Изх. № 20-00-42#2
21.03.2016 г.
чл. 117 от ЗДДС
чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-42/27.01.2016 г., допълнено с писмо с
вх. №20-00-42#2/01.02.2016 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"А" ООД с ЕИК ,,, извършва международен транспорт. На територията на Холандия на шофьор на дружеството е наложена глоба в размер на 54 евро, за коeто на 12.01.2016 г. е издаден документ от холандското министерство на правосъдието. В документа като получател е посоченo дружеството Б. На 14.01.2016 г. Б. е издало фактура на В, което е контрагент на българското дружество. Във фактурата е посочена стойността на наложената глоба заедно с административни разходи на стойност 7.50 евро. Върху стойността на административните разходи е начислен ДДС със ставка 21% на стойност 1.58 евро. В е платило стойността по фактурата и на
19.01.2016 г. е издало фактура на "А" ООД за сумата от 63.08 евро с посочено основание "Traffic ticket". ДДС върху фактурираната стойност В не е начислило.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли българското дружество да начисли ДДС по реда на чл. 117 от ЗДДС и ако това е необходимо коя стойност следва да бъде приета за данъчна основа?
- В случай, че следва да бъде начислен данък, има ли дружеството право на данъчен кредит?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Обектите на облагане с ДДС са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 2 от ЗДДС. Такива са възмездните облагаеми доставки и вътреобщностни придобивания, както и вносът на стоки. В конкретния случай получената от дружеството фактура е издадена за заплащането на глобата и възстановяването на платени административни разходи. По отношение на глобата следва да бъде отбелязано, че същата не попада в обхвата на ЗДДС и плащането ѝ не е обвързано с доставка по смисъла на закона. Поради това не следва сумата от 54 евро да бъде облагана с ДДС.
Относно платената сума за административни разходи е необходимо да бъде отбелязано наличието на неяснота, свързана с основанието за нейното заплащане. Видно от изложената фактическа обстановка В не е извършило доставка на услуга към българското дружество, а е префактурирало административни разходи, начислени от Б. В запитването, обаче, липсва информация за отношенията между Б. и В, респективно между Б. и "А" ООД, за основанието за начисляване на тези разходи и не става ясно дали това основание е извършена услуга или възстановени разноски, извършени от холандското дружество, въз основа на което да бъдат формирани изводи относно наличието на доставка, нейния характер от гледна точка на ЗДДС, мястото на нейното изпълнение, получателя по доставката. Поради това до изясняването на тези въпроси не може да бъде изразено обосновано становище във връзка със сумата от 9.08 евро. В случай, че се сдобиете със съответната информация, можете да отправите запитването си отново.
По втори въпрос:
Видно от изложеното по първия от зададените въпроси дружеството не следва да начислява ДДС върху стойността на наложената глоба. След като не е платец на данъка, то и този данък не е изискуем от него. Това от своя страна означава, че няма да има данък, за който да бъде упражнено право на данъчен кредит (чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС).
По отношение на сумата за административни разходи, предвид изложеното по първия въпрос, не може да бъде изразено обосновано становище.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"А" ООД с ЕИК ... извършва международен транспорт. На територията на Холандия на шофьор на дружеството е наложена глоба в размер на 54 евро, за което на 12.01.2016 г. е издаден документ от холандското министерство на правосъдието. В документа като получател е посочено дружеството Б.
На 14.01.2016 г. Б. е издало фактура на В, което е контрагент на българското дружество. Във фактурата е посочена стойността на наложената глоба заедно с административни разходи на стойност 7.50 евро. Върху стойността на административните разходи е начислен ДДС със ставка 21% на стойност 1.58 евро.
В е платило стойността по фактурата и на 19.01.2016 г. е издало фактура на "А" ООД за сумата от 63.08 евро с посочено основание "Traffic ticket". ДДС върху фактурираната стойност В не е начислило.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли българското дружество да начисли ДДС по реда на чл. 117 от ЗДДС и ако това е необходимо коя стойност следва да бъде приета за данъчна основа?
Въпрос 2: В случай, че следва да бъде начислен данък, има ли дружеството право на данъчен кредит?
По първи въпрос
Обектите на облагане с ДДС са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 2 от ЗДДС. Такива са възмездните облагаеми доставки и вътреобщностни придобивания, както и вносът на стоки.
В конкретния случай получената от дружеството фактура е издадена за заплащането на глобата и възстановяването на платени административни разходи.
По отношение на глобата се отбелязва, че същата не попада в обхвата на ЗДДС и плащането ѝ не е обвързано с доставка по смисъла на закона. Поради това не следва сумата от 54 евро да бъде облагана с ДДС.
Относно платената сума за административни разходи се отбелязва наличие на неяснота, свързана с основанието за нейното заплащане. Видно от изложената фактическа обстановка, В не е извършило доставка на услуга към българското дружество, а е префактурирало административни разходи, начислени от Б.
В запитването липсва информация за отношенията между Б. и В, респективно между Б. и "А" ООД, за основанието за начисляване на тези разходи и не става ясно дали това основание е извършена услуга или възстановени разноски, извършени от холандското дружество. Поради това не може да се формира извод относно наличието на доставка, нейния характер от гледна точка на ЗДДС, мястото на нейното изпълнение и получателя по доставката.
Поради тези неясноти до изясняването на посочените въпроси не може да бъде изразено обосновано становище във връзка със сумата от 9.08 евро. В случай че се сдобиете със съответната информация, можете да отправите запитването си отново.
Извод: "А" ООД не следва да начислява ДДС върху сумата от 54 евро, представляваща глоба, тъй като тя не е обект на облагане по ЗДДС, а по отношение на сумата от 9.08 евро (административни разходи и начислен ДДС) не може да бъде изразено становище поради липса на достатъчна информация.
По втори въпрос
Видно от изложеното по първия въпрос, дружеството не следва да начислява ДДС върху стойността на наложената глоба. След като не е платец на данъка, този данък не е изискуем от него. Това означава, че няма да има данък, за който да бъде упражнено право на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
По отношение на сумата за административни разходи, предвид изложеното по първия въпрос, не може да бъде изразено обосновано становище.
Извод: За сумата на глобата "А" ООД няма изискуем ДДС и съответно не възниква право на данъчен кредит; относно административните разходи не може да се изрази становище за правото на данъчен кредит поради неяснота в основанието и характера на сумата.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
