ОТНОСНО:Поставен въпрос, касаещ данъчно третиране на доставката на оборудване (тулинг) по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-136/09.06.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството произвежда специфични части и детайли на домакински уреди. Същите се транспортират от България до територията на друга държава членка (Италия), като произведените продукти са за крайни клиенти от групата на Електролукс в Европейския съюз и САЩ. За нуждите на производството на тези части е необходимо закупуване на оборудване (тулинг), което българското дружество ще префактурира на крайния клиент в Европейския съюз. Дружеството третира доставката на тулинг като съпътстваща доставка по сделката и съответно като облагаема с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, т.к. същата следва основния продукт.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Правилно ли е фактурирането на оборудването (тулинг) от дружеството към европейския клиент по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС с начислена нулева ставка на данъка, независимо от това дали част от произведените продукти клиентът ще предоставя на европейския пазар или извън него?
С оглед на недостатъчно изяснената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното принципно становище:
Посочили сте, че доставката на специфичните части и детайли за домакински уреди се транспортира до територията на държава членка - Италия. Ще е налице вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС от българския доставчик към лице с валиден ДДС номер в държава членка и транспортиране на стоката до територията на държава членка. Приложимата ставка на данъка при вътреобщностна доставка съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от закона е нулева, при удостоверяване от страна на доставчика с доказателствата, посочени чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Съгласно практиката на Върховния административен съд, намерила израз в решения № 9807/28.06.2013 г. и № 2923/28.02.2014 г., изработването на нестандартна екипировка (тулинг) е свързано с производството на крайните изделия и не може да съществува отделно от крайния продукт. Според съда, въпреки че правото на собственост върху така наречения тулинг е прехвърлено на клиента, той не придобива икономическото право да се ползва и да се разпорежда с него като собственик, тъй като екипировката се експлоатира от производителя с оглед изработването на крайното изделие. Същевременно, доставката на тулинга и доставката на крайното изделие представляват една икономически неделима доставка, при която след изготвяне на крайния продукт, тулингът губи своето икономическо значение. В резултат на това ВАС е постановил, че доставката на тулинга и доставката на крайните изделия, за които той се ползва, трябва да имат едно и също третиране за целите на облагането с данък върху добавената стойност.
С оглед така наложилата се практика на ВАС, доколкото доставката на крайните изделия се определя като ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, то и доставката на тулинг следва да се третира като ВОД.
Следва да се има предвид, че съгласно принципите и разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при възложено конкретно производство, органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка на релевантните факти и обстоятелства независимо и безпристрастно и да определи данъчните задължения на лицето при съблюдаване на принципите за обективност и законност.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството произвежда специфични части и детайли за домакински уреди. Тези стоки се транспортират от България до друга държава членка - Италия. Произведените продукти са предназначени за крайни клиенти от групата на "Електролукс" в Европейския съюз и САЩ.
За нуждите на производството на тези части е необходимо закупуване на оборудване (тулинг), което българското дружество ще префактурира на крайния клиент в Европейския съюз. Дружеството третира доставката на тулинг като съпътстваща доставка по сделката и съответно като облагаема с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, тъй като счита, че тази доставка следва основния продукт.
Въпрос: Правилно ли е фактурирането на оборудването (тулинг) от дружеството към европейския клиент по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС с начислена нулева ставка на данъка, независимо от това дали част от произведените продукти клиентът ще предоставя на европейския пазар или извън него?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се изразява следното принципно становище:
Посочено е, че доставката на специфичните части и детайли за домакински уреди се транспортира до територията на държава членка - Италия. В този случай е налице вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС от българския доставчик към лице с валиден ДДС номер в друга държава членка и с транспортиране на стоката до територията на тази държава членка.
Приложимата ставка на данъка при вътреобщностна доставка съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е нулева, при условие че доставчикът удостовери доставката с доказателствата, посочени в чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Съгласно практиката на Върховния административен съд, отразена в решения № 9807/28.06.2013 г. и № 2923/28.02.2014 г., изработването на нестандартна екипировка (тулинг) е свързано с производството на крайните изделия и не може да съществува отделно от крайния продукт. Според съда, въпреки че правото на собственост върху тулинга е прехвърлено на клиента, той не придобива икономическото право да се ползва и да се разпорежда с него като собственик, тъй като екипировката се експлоатира от производителя с оглед изработването на крайното изделие.
Същевременно доставката на тулинга и доставката на крайното изделие представляват една икономически неделима доставка, при която след изготвяне на крайния продукт тулингът губи своето икономическо значение. В резултат на това Върховният административен съд е постановил, че доставката на тулинга и доставката на крайните изделия, за които той се ползва, трябва да имат едно и също третиране за целите на облагането с данък върху добавената стойност.
С оглед на тази утвърдена практика на ВАС, доколкото доставката на крайните изделия се определя като вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, то и доставката на тулинг следва да се третира като вътреобщностна доставка.
Извод: При условие че са налице изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и доставката на крайните изделия е ВОД, доставката на тулинга към европейския клиент следва да се третира също като ВОД и да се облага с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, при наличие на доказателствата по чл. 45 от ППЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно принципите и разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при възложено конкретно производство органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка на релевантните факти и обстоятелства независимо и безпристрастно и да определи данъчните задължения на лицето при съблюдаване на принципите за обективност и законност.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и е обвързано от конкретно изложените факти; при различна фактическа обстановка в производство по ДОПК не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
