2_ 1013/19.12.2016 г.
ЗДДС, чл.15
ЗДДС, чл.17
Относно:Приложението на ЗДДС
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ЦУ на НАП, заведено с вх.№ .........г. в регистъра на дирекцията, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Френско дружество продава стока на немско дружество. Немското дружество я препродава на българско дружество. Стоката се транспортира директно от Франция до България. Допълнително уточнявате, че стоката е внесена във Франция от Русия. Българското дружество е регистрирано по ЗДДС.
Въпросът, който поставяте е:
Какъв е режима на облагане на доставките между страните и как трябва да бъдат отразени сделките?
При така изложената неизчерпателна фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС /, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 17, ал. 1, т. 5, б. "б" от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задълженото лице има право да му бъде осигурена и предоставена безплатно информация за публичните му задължения и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения. Предвид гореизложеното отговор относно облагането и отчитането на доставките ще бъде предоставен само по отношение на "АБВ" ООД.
В запитването не посочвате немското и френско дружество регистрирани ли са за целите на ДДС във Франция и Германия, което е от съществено значение за определяне вида на доставките.
Ако и трите дружества са регистрирани за целите на ДДС в трите държави членки, ще е налице тристранна операция по смисъла на чл.15 от ЗДДС.
Тристранната операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
При такава фактическа обстановка българското дружество ще е придобиващ в тристранната операция и следва да начисли ДДС на основание чл.82, ал.3 от ЗДДС .
Данъкът се начислява с Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС, който следва да се включи в дневника за продажбите, като в колони от 1 до 10 се впише общата информация , в колона 14 данъчната основа и в колона 15начисления ДДС.
За начисления данък възниква право на данъчен кредит по общите правила на закона, съгласно чл.69, ал.1 т.3 от ЗДДС при спазване на ограниченията на чл.70 и при изпълненията на условията на чл.71 от закона.
Ако прекият доставчик от Германия не е регистриран за целите на ДДС в Германия, за определяне на мястото на доставката следва да се съобрази разпоредбата на чл.17 от ЗДДС, както и по коя от двете последователни доставки е транспорта на стоката от Франция до България.
Съгласно чл.17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка със стока, която се изпраща или превозва от доставчика, от получателя или от трето лице е там, където се намира стоката към момента на започване на превоза.
Ако транспорта е по доставката между немското и българското дружество ще е налице доставка на стока с място на изпълнение във Франция, където се намира стоката към момента на започване на превоза към получателя.
Ако транспорта е по доставката между френското и немското дружество, за втората доставка мястото на изпълнение следва да се определи по реда на чл.17, ал.1 от ЗДДС и ще е там, където се намира стоката към момента на прехвърляне на собствеността и.
Ако не е договорено друго по договора за прехвърляне на правото на собственост важат правилата на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ , като от съществено значение за определяне на момента на прехвърляне на собствеността е вида на стоката- дали същата е родово определена или конкретно определена вещ.
Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта- чл.24, ал.1 от ЗЗД.
Когато предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени - чл.24, ал.2 от ЗЗД.
Фактурите за покупки на стоки по доставки с място на изпълнение извън територията на страната, издадени при спазване на данъчното законодателство на друга държава членка не са данъчен документ по смисъла на чл.112, ал.1, т.1 от ЗДДС и за получателя по такива фактури не възниква задължение да ги отрази в дневника за покупките.
При желание от страна на дружеството фактурата може да се включи в дневника за покупки, като се попълнят колони от 1 до 8 и колона 9- данъчна основа и данък на получени доставки без право на данъчен кредит.
Изложена е следната фактическа обстановка: френско дружество продава стока на немско дружество. Немското дружество препродава стоката на българско дружество. Стоката се транспортира директно от Франция до България. Допълнително е уточнено, че стоката е внесена във Франция от Русия. Българското дружество е регистрирано по ЗДДС.
Въпрос: Какъв е режима на облагане на доставките между страните и как трябва да бъдат отразени сделките?
При тази неизчерпателна фактическа обстановка и на основание действащите разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС се изразява принципно становище.
На основание чл. 17, ал. 1, т. 5, б. "б" от ДОПК задълженото лице има право да му бъде осигурена и предоставена безплатно информация за публичните му задължения и за сроковете за плащане на дължимите от него данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения. Поради това отговор относно облагането и отчитането на доставките се дава само по отношение на "АБВ" ООД (българското дружество).
В запитването не е посочено дали немското и френското дружество са регистрирани за целите на ДДС във Франция и Германия, което е съществено за определяне вида на доставките.
Ако и трите дружества са регистрирани за целите на ДДС в трите държави членки, ще е налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС.
Съгласно чл. 15 от ЗДДС тристранната операция е доставка на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които едновременно са налице следните условия:
- регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
- стоките се транспортират директно от А до В;
- посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
- придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
При такава фактическа обстановка българското дружество ще е придобиващ в тристранната операция и следва да начисли ДДС на основание чл. 82, ал. 3 от ЗДДС. Данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, който се включва в дневника за продажбите, като в колони от 1 до 10 се вписва общата информация, в колона 14 - данъчната основа, и в колона 15 - начисленият ДДС.
За начисления данък възниква право на данъчен кредит по общите правила на закона, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, при спазване на ограниченията на чл. 70 и при изпълнение на условията на чл. 71 от закона.
Извод: Ако и трите дружества са регистрирани за целите на ДДС в съответните държави членки и са изпълнени условията на чл. 15 от ЗДДС, е налице тристранна операция, при която българското дружество като придобиващ начислява ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и има право на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС при спазване на чл. 70 и чл. 71 от ЗДДС.
Ако прекият доставчик от Германия не е регистриран за целите на ДДС в Германия, за определяне на мястото на доставката следва да се съобрази разпоредбата на чл. 17 от ЗДДС, както и по коя от двете последователни доставки е транспортът на стоката от Франция до България.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, от получателя или от трето лице, е там, където се намира стоката към момента на започване на превоза.
Ако транспортът е по доставката между немското и българското дружество, ще е налице доставка на стока с място на изпълнение във Франция, където се намира стоката към момента на започване на превоза към получателя.
Ако транспортът е по доставката между френското и немското дружество, за втората доставка мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и ще е там, където се намира стоката към момента на прехвърляне на собствеността.
Ако не е договорено друго по договора за прехвърляне на правото на собственост, се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите, като от съществено значение за определяне на момента на прехвърляне на собствеността е видът на стоката - дали е родово определена или конкретно определена вещ.
Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор, без да е нужно предаване на вещта - чл. 24, ал. 1 от ЗЗД.
Когато предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени - чл. 24, ал. 2 от ЗЗД.
Извод: Ако немското дружество не е регистрирано за целите на ДДС в Германия, мястото на изпълнение на доставките се определя по чл. 17 от ЗДДС в зависимост от това по коя доставка е транспортът и от момента и мястото на прехвърляне на собствеността, определени съобразно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Фактурите за покупки на стоки по доставки с място на изпълнение извън територията на страната, издадени при спазване на данъчното законодателство на друга държава членка, не са данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и за получателя по такива фактури не възниква задължение да ги отрази в дневника за покупките.
При желание от страна на дружеството фактурата може да се включи в дневника за покупки, като се попълнят колони от 1 до 8 и колона 9 - данъчна основа и данък на получени доставки без право на данъчен кредит.
Извод: Фактурите за доставки с място на изпълнение извън страната не са задължителни за отразяване в дневника за покупките по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, но при желание могат да се включат с попълване на колони от 1 до 8 и колона 9 като доставки без право на данъчен кредит.
