2_348/13.05.2024г.
ЗДДС; чл.17, ал.2
чл.13, ал.1
чл.13, ал.4, т.4
чл.23, ал.1
ППЗДДС; чл.121, ал.2
Относно:приложение на ЗДДС при покупка на плавателен съд от ЕС и краткосрочното му отдаване под наем в друга държава членка
В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ЦУ на НАП, заведено в регистъра на дирекцията с вх. №........2024 г, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице в България. Същото е сключило договор с доставчик от Европейски съюз за проектиране, изграждане и доставка на плавателен съд - яхта. Планирано е яхтата да бъде завършена през м. ... 2024г. След като бъде готов плавателния съд, той ще бъде транспортиран до пристанище на друга държава членка и няма да се транспортира до територията на страната.
Намеренията на дружеството са, яхтата да бъде използвана в европейски териториални води за целите на икономическата му дейност. Плавателният съд ще се използва за отдаване под наем на трети лица. След проведен телефонен разговор във връзка с доуточняване на фактическата обстановка сочите, че яхтата ще се отдава под наем краткосрочно.
Понастоящем тече процедура по регистрация на дружеството по ДДС във Франция с цел да придобие плавателния съд под френски ДДС номер.
Плавателният съд ще бъде вписан в Общия регистър на корабите, плаващи под български флаг, воден от Изпълнителна агенция " Морска администрация".
В тази връзка задавате следните въпроси:
1. При положение, че към момента на придобиване на плавателния съд, дружеството ще има и френски ДДС номер, ще може ли то да придобие яхтата под този ДДС номер?
2. Следва ли данъчният кредит да бъде възстановен във Франция и ще бъде ли третирано като вътреобщностно придобиване/ВОП/ придобиването на яхтата, съответно ще има ли дружеството право на данъчен кредит?
3. При положение, че след придобиването на плавателния съд, същия ще бъде отдаван под наем на трети лица, с място на изпълнение във Франция, следва ли дружеството да предприеме действия за обща данъчна регистрация във Франция, съответно ще бъде ли необходимо дружеството да регистрира клон/място на стопанска дейност във Франция с оглед мястото на изпълнение?
4. Трябва ли и как би следвало да се декларират приходите, генерирани с място на изпълнение във Франция под френския ДДС номер спрямо българският ДДС закон?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях
нормативна уредба на ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното принципно становище:
По първи и втори въпрос:
Проектирането, изграждането и доставката на плавателен съд е доставка на стока по смисъла на разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС, съгласно която доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
Данъчното облагане на доставка на стока е в зависимост от мястото на изпълнение на доставката. Мястото на изпълнение на доставките на стока се определя по правилата на чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
На основание чл. 13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В чл. 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС е предвидено изключение от прилагането на чл. 13, ал. 1 от закона и е регламентирано, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки по чл. 31, т. 7 от с. з. Разпоредбата на чл. 31, т. 7 от ЗДДС /съответстваща на чл. 148, б. "в", във връзка с б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност/, регламентира като облагаема с нулева ставка доставката на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, с изключение на тези по буква "г".
Визираните плавателни съдове в т. 2, б. "а" и "б" на член 31 от ЗДДС, съответстващи на предназначението на закупената яхта са:
- а/ плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
- б/ плавателни съдове, предназначени и използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море.
Във връзка с прилагането на специалният ред за облагане на доставките на плавателни средства, съответно нулева данъчна ставка, е важно да се отбележи, че в мотивите към предложението за Шеста директива на Съвета, относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, представени от Комисията на Европейските общности на Съвета на Европейските общности на 29 юни 1973 г., изрично се посочва, че плавателните съдове за отдих се изключват от освобождаването, предвидено в член 15, точка 5 от тази директива, и че свързаните с тях услуги за крайно потребление подлежат на облагане с ДДС.
В този смисъл е и практиката на НАП, изразена в писмо изх.№ М-24-31-84 / 01.11.2012 год. В цитираното писмо е посочено още, че доколкото прилагането на нулевата ставка на данъка е поставено в зависимост от използването на плавателния съд, то за прилагане на нулевата ставка по чл.31, т.7 от закона от дружеството-доставчик, клиентът следва категорично да докаже, че яхтата ще се използва за дейности с икономически характер, т.е. за цели, различни от спортни и развлекателни или лични нужди.
Обстоятелствата се декларират писмено от получателя по доставката пред доставчика, като за доставки с място на изпълнение на територията на страната се попълва приложение 26 на ППЗДДС.
В ЗДДС не е дадена легална дефиниция на понятието "открито море". Според чл.1 от Конвенцията за открито море, ратифицирана с Указ №296 на Президиума на Народното събрание от 07.07.1962 г., в сила за България от 30.09.1962 г. думите "открито море" означават всички части на морето, които не влизат нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да е било държава.
Предвид гореизложеното, определянето на данъчното облагане на доставката на плавателно средство се извършва от доставчика към датата на данъчното събитие на доставката (прехвърляне на правото на собственост на получателя) и е в зависимост от това дали с превозното средство ще се извършва търговска дейност или същото е предназначено за спортни и развлекателни цели. Преценката се извършва въз основа на декларираното използване на средството от получателя по доставката.
С оглед изложеното, нормата на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС би била приложима и няма да е налице вътреобщностно придобиване по чл.13, ал.1 от закона, ако дружеството придобие плавателно средство по чл. 31, т .2, б. "а" или б. "б" от ЗДДС, което използва с търговска цел в открито море.
В запитването уточнявате, че дружеството има намерение на използва яхтата в европейски териториални води за целите на икономическата му дейност.
При условие, че яхтата няма да се използва за плавания в открито море и ще се използва за развлекателни цели, относно покупката ще важат правилата за вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
Чл. 13, ал. 1 от ЗДДС транспонира разпоредбата на чл.20 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която "Вътреобщностно придобиване на стоки" означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.
Съгласно чл. 40 от Директива 2006/112/ЕО, за място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива.
Предвид гореизложеното дружеството ще извърши вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на Франция. При условие, че дружеството се регистрира за целите на ДДС в тази държава членка и извърши придобиването под френски ДДС номер, относно начисляването на ДДС за това придобиване, декларирането на ВОП в декларацията за ДДС и възстановяването на данъка ще важат правилата на френското данъчно законодателство.
По трети въпрос:
Съгласно изложеното във фактическата обстановка дружеството ще отдава под наем краткосрочно закупеното плавателно средство на трети лица.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства се определя по реда член 56, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО и е мястото, където превозните средства фактически се предоставят на разположение на потребителя.
Предвид пар.2 на чл.56 от директивата, "краткосрочен" означава постоянното държане или ползване на превозните средства в продължение на не повече от тридесет дни, а по отношение на плавателни съдове - не повече от деветдесет дни.
Предвид гореизложеното мястото на изпълнение на доставката по краткосрочно отдаване под наем на плавателното средство ще е във Франция. При условие, че ще извършвате доставки с място на изпълнение на територията на Франция, за дружеството е вероятно да възникне задължение за регистрация по разпоредба, аналогична на чл.96, ал.9 от ЗДДС.
НАП не е компетентна да изразява становище по чуждо данъчно законодателство, поради което следва да оправите писмено запитване към компетентните данъчни власти на Франция по отношение на задълженията Ви по ДДС в тази държава.
По четвърти въпрос:
По силата на чл. 121, ал. 1 и 2 от ППЗДДС данъчно задължените лица са длъжни да водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Данъчен документ по смисъла на този закон е фактурата, известието към фактура и протоколът (чл. 112, ал. 1 от ЗДДС). Предвид това издадените във връзка с тези доставки фактури, следва да бъдат отразени в дневника за продажбите по ЗДДС. Същите следва да се декларират в колона 23 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" от дневника за продажбите, съответно в клетка 18 на справка-декларацията за ДДС.
В дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице в България. Сключило е договор с доставчик от Европейския съюз за проектиране, изграждане и доставка на плавателен съд - яхта. Планирано е яхтата да бъде завършена през месец ... 2024 г. След завършването ѝ плавателният съд ще бъде транспортиран до пристанище на друга държава членка и няма да се транспортира до територията на страната.
Намеренията на дружеството са яхтата да бъде използвана в европейски териториални води за целите на икономическата му дейност. Плавателният съд ще се използва за отдаване под наем на трети лица. След проведен телефонен разговор за доуточняване на фактическата обстановка е посочено, че яхтата ще се отдава под наем краткосрочно.
Тече процедура по регистрация на дружеството по ДДС във Франция с цел да придобие плавателния съд под френски ДДС номер. Плавателният съд ще бъде вписан в Общия регистър на корабите, плаващи под български флаг, воден от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: При положение, че към момента на придобиване на плавателния съд, дружеството ще има и френски ДДС номер, ще може ли то да придобие яхтата под този ДДС номер?
Въпрос 2: Следва ли данъчният кредит да бъде възстановен във Франция и ще бъде ли третирано като вътреобщностно придобиване/ВОП/ придобиването на яхтата, съответно ще има ли дружеството право на данъчен кредит?
Въпрос 3: При положение, че след придобиването на плавателния съд, същият ще бъде отдаван под наем на трети лица, с място на изпълнение във Франция, следва ли дружеството да предприеме действия за обща данъчна регистрация във Франция, съответно ще бъде ли необходимо дружеството да регистрира клон/място на стопанска дейност във Франция с оглед мястото на изпълнение?
Въпрос 4: Трябва ли и как би следвало да се декларират приходите, генерирани с място на изпълнение във Франция под френския ДДС номер спрямо българския ДДС закон?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба на ЗДДС и ППЗДДС, се изразява следното принципно становище:
По първи и втори въпрос
Проектирането, изграждането и доставката на плавателен съд представлява доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съгласно който доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
Данъчното облагане на доставката на стока зависи от мястото на изпълнение на доставката. Мястото на изпълнение на доставките на стока се определя по правилата на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
На основание чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В чл. 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС е предвидено изключение от прилагането на чл. 13, ал. 1 от закона, като е регламентирано, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки по чл. 31, т. 7 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 31, т. 7 от ЗДДС (съответстваща на чл. 148, б. "в", във връзка с б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност) регламентира като облагаема с нулева ставка доставката на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, с изключение на тези по буква "г".
Визираните плавателни съдове в чл. 31, т. 2, б. "а" и "б" от ЗДДС, съответстващи на предназначението на закупената яхта, са:
- по б. "а" - плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
- по б. "б" - плавателни съдове, предназначени и използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море.
Във връзка с прилагането на специалния ред за облагане на доставките на плавателни средства, съответно нулева данъчна ставка, се отбелязва, че в мотивите към предложението за Шеста директива на Съвета относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, представени от Комисията на Европейските общности на Съвета на Европейските общности на 29 юни 1973 г., изрично се посочва, че плавателните съдове за отдих се изключват от освобождаването, предвидено в член 15, точка 5 от тази директива, и че свързаните с тях услуги за крайно потребление подлежат на облагане с ДДС.
В този смисъл е и практиката на НАП, изразена в писмо изх. № М-24-31-84/01.11.2012 г. В цитираното писмо е посочено още, че доколкото прилагането на нулевата ставка на данъка е поставено в зависимост от използването на плавателния съд, то за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 7 от ЗДДС от дружеството-доставчик клиентът следва категорично да докаже, че яхтата ще се използва за дейности с икономически характер, т.е. за цели, различни от спортни и развлекателни или лични нужди. Обстоятелствата се декларират писмено от получателя по доставката пред доставчика, като за доставки с място на изпълнение на територията на страната се попълва приложение 26 на ППЗДДС.
В ЗДДС не е дадена легална дефиниция на понятието "открито море". Съгласно чл. 1 от Конвенцията за открито море, ратифицирана с Указ № 296 на Президиума на Народното събрание от 07.07.1962 г., в сила за България от 30.09.1962 г., думите "открито море" означават всички части на морето, които не влизат нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да е държава.
Предвид гореизложеното, определянето на данъчното облагане на доставката на плавателно средство се извършва от доставчика към датата на данъчното събитие на доставката (прехвърляне на правото на собственост на получателя) и зависи от това дали с превозното средство ще се извършва търговска дейност или същото е предназначено за спортни и развлекателни цели. Преценката се извършва въз основа на декларираното използване на средството от получателя по доставката.
С оглед изложеното, нормата на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС би била приложима и няма да е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, ако дружеството придобие плавателно средство по чл. 31, т. 2, б. "а" или б. "б" от ЗДДС, което използва с търговска цел в открито море.
В запитването е уточнено, че дружеството има намерение да използва яхтата в европейски териториални води за целите на икономическата си дейност. При условие, че яхтата няма да се използва за плавания в открито море и ще се използва за развлекателни цели, относно покупката ще важат правилата за вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
Чл. 13, ал. 1 от ЗДДС транспонира разпоредбата на чл. 20 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която "Вътреобщностно придобиване на стоки" означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките, от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките, в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането...
Извод: При намерение яхтата да се използва в европейски териториални води за развлекателни цели и без плавания в открито море, придобиването ѝ ще се третира по правилата за вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, като изключението по чл. 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС за плавателни съдове, използвани с търговска цел в открито море, не е приложимо.
