Изх. №20-00-318
30.08.2019 г.
чл. 72 от ЗДДС
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
чл. 86, ал. 2 от ЗДДС
чл. 126, ал. 3 от ЗДДС
чл. 180 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
През данъчен период месец януари, поради технически причини в дневника за продажбите по ЗДДС, не е отразена издадена от дружеството фактура. Получателят по издадената фактура е отразил коректно издадения данъчен документ в своя дневник за покупките по ЗДДС.
След установяване на допусната грешка от страна на дружеството, през месец март е подадено искане за извършване на корекция на подадените справки декларации и отчетни регистри по ЗДДС, за данъчен период м. януари, за да може издадената фактура да намери отражение в коректния данъчен период и за м. февруари, тъй като през този данъчен период са отразени фактури за извършени покупки, които са издадени през месец януари.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. С включването на издадената фактура, след връчване на покана по чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)и подаване на коригираща справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС в данъчен период м. януари, може ли дружеството да ползва и правото на приспадане на данъчен кредит, който се полага за този данъчен период и възможно ли е органа по приходите да откаже неговото приспадане?
2. При положение, че дружеството само е установило допуснатата грешка и е подало искане за корекция на данъчни периоди м. януари и февруари, за издадената фактура следва ли да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от кодекса, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В съобщението се посочват несъответствията или липсващите данни. Отстраняването им се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в определения 14-дневен срок, ползва подателя по отношение на законовия срок за подаване, независимо от изричната норма на чл. 104, ал. 3 от ДОПК, съгласно която подадена след изтичането на законоустановения срок за подаване декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Следва да се има предвид, че в чл. 126, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДДС е уреден начинът на извършване на корекции на допуснати грешки в подадени декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри, когато същите грешки са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите.
В случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира от лицето чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката (чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС).
В случаите, когато грешката се дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира по инициатива на лицето чрез писмено уведомяване компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който следва да предприеме действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период (чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС).
Правото на данъчен кредит за получателя по доставката, ще е налице при изпълнение на предпоставките, предвидени в Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС.
Периодът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е определен в разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС. Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
От изложеното при условие, че за получените доставки на стоки и/или услуги от дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит и същите не са отразени в отчетните регистри за съответния данъчен период е приложима разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Независимо от реда за коригиране на грешки, описан в чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, в случай, че лицето е пропуснало срока по чл. 72 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, то правото на данъчен кредит се погасява и последното не може да бъде упражнено чрез извършване на корекции на грешки.
Следва да се има предвид, че в хода на производствата по ДОПК действителните факти от значение за случая се установяват от органите по приходи, като при изпълнение на правомощията си по ДОПК същите са самостоятелни и независими.
Втори въпрос:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Съгласно изложеното в запитването, дружеството е издало фактура през месец януари, но поради техническа грешка размера на данъка не включен при определяне на резултата за съответния данъчен период (януари) в справка-декларацията по чл. 125 и данъчният документ не е посочен в дневника за продажбите за този данъчен период. Тъй като задълженото лице не е включило дължимия данък и не е отразило фактурата в данъчен период м. януари в подадената справка декларация и отчетни регистри по ЗДДС е нарушило разпоредбата на чл. 86 , ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Дружеството е установило допуснатата грешка за неначисления в срок данък, през данъчен период м. януари и е предприело действия за нейното откорегиране, като е подало искане за корекция на данъчен период м. януари.
Независимо от обстоятелството, че дружеството само е установило допуснатата грешка, за неначисления в срок данък същото подлежи на имуществена санкция, съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно описаната правна норма регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.
Следва да се има предвид че съгласно чл. 180, ал. 3 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв., а съгласно ал. 4 от същата правна норма при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 800 лв.
Фактическата обстановка е следната: през данъчен период месец януари, поради технически причини, в дневника за продажбите по ЗДДС не е отразена издадена от дружеството фактура. Получателят по фактурата е отразил коректно данъчния документ в своя дневник за покупките по ЗДДС. След установяване на грешката дружеството през месец март е подало искане за корекция на подадените справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС за данъчен период месец януари, за да се отрази фактурата в коректния данъчен период, както и за месец февруари, тъй като през този период са отразени фактури за покупки, издадени през месец януари.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: С включването на издадената фактура, след връчване на покана по чл. 103 от ДОПК и подаване на коригираща справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС за данъчен период месец януари, може ли дружеството да ползва и правото на приспадане на данъчен кредит, който се полага за този данъчен период, и възможно ли е органът по приходите да откаже неговото приспадане?
Въпрос 2: При положение, че дружеството само е установило допуснатата грешка и е подало искане за корекция на данъчни периоди месец януари и февруари, за издадената фактура следва ли да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)?
По първи въпрос
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации по силата на данъчното и осигурителното законодателство, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. В съобщението се посочват несъответствията или липсващите данни. Отстраняването им се извършва с подаване на нова декларация.
Подаването на новата декларация в определения 14-дневен срок ползва подателя по отношение на законовия срок за подаване, независимо от нормата на чл. 104, ал. 3 от ДОПК, според която подадена след изтичане на законоустановения срок декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Съгласно чл. 126, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДДС е уреден начинът за корекция на допуснати грешки в подадени декларации, произтичащи от неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри, когато грешките са установени след изтичане на срока за подаване на декларациите:
- При грешка, дължаща се на неотразяване в отчетните регистри на документи, корекцията се извършва от лицето чрез необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, като неотразеният документ се включва в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката - чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
- При грешка, дължаща се на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, корекцията се извършва по инициатива на лицето чрез писмено уведомяване на компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Правото на данъчен кредит за получателя по доставката е налице при изпълнение на предпоставките, предвидени в глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Периодът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е определен в чл. 72 от ЗДДС. Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, като:
- включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период, и
- посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по предходната точка.
От изложеното следва, че ако за получените доставки на стоки и/или услуги от дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит и тези доставки не са отразени в отчетните регистри за съответния данъчен период, е приложима разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Независимо от реда за коригиране на грешки по чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, ако лицето е пропуснало срока по чл. 72 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, това право се погасява и не може да бъде упражнено чрез корекции на грешки.
Следва да се има предвид, че в хода на производствата по ДОПК действителните факти от значение за случая се установяват от органите по приходите, които при изпълнение на правомощията си по ДОПК са самостоятелни и независими.
Извод: Дружеството може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за съответния данъчен период при спазване на условията на глава седма от ЗДДС и в рамките на срока по чл. 72 от ЗДДС, като при пропускане на този срок правото на данъчен кредит се погасява и не може да се упражни чрез корекции по чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС; преценката по конкретните факти се извършва самостоятелно от органите по приходите.
По втори въпрос
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
- 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по закона - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Според изложеното в запитването дружеството е издало фактура през месец януари, но поради техническа грешка размерът на данъка не е включен при определяне на резултата за този данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 и данъчният документ не е посочен в дневника за продажбите за същия период. Тъй като задълженото лице не е включило дължимия данък и не е отразило фактурата за данъчен период месец януари в подадената справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС, е нарушена разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Дружеството е установило допуснатата грешка за неначисления в срок данък за данъчен период месец януари и е предприело действия за корекция, като е подало искане за корекция на данъчния период месец януари.
Независимо от това, че дружеството само е установило грешката, за неначисления в срок данък то подлежи на имуществена санкция по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в закона срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв. Съгласно чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, се прилага съответният ред на санкциониране, предвиден в тази алинея (както е посочено в правната норма).
Извод: Независимо че дружеството само е установило грешката и е подало искане за корекция, за неначисления в срок данък е налице нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и дружеството подлежи на имуществена санкция по чл. 180 от ЗДДС, поради което следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.
