Изх. №53-00-295
15.01. 2016 г.
чл. 17, ал. 1- ал. 2 от ЗДДС
чл. 69, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството закупува стока от лица регистрирани за целите на ДДС в Гърция. Стоката се намира на територията на Гърция, от където се транспортирана до клиенти на дружеството в Южна Корея, Тайван, Сингапур и други държави извън Европейския съюз.
За покупката на стоки дружеството получава фактури от гръцките контрагенти без начислен ДДС, а за продажбата издава фактури без ДДС на основание чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва, да се отрази покупката на стоката в дневника за покупки?
2.Как следва, да се отрази фактурата за продажба на стоката в дневника за продажби?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която несе изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
Съгласно чл.17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
В конкретният случай, мястото на изпълнение на тази доставка, по която дружеството се явява получател се определя съобразно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността /конкретно Гърция/, което се намира извън територията на страната. Тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от закона, тъй като се придобива право на собственост върху стоката на територията на друга държава членка и същата не се изпраща или транспортира от територията на държавата членка до територията на страната или територията на друга държава членка.
Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
По втори въпрос:
За определяне мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството изпраща от територията на Гърция до страна извън Европейския съюз, приложение ще намери разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, т.е мястото на изпълнение е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл.17, ал. 2 от ЗДДС. Доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби освен фактура дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
От изложеното до тук, следва да се има предвид, че дружеството осъществява независима икономическа дейност /износ/ на територията на страна от ЕС /Гърция/ и следва да се запознае със законодателството на тази държава, с оглед възникване на основание за регистрация за целите на ДДС в тази държава.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството закупува стока от лица, регистрирани за целите на ДДС в Гърция. Стоката се намира на територията на Гърция, откъдето се транспортира до клиенти на дружеството в Южна Корея, Тайван, Сингапур и други държави извън Европейския съюз. За покупката дружеството получава фактури от гръцките контрагенти без начислен ДДС. За продажбата на стоката дружеството издава фактури без ДДС на основание чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се отрази покупката на стоката в дневника за покупки?
Въпрос 2: Как следва да се отрази фактурата за продажба на стоката в дневника за продажби?
По първи въпрос
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на тези доставки съгласно разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
От тези разпоредби следва, че мястото на изпълнение при доставка на стока зависи от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
В конкретния случай мястото на изпълнение на доставката, по която дружеството е получател, се определя по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС - това е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността, а именно Гърция, която е извън територията на страната.
Тази доставка не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, тъй като правото на собственост върху стоката се придобива на територията на друга държава членка и стоката не се изпраща или транспортира от територията на тази държава членка до територията на страната или до територията на друга държава членка.
Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС. Не е грешка обаче, ако покупната фактура бъде отразена в колона 9 на дневника за покупки.
Извод: Покупката не е ВОП, не се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и няма задължение за отразяване в дневника за покупки, но не е грешка фактурата да се включи в колона 9.
По втори въпрос
За определяне мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството изпраща от територията на Гърция до държава извън Европейския съюз, приложение намира разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Доставката следва да се отрази в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби, освен фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието тези доставки да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като: договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и други.
От изложеното следва да се има предвид, че дружеството осъществява независима икономическа дейност (износ) на територията на държава - членка на ЕС (Гърция) и следва да се запознае със законодателството на тази държава с оглед евентуално възникване на основание за регистрация за целите на ДДС там.
Извод: Продажбата е доставка с място на изпълнение извън територията на страната по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, не се начислява ДДС и доставката се отразява в колона 23 на дневника за продажби, при наличие на документи, доказващи това третиране.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е приложимо само при идентична фактическа обстановка и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
