Изх. № 24-39-150
Дата: 03. 10. 2022 год.
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "в";
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "г".
ОТНОСНО:Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП .... в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. № ................ г., във връзка с въведената възможност за авансово ползване на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ през 2022 г., са поставени следните въпроси:
1. Ще бъдат ли утвърдени отделни образци на декларации за авансовото ползване на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ?
2. Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, може ли за целите на ползването на данъчните облекчения да се използват утвърдените образец 2005 и 2006, като се промени датата, към която се декларират съответните обстоятелства (към 30 юни, съответно 30 септември)? В такъв случай обстоятелствата по § 2, ал. 6, т. 2 и т. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ за 2022 г.) в отделна декларация свободен текст ли трябва да се декларират?
3. Как следва да се процедира в случай, че служителят вече не отговаря на изискванията за ползване на данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ към 31 декември на данъчната година, въпреки че към 30 юни, респективно 30 септември на същата година е декларирал, че отговаря на изискванията за авансово ползване на тези облекчения и ги е ползвал?
4. Ако с лицето, ползвало авансово данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, се прекрати трудовият договор с работодателя или е във временна неработоспособност след юли месец, или има последователни неявявания на работа и работодателят е правил разходи за данъчното облекчение за месеците от януари до юни и не е имал възможност да прихване сумата в следващите месеци, ще може ли работодателят да прихване срещу свои публични задължения или да възстанови разходите за изплащане на данъчните облекчения от държавата?
Предвид липсата на конкретна фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
По първи и втори въпрос:
Съгласно новата ал. 6 в § 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. (Обн. ДВ, бр. 52/2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчното облекчение за деца и/или за деца с увреждания по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
Законодателят не е предвидил утвърждаването на специален образец, като единственото изискване е декларацията да бъде в писмена форма.
Представянето на декларацията по § 2, ал. 6 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. е необходимо условие за авансовото прилагане на данъчните облекчения за деца и/или за деца с увреждания, като не се изисква към нея да се прилага друг документ, в т.ч. и друга декларация. Декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2005 и 2006), с които се декларират обстоятелствата и условията за прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, се предоставят от съответните работници/служители само във връзка с прилагането на облекченията по реда на чл. 49, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ от работодателя по основното трудово правоотношение.
Предвид гореизложеното считам, че липсва правно основание да се изисква от работниците и служителите да попълват образец 2005 и 2006 и за целите на авансовото облагане като декларират наличието на съответните обстоятелства към 30 юни, респективно 30 септември 2022 г.
По трети и четвърти въпрос:
Съгласно § 2, ал. 7 и 8 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., когато размерът на месечната данъчна основа за месец юли и за месец октомври за доходи от трудови правоотношения, определена по реда на чл. 42, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ, е по-нисък от сумите по § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., с които следва да бъде намалена съответната месечна данъчна основа, работодателят до края на месец август 2022 г., съответно месец ноември 2022 г., възстановява 10 на сто от разликата на лицето, а за доходите, придобити като морско лице - 1 на сто от разликата. В този случай дължимият данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ е нула. Възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
В съответствие с разпоредбата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. чл. 49 от ЗДДФЛ се прилага и при прилагане на ал. 4. Следователно, когато в резултат от прилагането на чл. 49 от ЗДДФЛ се установи, че лицето е ползвало авансово данъчното облекчение за деца и/или за деца с увреждания, но към 31.12.2022 г. не отговаря на условията за прилагане на облекченията, неправомерно възстановената сума следва да бъде удържана от лицето по реда на чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, а в случай че работодателят няма такава възможност, то ще е длъжно да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Имайте предвид, че при всички случаи трябва да се спазва правилото на чл. 22в, ал. 4 и чл. 22г, ал. 4 от ЗДДФЛ, според което данъчното облекчение за деца, както и данъчното облекчение за деца с увреждания, се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. Съответно при годишното облагане на доходите по трудови правоотношения по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ общият размер на облекченията не може да превишава формираната от работодателя годишна данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитване, свързано с въведената възможност за авансово ползване през 2022 г. на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Ще бъдат ли утвърдени отделни образци на декларации за авансовото ползване на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, може ли за целите на ползването на данъчните облекчения да се използват утвърдените образец 2005 и 2006, като се промени датата, към която се декларират съответните обстоятелства (към 30 юни, съответно 30 септември)? В такъв случай обстоятелствата по § 2, ал. 6, т. 2 и т. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ за 2022 г.) в отделна декларация свободен текст ли трябва да се декларират?
Въпрос 3: Как следва да се процедира в случай, че служителят вече не отговаря на изискванията за ползване на данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ към 31 декември на данъчната година, въпреки че към 30 юни, респективно 30 септември на същата година е декларирал, че отговаря на изискванията за авансово ползване на тези облекчения и ги е ползвал?
Въпрос 4: Ако с лицето, ползвало авансово данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, се прекрати трудовият договор с работодателя или е във временна неработоспособност след юли месец, или има последователни неявявания на работа и работодателят е правил разходи за данъчното облекчение за месеците от януари до юни и не е имал възможност да прихване сумата в следващите месеци, ще може ли работодателят да прихване срещу свои публични задължения или да възстанови разходите за изплащане на данъчните облекчения от държавата?
По първи и втори въпрос
Съгласно новата ал. 6 в § 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. (обн. ДВ, бр. 52/2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчното облекчение за деца и/или за деца с увреждания по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
- за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ;
- другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
- работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
Законодателят не е предвидил утвърждаването на специален образец за тази декларация, като единственото изискване е тя да бъде в писмена форма.
Представянето на декларацията по § 2, ал. 6 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. е необходимо условие за авансовото прилагане на данъчните облекчения за деца и/или за деца с увреждания. Не се изисква към нея да се прилага друг документ, включително и друга декларация.
Декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2005 и 2006), с които се декларират обстоятелствата и условията за прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, се предоставят от съответните работници/служители само във връзка с прилагането на облекченията по реда на чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДФЛ от работодателя по основното трудово правоотношение.
Предвид изложеното се приема, че липсва правно основание да се изисква от работниците и служителите да попълват образец 2005 и 2006 и за целите на авансовото облагане, като декларират наличието на съответните обстоятелства към 30 юни, респективно 30 септември 2022 г.
Извод: Не се предвиждат отделни утвърдени образци за авансовото ползване на облекченията по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ; достатъчна е писмена декларация по § 2, ал. 6 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., без да се използват и адаптират образци 2005 и 2006 и без допълнителни декларации за обстоятелствата по § 2, ал. 6, т. 2 и т. 3.
По трети и четвърти въпрос
Съгласно § 2, ал. 7 и ал. 8 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., когато размерът на месечната данъчна основа за месец юли и за месец октомври за доходи от трудови правоотношения, определена по реда на чл. 42, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ, е по-нисък от сумите по § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., с които следва да бъде намалена съответната месечна данъчна основа, работодателят до края на месец август 2022 г., съответно месец ноември 2022 г., възстановява на лицето:
- 10 на сто от разликата, а
- за доходите, придобити като морско лице - 1 на сто от разликата.
В този случай дължимият данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ е нула. Възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
Съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. чл. 49 от ЗДДФЛ се прилага и при прилагане на ал. 4. Следователно, когато в резултат от прилагането на чл. 49 от ЗДДФЛ се установи, че лицето е ползвало авансово данъчното облекчение за деца и/или за деца с увреждания, но към 31.12.2022 г. не отговаря на условията за прилагане на облекченията, неправомерно възстановената сума следва да бъде удържана от лицето по реда на чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ.
В случай че работодателят няма възможност да удържи тази сума, лицето ще е длъжно да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При всички случаи трябва да се спазва правилото на чл. 22в, ал. 4 и чл. 22г, ал. 4 от ЗДДФЛ, според което данъчното облекчение за деца, както и данъчното облекчение за деца с увреждания, се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Съответно при годишното облагане на доходите по трудови правоотношения по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ общият размер на облекченията не може да превишава формираната от работодателя годишна данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ.
Извод: Ако към 31.12.2022 г. лицето не отговаря на условията за облекченията по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, неправомерно възстановените суми се удържат по реда на чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, а при невъзможност за удържане лицето подава годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; във всички случаи размерът на ползваните облекчения не може да надвишава съответните годишни данъчни основи по чл. 17 и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ.
