ЗДДС - 81, ал. 1, т. 1 и ал. 2
Изх. № 53-04-1024
06.02.2015г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-1024/25.11.2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз (Наредба Н-9).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на "XXX" ЕООД е организиране на конферентни мероприятия и извършване на дейности като туроператор, за което дружеството притежава съответния лиценз. През м. февруари 2014 г. дружеството е организирало конферентно мероприятие в Букурещ, Румъния. Подало е искане за възстановяване на начисления му ДДС чрез WEB-базираното приложение на интернет-страницата на НАП, което е частично уважено.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- По какъв ред може да бъде обжалвано решението на румънската приходна администрация в частта му, с която искането е отхвърлено?
- Как може дружеството да получи разяснения от румънската приходна администрация относно причината, поради която данъкът му е частично възстановен?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата - членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на ЕС е регламентирано с посочената по-горе наредба на министерството на финансите № Н-9 от 16.12.2009 г., издадена на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Както законът, така и наредбата са актове, издадени от органи на Република България, пораждат своите правни последици само на територията на страната и не уреждат ред за обжалване на актове на административни органи от други държави - членки. Такъв ред не е установен и в друг български данъчен нормативен акт.
Чл. 23 от Директива 2008/9/ЕО от 12.02.2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата - членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка (Директива 2008/9) предвижда, че заявителят, чието заявление е изцяло или частично отхвърлено, може да обжалва решението за отхвърляне пред компетентните органи на държавата - членка по възстановяване по реда и в сроковете, определени за обжалване във връзка със заявления за възстановяване от лица, установени в държавата - членка по възстановяване.
Предвид изложеното актът на румънската приходна администрация подлежи на обжалване по ред и в срокове, установени в законодателството на Румъния, даването на разяснения по което, е извън компетентността на НАП.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 23, т. 1 от Директива 2008/9 когато заявлението за възстановяване бъде отхвърлено изцяло или частично, основанията за отказа се съобщават на заявителя от държавата-членка по възстановяване заедно с решението. Решението на румънската приходна администрация Ви е връчено по надлежния ред, а в същото са посочени и основанията за частичното отхвърляне на искането Ви. За повече разяснения следва да се свържете на посочените в решението телефон, факс или електронен адрес на румънската приходна администрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Основната дейност на "XXX" ЕООД е организиране на конферентни мероприятия и извършване на дейности като туроператор, за което дружеството притежава съответния лиценз. През месец февруари 2014 г. дружеството е организирало конферентно мероприятие в Букурещ, Румъния. Подало е искане за възстановяване на начисления му ДДС чрез WEB-базираното приложение на интернет страницата на НАП, като искането е частично уважено.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: По какъв ред може да бъде обжалвано решението на румънската приходна администрация в частта му, с която искането е отхвърлено?
Въпрос 2: Как може дружеството да получи разяснения от румънската приходна администрация относно причината, поради която данъкът му е частично възстановен?
По първи въпрос
Възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС, е регламентирано с Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз, издадена на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Законът и наредбата са актове, издадени от органи на Република България, пораждат правните си последици само на територията на страната и не уреждат ред за обжалване на актове на административни органи от други държави членки. Такъв ред не е установен и в друг български данъчен нормативен акт.
Съгласно чл. 23 от Директива 2008/9/ЕО от 12.02.2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, заявителят, чието заявление е изцяло или частично отхвърлено, може да обжалва решението за отхвърляне пред компетентните органи на държавата членка по възстановяване по реда и в сроковете, определени за обжалване във връзка със заявления за възстановяване от лица, установени в държавата членка по възстановяване.
Предвид изложеното, актът на румънската приходна администрация подлежи на обжалване по реда и в сроковете, установени в законодателството на Румъния, като даването на разяснения по този ред е извън компетентността на НАП.
Извод: Решението на румънската приходна администрация се обжалва по реда и в сроковете, предвидени в румънското законодателство, като българската Наредба № Н-9 и ЗДДС не уреждат ред за обжалване на актове на чужди администрации и НАП не е компетентна да дава разяснения по румънския ред.
По втори въпрос
Съгласно чл. 23, т. 1 от Директива 2008/9, когато заявлението за възстановяване бъде отхвърлено изцяло или частично, основанията за отказа се съобщават на заявителя от държавата членка по възстановяване заедно с решението.
Решението на румънската приходна администрация е връчено по надлежния ред, като в него са посочени основанията за частичното отхвърляне на искането. За повече разяснения следва да се осъществи контакт с румънската приходна администрация на посочените в решението телефон, факс или електронен адрес.
Извод: Причините за частичното възстановяване следва да са посочени в самото решение на румънската администрация, а за допълнителни разяснения дружеството трябва да се обърне директно към румънската приходна администрация чрез посочените в решението средства за контакт.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
