Изх. №53-04-252
10.05. 2016 г.
чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството закупува стоки от данъчно задължено лице регистрирано за целите на ДДС в Германия. Условията по доставката на стоките е EXW - завод на доставчика на територията на Турция. При същите условия дружеството продава стоките на друго българско дружество, което за своя сметка транспортира стоките до България.
Допълнително дружеството има намерение, да наеме складово помещение в Германия, което да преотдава под наем на друго българско дружество, регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да начислява ДДС за продажбата на стоки на територията на Турция?
2. Следва ли фактурата за покупка на стока от немското дружество, да се отразява в дневника за покупки и има ли задължение дружеството да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС?
3. Ще възникне ли задължение за регистрация по ДДС в Германия във връзка с доставката на услуга за наем на помещение?
4. Следва ли да се начислява данък за доставката на услуга по преотдаване на складовото помещение в Германия и на какво основание?
5. В случай, че преотдаването на помещението е на лица регистрирани за целите на ДДС в Германия, по кое законодателство следва да се извършва документирането на доставката?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която несе изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
В конкретният случай, мястото на изпълнение на тази доставка, по която дружеството се явява получател се определя съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността /конкретно Турция/, което се намира извън територията на страната. Тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от закона. Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството осъществява на територията Турция, приложение ще намери разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, т. е. мястото на изпълнение също ще е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби освен фактура дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
По трети и четвърти въпрос:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност).
Като изключение от тези правила за доставките на някои видове услуги са възприети специфични разпоредби, които отчитат мястото за фактическото извършване на услугата.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги, които са свързани с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ ЕО), включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
В конкретния случай, дружеството ще наеме складово помещение в Германия, за което ще заплаща наем. В тази връзка, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставката на услугата, е където се намира недвижимият имот, конкретно на територията на Германия.
В този случай, за дружеството като получател на услугата не е налице задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като не са налице всички условия визирани в съответната разпоредба и мястото на изпълнение на доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот е извън територията на страната.
В случай, че дружеството е доставчик на услуга свързана с недвижим имот на територията на Германия, същата ще е с място на изпълнение извън територията на България и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не следва да начислява данък при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
В издадената за доставката фактура, съгласно чл. 79, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС), като основание за неначисляване на ДДС, следва да бъде отразен чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В този случай, следва да се има предвид, че извършваната от дружеството доставка, е с място на изпълнение на територията на Германия и следва да се запознаете със съответното законодателството.
По пети въпрос:
Съгласно чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС в сила от 29.01.2016 г., при доставка на услуга по чл. 21, ал. 4 и чл. 23, ал. 4 и 5 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството закупува стоки от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия. Условията по доставката са EXW - завод на доставчика на територията на Турция. При същите условия дружеството продава стоките на друго българско дружество, което за своя сметка транспортира стоките до България. Допълнително дружеството има намерение да наеме складово помещение в Германия, което да преотдава под наем на друго българско дружество, регистрирано по ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли дружеството да начислява ДДС за продажбата на стоки на територията на Турция?
Въпрос 2: Следва ли фактурата за покупка на стока от немското дружество да се отразява в дневника за покупки и има ли задължение дружеството да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС?
Въпрос 3: Ще възникне ли задължение за регистрация по ДДС в Германия във връзка с доставката на услуга за наем на помещение?
Въпрос 4: Следва ли да се начислява данък за доставката на услуга по преотдаване на складовото помещение в Германия и на какво основание?
Въпрос 5: В случай, че преотдаването на помещението е на лица, регистрирани за целите на ДДС в Германия, по кое законодателство следва да се извършва документирането на доставката?
По първи и втори въпрос
За определяне на данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение съгласно разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Мястото на изпълнение при доставка на стока зависи от това дали стоката се превозва или не.
В конкретния случай, по доставката, по която дружеството е получател, мястото на изпълнение се определя по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС - това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността, а именно Турция, която е извън територията на страната. Тази доставка не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чужди документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството осъществява на територията на Турция, се определя също по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение отново е извън територията на страната. Основанието за неначисляване на данък за тази продажба е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Доставката следва да се отрази в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби, освен фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието доставките да се третират като такива с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
Извод: За продажбата на стоки на територията на Турция дружеството не начислява ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, доставката се отразява в колона 23 на дневника за продажби; покупката от немското дружество не е ВОП, не се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, няма задължение за отразяване на фактурата в дневника за покупки, но не е грешка тя да се включи в колона 9.
По трети и четвърти въпрос
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност). Като изключение за някои видове услуги са предвидени специфични разпоредби, които отчитат мястото на фактическото извършване на услугата.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги, свързани с недвижим имот, е мястото, където се намира недвижимият имот, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО), включително при предоставяне на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, както и услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
В конкретния случай дружеството ще наеме складово помещение в Германия и ще заплаща наем. Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставката на услугата по отдаване под наем на недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот, т.е. на територията на Германия.
При това положение за дружеството като получател на услугата не възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като не са налице всички условия, визирани в тази разпоредба, и мястото на изпълнение на доставката на услугата по отдаване под наем на недвижим имот е извън територията на страната.
В случай че дружеството е доставчик на услуга, свързана с недвижим имот на територията на Германия (преотдаване на складовото помещение), тази доставка е с място на изпълнение извън територията на България и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС дружеството не следва да начислява данък при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
В издадената за доставката фактура, съгласно чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, като основание за неначисляване на ДДС следва да бъде посочен чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В този случай следва да се има предвид, че извършваната от дружеството доставка е с място на изпълнение на територията на Германия и е необходимо да се съобрази съответното законодателство.
Извод: За наема, който дружеството заплаща за склад в Германия, не възниква задължение за самоначисляване на ДДС по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като мястото на изпълнение е в Германия; при преотдаване на склада от дружеството мястото на изпълнение също е в Германия и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява български ДДС, като във фактурата се посочва чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС като основание за неначисляване.
По пети въпрос
Съгласно чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС, в сила от 29.01.2016 г., при доставка на услуга по чл. 21, ал. 4 и чл. 23, ал. 4 и 5 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
Извод: Когато дружеството, установено в България, преотдава складово помещение в Германия с място на изпълнение в Германия и данъкът не е изискуем от получателя, документирането на доставката следва да се извършва по правилата на германското законодателство, на основание чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС.
Заключителна част
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
