва в търговския регистър, тоест вписването е елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка, поради което правните последици от сделката спрямо третите лица настъпват от момента на вписването на договора за продажба в търговския регистър.

С оглед на изложеното може да се направи извода, че ако данъчният ефект от прехвърлянето на дялове се проявява между и зависи само от страните в сделката същият ще настъпи на датата на нотариалното заверяване на техните подписи по договора, с който се извършва прехвърлянето, а ако данъчният ефект зависи от знанието на третите лица, същият ще настъпи от датата на вписването на договора в търговския регистър.

Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и формират данъчна временна разлика, в съответствие с изискванията на чл. 34 от ЗКПО. Съгласно чл. 35 от с.з. непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписването на съответния актив. В този смисъл, ако в ООД са отчетени обезценки на притежаваните дялове, непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки се признават за данъчни цели в годината на отписване на същите.

По втори въпрос:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Предвид изложеното финансовият резултат от продажбата на дружествените дялове подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. на продавача. С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността (чл. 92, ал. 3 от ЗКПО).

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч предприятията публикуват годишния финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Финансовите отчети се подписват от:

1. ръководителя на предприятието;

2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие (чл. 25, ал. 2 от ЗСч)

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Фактическата обстановка е следната: ООД, като едноличен собственик на капитала на ЕООД, продава всички дялове на дъщерното си предприятие на физическо лице. Сделката е осъществена на 17.12.2019 г. въз основа на:

  • Решение на Общо събрание на ООД;
  • Договор за прехвърляне на дружествени дялове, нотариално заверен на 17.12.2019 г.;
  • Решение от 17.12.2019 г. на новия собственик за промяна на устава, промяна на седалище и адрес, освобождаване на досегашния управител и назначаване на нов.

Договорената сума по сделката е платена на 17.12.2019 г. На 19.12.2019 г. е подадено заявление за вписване на сделката в Търговския регистър, като вписването е извършено на 24.02.2020 г.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: На коя дата възниква основание за признаване на сделката и съответно кога трябва да бъде отразен резултатът от нея - приход от получената сума по договора и разход от обезценка и отписване на инвестицията - 17.12.2019 г. или 24.02.2020 г.?

Въпрос 2: Ако датата е 24.02.2020 г., кой трябва да състави и подаде за 2019 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и годишен финансов отчет в Търговския регистър - старият или новият собственик на дяловете?

По първи въпрос

Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. По смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО счетоводен финансов резултат е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

Годишните финансови отчети, включително отчетът за приходите и разходите, се съставят по реда на Закона за счетоводството и на приетата счетоводна база - международни или национални счетоводни стандарти. Отчитането на разходите и приходите от стопански операции следва да е съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Съгласно чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Изложената фактическа обстановка касае счетоводното отчитане на финансов актив, поради което следва да се прилагат съответните счетоводни стандарти според приетата база за оценка. Приема се, че са приложими Националните счетоводни стандарти, в частност НСС 32 "Финансови инструменти".

Дружественият дял представлява финансов актив съгласно дефиницията в т. 1 от СС 32: финансов актив е всеки актив, който представлява:

  • парична сума;
  • договорно право за:
    • получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие;
    • размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;
  • инструмент на собствения капитал на друго предприятие.

Съгласно т. 11.5, б. "г" от СС 32, при отписване на финансов актив поради прехвърляне, резултатът от сделката се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход.

След като дяловете са продадени с договор, сключен в предвидената от чл. 129, ал. 2 от ТЗ форма, и същите са отписани поради прехвърлянето им, приходът от продажбата им, в изпълнение на изискванията на СС 32, следва да бъде отчетен като текущ финансов приход в периода, в който е извършено отписването.

Съгласно т. 11.1 от НСС 32 предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти, когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при:

  • реализиране на правата или уреждане на задълженията;
  • отказ от правата или отменяне на задълженията;
  • изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.

Предвид горното, в конкретната фактическа обстановка приходите от продажба на дяловете следва да се признаят за 2019 г.

Посочва се, че такова становище е възприето и в решение на Върховния административен съд №2448/20.02.2013 г. В мотивите на решението съдът приема, че счетоводният принцип на предимство на съдържанието пред формата, формулиран в Закона за счетоводството, изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Вписването на договора за прехвърляне на дяловете се отнася само до правната форма на сделката, а не до нейното икономическо съдържание и финансова реалност.

В конкретния случай сключването на договора и плащането на цената по него през 2019 г. сочи, че приходът по сделката е относим към финансовия резултат на прехвърлителя за тази година, независимо че вписването на сделката в Търговския регистър е извършено през 2020 г.

За пълнота се отбелязва, че дружествен дял може да бъде прехвърлен по реда на чл. 129 от ТЗ на трето лице, включително и на друг съдружник. Съгласно тази разпоредба прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.

Договорът за продажба на дружествени дялове е консесуален, поради което с постигането на съгласието между страните по договора (чрез нотариално заверените им подписи) неговият транслативен ефект спрямо страните настъпва от момента на подписването.

От друга страна, чл. 129, ал. 2 от ТЗ предвижда, че прехвърлянето се вписва в търговския регистър, т.е. вписването е елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка, поради което правните последици от сделката спрямо третите лица настъпват от момента на вписването на договора за продажба в търговския регистър.

С оглед на изложеното се прави извод, че ако данъчният ефект от прехвърлянето на дялове се проявява между и зависи само от страните по сделката, той настъпва на датата на нотариалното заверяване на техните подписи по договора, с който се извършва прехвърлянето. Ако данъчният ефект зависи от знанието на третите лица, той настъпва от датата на вписването на договора в търговския регистър.

Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и формират данъчна временна разлика съгласно чл. 34 от ЗКПО. Съгласно чл. 35 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписването на съответния актив. В този смисъл, ако в ООД са отчетени обезценки на притежаваните дялове, непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки се признават за данъчни цели в годината на отписване на същите.

Извод: Приходите от продажбата на дружествените дялове и признаването на резултата от сделката следва да се отчетат за 2019 г., като данъчният ефект между страните по сделката настъпва на датата на нотариалното заверяване на договора (17.12.2019 г.), а непризнатите разходи от предходни обезценки се признават за данъчни цели в годината на отписване на дяловете.

По втори въпрос

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Предвид изложеното финансовият резултат от продажбата на дружествените дялове подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за съответната година.

Извод: Финансовият резултат от продажбата на дружествените дялове следва да бъде включен и деклариран в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. от данъчно задълженото лице, при което този резултат се формира.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Въпроси за електронна трудова книжка, единен електронен трудов запис и промените от 01.06.2025 г.

134114
На мен ми трябва тълкуване на "уговорен" - "нормалният" отпуск (например 20 дни) се договаря (уговаря) в ТД. Удълженият заради Т...

СБП-5 - нормално ли е?

142
Ще чакам тогава

Попълване на ОКД5

177
Благодаря!

Ефективен % данък при самонаетите със значително по-ниски доходи

284
Прочетете текста, който цитирате, така: "Регистрация в НАП се прави в 7-дневен срок от започване на дейност, но не преди регистр...
Още от форума