Изх. № М-24-36-51
Дата: 13.02.2018 год.
ЗДДС, чл.76;
ЗДДС, чл.111.
ОТНОСНО:прилагане на чл. 76 и чл. 111, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. №М-24-36-51/05.09.2017 г., препратено по компетентност от дирекция ОДОП ..................., е изложена следната фактическа обстановка:
Извършва се ревизия на "А" ЕАД, като на дружеството е прекратена регистрацията по ЗДДС на ......07.2016 г. на основание чл. 176, т. 3 от закона с Акт за дерегистрация, издаден на ......07.2016 г. и е регистрирано отново по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на .......08.2016 г.
За данъчен период м. 07.2016 г. е подадена справка-декларация на 15.08.2016 г., като в същата не е включен начислен данък върху добавената стойност (ДДС) за наличните активи към датата на дерегистрация, при придобиването на които е ползван данъчен кредит и не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 111 от ЗДДС. Стойността на активите към датата на дерегистрацията по закона е ..................... лв.
Съгласно справка-декларация, подадена на 10.09.2016 г., през данъчен период м. 08.2016 г. лицето не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи преди регистрацията му и не е представило в 45-дневен срок опис по чл. 76 от ЗДДС.
Предвид изложеното са поставени следните въпроси:
1. Длъжно ли е било лицето да начисли ДДС по реда на чл. 111 от ЗДДС за наличните към датата на дерегистрация активи, при придобиването на които е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, след като към 15.08.2016 г., датата на подаване на справка-декларацията за м. юли 2016 г. (месеца, през който е дерегистрирано), вече е било повторно регистрирано по ЗДДС - на 08.08.2016 г.?
2. Ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 от ЗДДС, предвид факта, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2 от закона предвижда правото на приспадане на данъчен кредит да възникне, ако начисленият при дерегистрацията данък е внесен ефективно или е прихванат от орган по приходите, докато в настоящия случай нормативно определеният срок за деклариране и внасяне на същия не е изтекъл към датата на повторната регистрация на лицето по ЗДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитевъз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията до 31.12.2016 г.), към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:
- активи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), или
- активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), различни от тези по т. 1.
В разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 5 на от ЗДДС е посочено, че ал. 1 не се прилага при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период - за стоките и услугите, които са били налични както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация.
В конкретния случай дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на ....07.2016 г. и отново е регистрирано на ....08.2016 г., т.е. дерегистрацията и последващата регистрация по ЗДДС не са извършени в рамките на един данъчен период, а са извършени в два последователни. Следователно за дружеството в случая не е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, което освобождава от задължението за начисляване на ДДС за наличните активи към датата на дерегистрация. В случая дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 111, ал. 1 от закона и не е обложило наличните активи по смисъла на ЗСч и ЗКПО при дерегистрацията по ЗДДС. Този данък е дължим от дружеството, независимо че не е налице доставка по смисъла на ЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация.
Същевременно в справка-декларацията, подадена за данъчен период м. 08.2016г., дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на последващата му регистрация активи и в 45-дневен срок от датата на последващата регистрация по ЗДДС не е подало регистрационен опис по образец, съгласно чл. 76 от закона, в сила до 31.12.2017 г.
В конкретния случай, съгласно изложеното в Акта за регистрация по ЗДДС, основната дейност на дружеството е извършване на строително-монтажни работи и производство на бетон и бетонови изделия, като при извършената проверка за последваща регистрация по ЗДДС са представени копия на предварително сключени договори с доставчици и клиенти. На ...08.2016 г. дружество подава Заявление за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с деклариран облагаем оборот в размер на ...... лв. и е регистрирано на 08.08.2016 г. Към 03.08.2016 г. дружеството има ....лица, назначени по трудови правоотношения, а така също дълготрайни активи (собствени недвижими имоти, сгради, машини и съоръжения), т.е. дружеството продължава да осъществява дейност.
Действително в случая е налице неспазване изискванията на закона, регламентирани в чл. 111 и чл. 76, но отчитайки факта, че дружеството продължава да извършва независима икономическа дейност след датата на дерегистрация по ЗДДС, както и последващата регистрация, при липса на данни за обратното, следва да се приеме, че неначисляването на ДДС при дерегистрацията и неупражняването на данъчен кредит по отношение на този данък при повторната регистрация не е с цел данъчна злоупотреба и не води до данъчни загуби и ощетяване на бюджета, а представлява погрешно данъчно третиране. Аргумент за това е и фактът, че дерегистрацията и последващата регистрация по ЗДДС са извършени в рамките на два последователни данъчни периоди, но в рамките на период, по-кратък от един месец - 19 дни.
Предвид изложеното и изхождайки от последователно възприетата от Съда на Европейския съюз позиция, че неутралността на данъка върху добавената стойност е основна характеристика на механизма на действие на данъка и осигуряването на тази неутралност е основен принцип на облагането с ДДС, приложението на който не следва да се препятства от формални съображения, считам, че аналогично на възприетото със становище изх. № 20-20-125/24.06.2016 г. относно приложение на чл. 72 от ЗДДС при допуснато грешно данъчно третиране, в случая на дружеството следва да се предостави възможност да начисли дължимия ДДС за наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС, като в хода на ревизионното производство се изпрати съобщение по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)за извършване на корекция на справка-декларацията и отчетните регистри за данъчен период м.07.2016 г.
С оглед осигуряване на неутралността на ДДС на лицето следва да бъде обяснено, че по отношение на този начислен данък, правото на данъчен кредит за наличните към датата на последващата регистрация по ЗДДС може да бъде упражнено при изявено желание от негова страна. Това право на лицето следва да бъде предоставено в случай че в счетоводството съществуват данни за наличните към датата на повторната регистрация по закона активи, както и че липсват данни за злоупотреба/данъчна измама.
Органите по приходите не могат служебно да упражнят правото на лицето, но следва да създадат условия за упражняването му от него. Правото на данъчен кредит за начисления данък по повод дерегистрацията в този случай може да бъде упражнено в данъчния период на повторната регистрация по ЗДДС или в следващите дванадесет данъчни периода. При изявено желание от страна на лицето за упражняване право на приспадане на данъчен кредит в периода на повторната регистрация по закона или в някой следващ период, който е включен в обхвата на ревизионното производство, органът по приходите следва да предостави възможност лицето да извърши корекция по реда на чл. 103 от ДОПК на справка-декларацията и отчетните регистри за съответния период.
В случай че лицето извърши корекция и упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, е необходимо органът по приходите да прецени наличието на материалноправните предпоставки за това. Освен това е необходимо да се установи дали лицето коректно е посочило активите, за които претендира правото на приспадане - налични ли са към датата на повторната регистрация по закона и данни за тях съществуват ли в неговото счетоводство, както и дали за същите е начислен данък по повод дерегистрацията. Когато при осъществяване на ревизионното производство органът по приходите установи, че са налице несъответствия по отношения на активите, както и че се претендира право за такива, които не са налични и за които не е начислен данък по повод дерегистрацията, както и че липсват данни в счетоводството на лицето, правото на данъчен кредит следва да бъде отказано.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
Извършва се ревизия на "А" ЕАД. Регистрацията на дружеството по ЗДДС е прекратена на ....07.2016 г. на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС с акт за дерегистрация от ....07.2016 г., а повторна регистрация по ЗДДС е извършена на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на ....08.2016 г.
За данъчен период м. 07.2016 г. е подадена справка-декларация на 15.08.2016 г., в която не е включен начислен ДДС за наличните активи към датата на дерегистрацията, при придобиването на които е ползван данъчен кредит, и не са спазени изискванията на чл. 111 от ЗДДС. Стойността на активите към датата на дерегистрацията е ..................... лв.
Съгласно справка-декларация, подадена на 10.09.2016 г. за данъчен период м. 08.2016 г., лицето не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи преди повторната регистрация и не е представило в 45-дневен срок опис по чл. 76 от ЗДДС.
Въпрос 1: Длъжно ли е било лицето да начисли ДДС по реда на чл. 111 от ЗДДС за наличните към датата на дерегистрация активи, при придобиването на които е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, след като към 15.08.2016 г., датата на подаване на справка-декларацията за м. юли 2016 г. (месеца, през който е дерегистрирано), вече е било повторно регистрирано по ЗДДС - на 08.08.2016 г.?
Въпрос 2: Ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 от ЗДДС, предвид факта, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2 от закона предвижда правото на приспадане на данъчен кредит да възникне, ако начисленият при дерегистрацията данък е внесен ефективно или е прихванат от орган по приходите, докато в настоящия случай нормативно определеният срок за деклариране и внасяне на същия не е изтекъл към датата на повторната регистрация на лицето по ЗДДС?
Правен анализ
Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията до 31.12.2016 г.), към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:
- активи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), или
- активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), различни от тези по т. 1.
Съгласно чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, ал. 1 не се прилага при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период - за стоките и услугите, които са били налични както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация.
В конкретния случай дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на ....07.2016 г. и отново е регистрирано на ....08.2016 г. Дерегистрацията и последващата регистрация не са извършени в рамките на един данъчен период, а в два последователни данъчни периода. Поради това не е налице изключението по чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, което освобождава от задължението за начисляване на ДДС за наличните активи към датата на дерегистрация.
Дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС и не е обложило наличните активи по смисъла на ЗСч и ЗКПО при дерегистрацията по ЗДДС. Данъкът е дължим от дружеството, независимо че за наличните активи към датата на дерегистрация не е налице реална доставка по смисъла на ЗДДС.
Едновременно с това, в справка-декларацията за данъчен период м. 08.2016 г. дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на последващата регистрация активи и в 45-дневен срок от датата на последващата регистрация по ЗДДС не е подало регистрационен опис по образец по чл. 76 от ЗДДС (в сила до 31.12.2017 г.).
От Акта за регистрация по ЗДДС е видно, че основната дейност на дружеството е извършване на строително-монтажни работи и производство на бетон и бетонови изделия. При проверката за последваща регистрация по ЗДДС са представени копия на предварително сключени договори с доставчици и клиенти. На ...08.2016 г. дружеството подава заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с деклариран облагаем оборот в размер на ...... лв. и е регистрирано на 08.08.2016 г. Към 03.08.2016 г. дружеството има .... лица, назначени по трудови правоотношения, както и дълготрайни активи - собствени недвижими имоти, сгради, машини и съоръжения. Следователно дружеството продължава да осъществява дейност.
Налице е неспазване на изискванията на чл. 111 и чл. 76 от ЗДДС. Като се отчита, че дружеството продължава да извършва независима икономическа дейност след датата на дерегистрация по ЗДДС и е налице последваща регистрация, при липса на данни за противното следва да се приеме, че неначисляването на ДДС при дерегистрацията и неупражняването на данъчен кредит по отношение на този данък при повторната регистрация не е с цел данъчна злоупотреба и не води до данъчни загуби и ощетяване на бюджета, а представлява погрешно данъчно третиране.
Аргумент за това е и обстоятелството, че дерегистрацията и последващата регистрация по ЗДДС са извършени в рамките на два последователни данъчни периода, но в период по-кратък от един месец - 19 дни.
Като се има предвид последователно възприетата от Съда на Европейския съюз позиция, че неутралността на ДДС е основна характеристика на механизма на действие на данъка и осигуряването на тази неутралност е основен принцип на облагането с ДДС, чието приложение не следва да се препятства от формални съображения, се приема, че по аналогия с възприетото в становище изх. № 20-20-125/24.06.2016 г. относно прилагане на чл. 72 от ЗДДС при допуснато грешно данъчно третиране, в случая на дружеството следва да се предостави възможност да начисли дължимия ДДС за наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС.
За целта в хода на ревизионното производство следва да се изпрати съобщение по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за извършване на корекция на справка-декларацията и отчетните регистри за данъчен период м. 07.2016 г.
С оглед осигуряване на неутралността на ДДС на лицето следва да бъде обяснено, че по отношение на този начислен данък правото на данъчен кредит за наличните към датата на последващата регистрация по ЗДДС активи може да бъде упражнено при изявено желание от негова страна. Това право следва да бъде предоставено, ако в счетоводството съществуват данни за наличните към датата на повторната регистрация по закона активи и липсват данни за злоупотреба/данъчна измама.
Органите по приходите не могат служебно да упражнят правото на лицето, но следва да създадат условия за упражняването му от него.
Правото на данъчен кредит за начисления данък по повод дерегистрацията може да бъде упражнено в данъчния период на повторната регистрация по ЗДДС или в следващите дванадесет данъчни периода.
При изявено желание от страна на лицето да упражни право на приспадане на данъчен кредит в периода на повторната регистрация по закона или в някой следващ период, включен в обхвата на ревизионното производство, органът по приходите следва да предостави възможност лицето да извърши корекция по реда на чл. 103 от ДОПК на справка-декларацията и отчетните регистри за съответния период.
Отговори на поставените въпроси
По въпрос 1
Лицето е било длъжно да начисли ДДС по реда на чл. 111 от ЗДДС за наличните към датата на дерегистрация активи, при придобиването на които е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, тъй като дерегистрацията и последващата регистрация не са извършени в рамките на един данъчен период и не е приложимо изключението по чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС.
Извод: Дружеството дължи начисляване на ДДС по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация, независимо че към датата на подаване на справка-декларацията за м. 07.2016 г. вече е било повторно регистрирано по ЗДДС.
По въпрос 2
Въпреки че не са спазени формалните изисквания на чл. 76 от ЗДДС и срокът за деклариране и внасяне на данъка при дерегистрация не е изтекъл към датата на повторната регистрация, с оглед принципа на неутралност на ДДС и при липса на данни за злоупотреба, на лицето следва да се предостави възможност да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления при дерегистрацията данък, при условие че в счетоводството са налице данни за наличните активи към датата на повторната регистрация и няма данни за данъчна измама.
Правото на данъчен кредит може да бъде упражнено в данъчния период на повторната регистрация или в следващите дванадесет данъчни периода, чрез корекция на справка-декларацията и отчетните регистри по реда на чл. 103 от ДОПК, при изявено желание от страна на лицето.
Извод: При изпълнение на посочените условия и при липса на злоупотреба следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 от ЗДДС за начисления при дерегистрацията данък, въпреки допуснатите формални нарушения и неизтичането на срока за деклариране и внасяне към датата на повторната регистрация.
