ОТНОСНО:Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-127/18.10.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вие сте местно физическо лице с двойно гражданство - на Р България и на Германия. Посочвате, че постоянно пребивавате в Р България. През 2022 г. имате сключен трудов договор с немско дружество и сте получили доходи от същото. Изцяло трудът по така сключения договор се полага в Р България. Посочвате, че данъците върху възнаграждението се внасят в Германия, а задължителните осигуровки се внасят в България. Освен тези доходи имате и доходи от български работодател съгласно трудов договор. Пребиваването Ви в Германия е за общо 18 дни за 2022 г.
Задавате следните въпроси:
1. При гореописаните обстоятелства задължен ли сте да подавате годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ в България за 2022 г. и за следващите години?
2. При попълването на ГДД задължен ли сте да попълните целият си доход от страната и чужбина?
3. Трябва ли да Ви бъде издадено удостоверение за местно лице и дали да бъде издадено преди или след подаване на ГДД?
4. Какъв е редът и как да се процедира за възстановяване на вече внесените данъци в Германия от Ваше име, ако същите са неоснователно внесени?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По отношение на облагането Ви като физическо лице, следва да имате предвид, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.
Съгласно информацията в поставеното запитване, Вие сте местно лице на България за данъчни цели. В съответствие с разпоредбите на чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
По силата на § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Доколкото в запитването посочвате, че трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и съответно подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ).
В случаите, когато чуждестранните дружества не могат да се определят като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, какъвто е Вашият случай, те нямат задължението да определят и удържат авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация (ГДД). Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид че сте получил и доходи от трудови правоотношения в страната, следва при попълване на приложение № 1 към ГДД да посочите не само изплатения доход от немското дружество, но и доходът от българското дружество работодател.
Съответно, възнаграждението от българския работодател се посочва в част I, т.1.1. на приложението, а доходът от немското дружество на ред 2 "Обща сума на доходите с код 101, платците на които не са работодатели по смисъла на ЗДДФЛ". В част III, на ред 1 на същото приложение следва да посочите единствено авансово удържания данък от българското дружество работодател по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ.
Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 14 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Федерална Република Германия заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
В случая Вие полагате труда в държавата, на която сте местно лице, пребиваването Ви в другата държава е 18 дни за 2022 г., с оглед на което правото за облагане на дохода е на Р България. Следователно не е налице разминаване между разпоредбите на националното законодателство и СИДДО.
Удържането на данък и внасянето му в бюджета на Германия е неправилно.
Предвидените методи в СИДДО за избягване на двойното данъчно облагане са приложими в случаите, когато местно лице на едната договаряща държава е обложено съгласно правилата и нормите на националното законодателство и СИДДО в другата държава. В този случай лицето има право да поиска прилагане на съответния метод за освобождаване от двойно данъчно облагане пред държавата, на която е местно лице.
Във вашия случай не е допустимо ползването на метод за освобождаване в Р България, предвид че в нарушение на разпоредбите на ЗДДФЛ и СИДДО данъкът е внесен в чуждата държава. При тази хипотеза сте задължен да декларирате дохода и заплатите данъка съгласно ЗДДФЛ и да поискате възстановяване на неправомерно внесения данък в Германия.
Изразяване на становище за начина и реда за възстановяване на недължимо внесени данъци в Германия е извън компетентността на Национална агенция за приходите.
При необходимост може да поискате издаване на удостоверение за местно лице на Р България, което да представите пред чуждата администрация.
Искане на удостоверение за местно лице се подава към компетентната Териториална дирекция (ТД) на НАП, по образец публикуван в официалната интернет страница на НАП.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Вие сте местно физическо лице с двойно гражданство - на Република България и на Германия, като постоянно пребивавате в Република България. През 2022 г. имате сключен трудов договор с немско дружество и сте получили доходи от него, като целият труд по този договор се полага на територията на Република България. Посочвате, че данъците върху възнаграждението се внасят в Германия, а задължителните осигуровки се внасят в България. Освен тези доходи имате и доходи от български работодател по трудов договор. Пребиваването Ви в Германия през 2022 г. е общо 18 дни.
Зададени са следните въпроси:
Въпрос 1: При гореописаните обстоятелства задължен ли сте да подавате годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ в България за 2022 г. и за следващите години?
Въпрос 2: При попълването на ГДД задължен ли сте да попълните целият си доход от страната и чужбина?
Въпрос 3: Трябва ли да Ви бъде издадено удостоверение за местно лице и дали да бъде издадено преди или след подаване на ГДД?
Въпрос 4: Какъв е редът и как да се процедира за възстановяване на вече внесените данъци в Германия от Ваше име, ако същите са неоснователно внесени?
Правен анализ
По отношение на облагането Ви като физическо лице следва да се има предвид, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.
Съгласно информацията в запитването Вие сте местно лице на България за данъчни цели. В съответствие с разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
По силата на § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната. Доколкото посочвате, че трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ).
В случаите, когато чуждестранните дружества не могат да се определят като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, какъвто е Вашият случай, те нямат задължението да определят и удържат авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид че сте получил и доходи от трудови правоотношения в страната, при попълване на приложение № 1 към ГДД следва да посочите както изплатения доход от немското дружество, така и дохода от българското дружество работодател. Възнаграждението от българския работодател се посочва в част I, т. 1.1 на приложението, а доходът от немското дружество - на ред 2 "Обща сума на доходите с код 101, платците на които не са работодатели по смисъла на ЗДДФЛ". В част III, на ред 1 на същото приложение следва да посочите единствено авансово удържания данък от българското дружество работодател по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Съгласно чл. 14 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Федерална Република Германия заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
В конкретния случай Вие полагате труда в държавата, на която сте местно лице, а пребиваването Ви в другата държава е 18 дни за 2022 г. С оглед на това правото за облагане на дохода е на Република България. Следователно не е налице разминаване между разпоредбите на националното законодателство и Спогодбата. Удържането на данък и внасянето му в бюджета на Германия е неправилно.
Предвидените методи в Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане за избягване на двойното данъчно облагане са приложими в случаите, когато местно лице на едната договаряща държава е обложено съгласно правилата и нормите на националното законодателство и Спогодбата в другата държава. В този случай лицето има право да поиска прилагане на съответния метод за освобождаване от двойно данъчно облагане пред държавата, на която е местно лице.
Във Вашия случай не е допустимо ползването на метод за освобождаване в Република България, тъй като в нарушение на разпоредбите на ЗДДФЛ и Спогодбата данъкът е внесен в чуждата държава. При тази хипотеза сте задължен да декларирате дохода и да заплатите данъка съгласно ЗДДФЛ и да поискате възстановяване на неправомерно внесения данък в Германия.
Изразяване на становище за начина и реда за възстановяване на недължимо внесени данъци в Германия е извън компетентността на Национална агенция за приходите.
При необходимост може да поискате издаване на удостоверение за местно лице на Република България, което да представите пред чуждата администрация. Искане за удостоверение за местно лице се подава към компетентната териториална дирекция на НАП по образец, публикуван в официалната интернет страница на НАП.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Отговори по поставените въпроси
По въпрос 1: При гореописаните обстоятелства, като местно лице, придобило доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ, сте задължен да подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г. и за всяка следваща година, в която придобивате такива доходи, в срока от 10 януари до 30 април на следващата година, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: Задължен сте да подавате ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г. и за следващите години, в които придобивате доходи по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ.
По въпрос 2: При попълване на ГДД следва да посочите целия си доход от трудови правоотношения, включително дохода от немското дружество и дохода от българския работодател. В приложение № 1 към ГДД възнаграждението от българския работодател се посочва в част I, т. 1.1, а доходът от немското дружество - на ред 2 "Обща сума на доходите с код 101, платците на които не са работодатели по смисъла на ЗДДФЛ". В част III, ред 1 се посочва само авансово удържаният данък от българския работодател по чл. 42 от ЗДДФЛ.
Извод: Задължен сте да декларирате в ГДД целия си доход от трудови правоотношения от страната и от немското дружество, като ги отразите по посочения ред в приложение № 1.
По въпрос 3: При необходимост може да поискате издаване на удостоверение за местно лице на Република България, което да представите пред чуждата администрация. Искането се подава до компетентната териториална дирекция на НАП по утвърден образец, публикуван на официалната интернет страница на НАП. В становището не се поставя изискване удостоверението да бъде издадено преди или след подаване на ГДД, а се посочва, че е за представяне пред чуждата администрация при необходимост.
Извод: Може да поискате удостоверение за местно лице при необходимост за представяне пред чуждата администрация, като подадете искане до компетентната ТД на НАП по утвърден образец.
По въпрос 4: Удържането и внасянето на данък в Германия върху дохода от труд, положен в България, е неправилно. В тази хипотеза сте задължен да декларирате дохода в България и да заплатите данъка съгласно ЗДДФЛ, а за внесения в Германия данък следва да поискате възстановяване като неправомерно внесен. Национална агенция за приходите не е компетентна да изрази становище относно начина и реда за възстановяване на недължимо внесени данъци в Германия.
Извод: Задължен сте да обложите дохода в България по реда на ЗДДФЛ и сам да поискате от германската администрация възстановяване на неправомерно внесения там данък, като НАП не е компетентна да определи реда и начина за това възстановяване.
