НАП: Осигурителен режим на управител и собственик на ЕООД – пенсионер, гражданин на държава членка на ЕС

Изх. № М-94-В-815

Дата: 08. 08. 2023 год.

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 4, ал. 4;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;

Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани

на работа в чужбина и морските лица, чл. 1, ал. 1;

ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство

Във Ваше писмо, постъпило с вх. №М-94-В-815 от 18.07.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте гражданин на Италия с постоянно пребиваване на територията на Република България. От 01.04.2022 г. сте с 80 на сто трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) съгласно издадено експертно решение на ТЕЛК ....... В тази връзка Ви е отпусната пенсия от Националния осигурителен институт. В същото време сте управител на българско еднолично търговско дружество (ЕООД). Посочвате, че имате установени от НАП задължения за здравно осигурителни вноски, вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО).

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Кой трябва да Ви информира, че в качеството Ви на пенсионер, във връзка с експертно решение на ТЕЛК, като управител на фирма и собственик на бизнес, не дължите задължителни осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО?

2. Кого можете да упълномощите, за да не заплащате сумите и лихвите за ДОО и ДЗПО от 01.01.2022 г.?

3. На 08.09.2020 в МВР.....сте сменили адреса си. Кой трябва да информира НАП, че живеете на нов адрес?

4. Защо не сте уведомен от НАП за дължимите осигурителни вноски?

Въпросите, които поставяте са много общо формулирани, което предполага разглеждането на различни хипотези, касаещи задължителното Ви осигуряване в България. В тази връзка изразявам само принципно становище по поставените въпроси.

По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) 883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на съответната държава членка по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.

С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се разгледат действителните обстоятелства във всеки отделен случай. От особено значение е дали лицето има статут на заето или на самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави членки, на територията на коя държава членка полага труд и в коя пребивава.

Трудовата дейност, упражнявана от дадено лице на територията на България в качеството на управител на търговско дружество (чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване(КСО)) се определя за целите на прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 като "дейност като заето лице".

Трудовата дейност, упражнявана от дадено лице на територията на България в качеството на собственик на търговско дружество (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО) се определя за целите на прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 като "дейност като самостоятелно заето лице".

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка са подчинени на законодателството на тази държава членка (основание чл. 11(3)(а) от Регламент №883/2004).

Това правило се прилага и спрямо лица, които са придобили право на пенсия съгласно законодателството на държава членка.

Следователно, ако упражнявате дейност като заето и/или самостоятелно заето лице единствено на територията на Република България, то подлежите на задължително осигуряване съгласно българското осигурително законодателство и е необходимо да имате предвид следното:

Когато собственик на ЕООД упражнява трудова дейност като управител на търговското дружество, тогава на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежи на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. В случай, че възнаграждения, не са изплатени, не са договорени или определени по определения в закона ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ), когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравноосигурителните вноски се дължат върху дохода, върху който е дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО)).

В случай, че упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, собственик на търговско дружество, подлежите на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор можете да се осигурявате и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от кодекса. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът, по който подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.

Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от наредбата).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително собствениците на ЕООД, за ДОО и за ДЗПО (за родените след 31.12.1959 г.) са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година.

Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, на които им е отпусната пенсия, се осигуряват по свой избор. Осигуряването им за предвидените в КСО осигурени социални рискове е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание.В тези случай следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал. 6, точки от 1 до 3 от НООСЛБГРЧМЛ, с която е регламентиран реда, по който лицата могат да се възползват от това си право.

Обръщам внимание, че разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО не е приложима, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (за управителите на търговски дружества) тъй като от този режим могат да се възползват само лицата, на които е отпусната пенсия и подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО, т.е. самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.

Следва да се отбележи, че задължителното здравно осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и не е предвидена правна възможност при отпусната пенсия на същите, да се освобождават от заплащане на задължителни здравноосигурителни вноски. Съгласно цитираната разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.

Освен внасянето на задължителните осигурителни вноски, на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО и чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО, е необходимо да се подават и данни в НАП по начина и реда определен с Наредбата №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Относно първи въпрос следва да имате предвид, че правото е неосъществимо без гражданите да го познават. Тази идея е залегнала и в един от основополагащите принципи на правото, който гласи: "Ignorantia legis neminem excusat" или "непознаването на закона не извинява никого". В тази връзка, за да се осигури осведоменост на гражданите, българската държава налага задължително публикуване в Държавен вестник на нормативните актове, има изискване за публикуване на български език, достъпност и др.

Също така подробно информация относно реда, размера, разпределението и сроковете за внасяне на осигурителните вноски и подаването на декларации за различните хипотези на полагане на труд може да се намери и на сайта на НАП: www.nap.bg, както и на телефон 070018700.

Относно трети въпрос не става ясно кой е промененият от Вас адрес - дали това е адресът на физическото лице или е адресът на управление на юридическото лице.

Следва да имате предвид, че съгласно чл. 82, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) данните по чл. 81, ал. 1 от същия кодекс за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ.

Не на последно място подчертавам, че за улеснение на гражданите НАП предоставя безплатни електронни услуги, които са достъпни с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с персонален идентификационен код (ПИК) издаден от НАП. ПИК може да получите от офиса на НАП по постоянен адрес. Услугите Ви осигуряват възможност да получавате информация за публичните Ви задължения (включително подлежащите на принудително изпълнение), платените от Вас суми, както и много друга, свързана с Вас, данъчна и осигурителна информация.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/