НАП: Осигуряване на управител и собственик на ЕООД при наличие на трудово правоотношение със Световната банка

Изх. № М-94-Д-44

Дата: 27.01.2022 год.

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;

КСО, чл. 5, ал. 1;

КСО, чл. 5, ал. 4;

КСО, чл. 6, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 11;

КСО, чл. 10, ал. 1;

КСО, чл. 127, ал. 1;

КСО, чл. 157, ал. 6;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6.

Във Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № М-94-Д-44/14.01.2022 г., e изложена следната фактическа обстановка:

Полагате труд по трудово правоотношение в офиса на Световната банка в София от 2016 година. Посочвате, че по силата на международните споразумения за лицата, които имат трудови правоотношения с банката, работодателят не превежда и начислява удръжки за осигурителни вноски и не се дължи данък върху доходите от тази трудова дейност. Трудовото Ви правоотношение е с централата на организацията във Вашингтон, САЩ и не се регистрира в НАП. Получавате трудовото си възнаграждение по банков път. Нямате други доходи от трудова дейност. Заплащате здравноосигурителните си осигуровки сама с превод към НАП.

Възнамерявате да регистрирате ЕООД, в което като собственик ще бъдете и управител.

Поставяте следния въпрос:

Какъв е реда за осигуряване в качеството Ви на управител и собственик на ЕООД?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:

Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).

В зависимост от извършваната трудова дейност на лицето, в качествата му на управител и собственик на ЕООД, може да подлежи на задължително осигуряване като управител, като самоосигуряващо се лице или и на двете основания.

В изпълнение на задълженията си управителят осъществява управленска и контролна дейност, която по своето съдържание е трудова дейност. Управителят на търговското дружество се явява в три качества:

• участва в търговския оборот на дружеството - сключва договори и търговски сделки;
• като работодател/осигурител - сключва, изменя и прекратява трудови правоотношения, определя трудови възнаграждения налага дисциплинарни наказания и др.; удържа и внася осигурителни вноски за наетите лица, които са "други физически" по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Освен това изпълнява и други задължения по осигурителното правоотношение - подава данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.
• като осигурено лице - в качеството на управител.

Видно от изложеното, естеството на възложените функции и характерът на изпълняваната работа изискват постоянно, трайно и непрекъснато полагане на трудова дейност за изпълнение на поставените в договора задачи.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, или неначислени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от същия кодекс, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).

По отношение дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО върху неначислени възнаграждения за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е издадено Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, според което неначислени възнаграждения" са дължими възнаграждения, които са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени в нарушение на Закона за счетоводството. Възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Задължителното здравно осигуряване на управителите на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО - върху доход, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО

Освен начисляване и внасяне на осигурителни вноски за управителя следва да бъдат подавани и данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В това качество са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственициили съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Осигуряването им се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Същите са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО).

Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Под израза "всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице" в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(чл. 6, ал. 8 от КСО. и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване-ЗЗО). Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Самоосигуряващите се лица, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се са за тяхна сметка и се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 5 и ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Същите внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. №1 или обр. №5, приложение №1, съответно №3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. №6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение №4 към наредбата.

Когато лицата упражняват дейност на различни основания подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителeн доход по всяка една от тях в поредността, определена с КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година (основание чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО). Според чл. 6, ал. 11 от КСО поредността на доходите е следната:

- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;

- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

- доходи за работа без трудово правоотношение.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/