Изх. № М-24-36-35
Дата: 27. 07. 2023 год.
ЗДДС, чл. 5, ал. 1;
ЗДДС, чл. 6, ал. 1.
ОТНОСНО:данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) на доставки, свързани със зареждане на електрически автомобили с електрическа енергия чрез зарядни станции (колонки за зареждане)
В Централно управление на Национална агенция за приходите с вх. № М-24-36-35/18.05.2023 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество възнамерява да закупи зарядни станции (колонки за зареждане) на електрически автомобили (електромобили), които ще бъдат разположени в собствен имот, от където електрическите автомобили ще имат достъп да се зареждат с електрическа енергия. Зареждането на автомобилите ще се извършва на самообслужване чрез използване на специализирано уеб приложение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката, с оглед данъчното третиране по ЗДДС - като продажба на стока (електрическа енергия) или като услуга, свързана със зареждане на електрически автомобили?
2. Ако се счита за продажба на стока - електрическа енергия, следва ли да се извърши лицензиране по Закона за енергетиката и съответно да се заплаща акциз?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
В решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 20 април 2023 г. по дело С-282/22, постановено във връзка с преюдициално запитване от Върховен административен съд, Полша, е налице произнасяне по аналогичен на поставения в запитването първи въпрос. В решението СЕС е постановил, че единната комплексна доставка, състояща се от:
- предоставяне на достъп до зарядния интерфейс за електрически превозни средства (в това число свързването на зарядното устройство с операционната система на превозното средство);
- осигуряване на поток електроенергия със съответно адаптирани параметри до акумулаторите на това превозно средство;
- оказване на необходимата на съответните ползватели техническа помощ и
- предоставяне на достъп до информационни приложения, с които съответният ползвател може да резервира конектор, да прави справки с историята на сделките и да купува кредити, внасяни в цифров портфейл, които да използва, за да плаща за зарежданията, представлява "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО). В този смисъл и по аргументите, изложени в т. 35-45 от посоченото решение, доколкото, видно от изложеното в запитването, извършваната от дружеството доставка, свързана със зареждане на електрически автомобили с електрическа енергия чрез зарядни станции (колонки за зареждане), ще се състои от изброените по-горе елементи, считам, че тази доставка представлява доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112ЕО - доставка на електрическа енергия.
По отношение на въпроса дали при извършване на дейността по зареждане с електрическа енергия на електрически автомобили следва да се извърши лицензиране по Закона за енергетиката и съответно да се заплаща акциз при продажба на електрическа енергия, Национална агенция за приходите не е компетентна да изрази становище.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружество възнамерява да закупи зарядни станции (колонки за зареждане) за електрически автомобили (електромобили), които ще бъдат разположени в собствен имот. От този имот електрическите автомобили ще имат достъп да се зареждат с електрическа енергия. Зареждането ще се извършва на самообслужване чрез специализирано уеб приложение.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се третира доставката, с оглед данъчното третиране по ЗДДС - като продажба на стока (електрическа енергия) или като услуга, свързана със зареждане на електрически автомобили?
Въпрос 2: Ако се счита за продажба на стока - електрическа енергия, следва ли да се извърши лицензиране по Закона за енергетиката и съответно да се заплаща акциз?
За целите на становището са приложими следните разпоредби:
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока по смисъла на закона е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
Посочено е решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 20 април 2023 г. по дело С-282/22, постановено по преюдициално запитване от Върховен административен съд, Полша, по аналогичен на първия въпрос казус. В решението СЕС приема, че единна комплексна доставка, състояща се от:
- предоставяне на достъп до зарядния интерфейс за електрически превозни средства (включително свързването на зарядното устройство с операционната система на превозното средство);
- осигуряване на поток електроенергия със съответно адаптирани параметри до акумулаторите на това превозно средство;
- оказване на необходимата на съответните ползватели техническа помощ;
- предоставяне на достъп до информационни приложения, с които съответният ползвател може да резервира конектор, да прави справки с историята на сделките и да купува кредити, внасяни в цифров портфейл, които да използва, за да плаща за зарежданията,
представлява "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
По аргументите, изложени в т. 35-45 от това решение, и доколкото от запитването е видно, че доставката, извършвана от дружеството във връзка със зареждането на електрически автомобили с електрическа енергия чрез зарядни станции (колонки за зареждане), ще се състои от изброените по-горе елементи, се приема, че тази доставка представлява доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, а именно - доставка на електрическа енергия.
Извод: На първия въпрос се отговаря, че доставката, свързана със зареждане на електрически автомобили с електрическа енергия чрез зарядни станции, представлява доставка на стоки - доставка на електрическа енергия по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
Относно втория въпрос - дали при извършване на дейността по зареждане с електрическа енергия на електрически автомобили следва да се извърши лицензиране по Закона за енергетиката и съответно да се заплаща акциз при продажба на електрическа енергия - е посочено, че Национална агенция за приходите не е компетентна да изрази становище.
Извод: На втория въпрос не се дава отговор по същество, тъй като НАП не е компетентна да се произнесе относно изискванията за лицензиране по Закона за енергетиката и дължимостта на акциз при продажба на електрическа енергия.
