НАП: Документална обоснованост на разходи при изкупуване на стоки втора употреба от физически лица и деклариране на доходите по чл. 73 от ЗДДФЛ

3_1012/01.08.2023 г.

ЗКПО, чл. 10;

ЗКПО, чл. 26, т. 2;

ЗКПО, чл. 77, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 10;

ЗСч, чл. 2;

ЗСч, чл. 3;

ЗСч, чл. 6, ал. 1 и ал. 6;

ЗСч, чл. 26;

ЗНАП, чл. 25б

ОТНОСНО: документалната обоснованост на разхода при изкупуване на стоки втора употреба от физически лица, получени чрез куриер съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и декларирането на изплатения доход в справката по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)

Според изложеното в запитването, "А" ООД има намерение да осъществява онлайн-търговия с разнообразни потребителски стоки. Възнамерява да закупува от физически лица малко използвани или неизползвани лични вещи (предмети за бита), които впоследствие ще продава, чрез собствен онлайн магазин или през платформи за продажба (в България и чужбина). Посочва се, че намирането на продавачите обикновено се случва в популярни сайтове като Olx.bg и Bazar.bg, като дружеството получава стоките чрез куриер с наложен платеж. Пояснява се, че при закупуването на стоките има сериозен проблем с продавачите, тъй като почти всички отказват да дадат личните си данни или да подпишат каквито и да било протоколи за продажбата. По този начин се оказва, че дружеството има само товарителница и плащане на наложения платеж към куриера, без никакви други документи. Освен това самите физически лица, също не могат да бъдат идентифицирани, тъй като са посочени само с две имена и телефонен номер, поради което няма как да се посочат изплатените доходи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

1. При така изложените обстоятелства ще се счита ли разходът за документално обоснован съгласно разпоредбите на ЗКПО?

2. Подлежи ли дружеството на санкция и каква, ако не декларира посочените покупки в декларацията по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн.ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 104/2022 г.) и ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 102/2022 г.), e изразено следното становище:

По първи въпрос:

Счетоводното отчитане на стопанските операции следва да е съобразено с основните счетоводни принципи, подробно описани в разпоредбата на чл. 26 от Закона за счетоводството (ЗСч). Счетоводен стандарт 1 "Представяне на финансови отчети" т.3.1 и т.3.2, буква "а" изисква финансовите отчети да са съставени ясно и в съответствие с изискванията на ЗСч и Националните счетоводни стандарти. Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Счита се, че вярно и честно представяне е постигнато, когато предприятието е избрало и прилагало счетоводна политика в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.

За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане.

Принципът за документална обоснованост е регламентиран с разпоредбата на чл.10 от ЗКПО, който предвижда, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В закона няма конкретно изискване за наименованието на този документ - фактура, протокол, договор, споразумение и други. Съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

В цитираната норма от ЗСч, като задължителен реквизит на първичния счетоводен документ не е изрично посочен подписът.

С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч изчерпателно са посочени лицата, които са предприятия и са задължени да спазват изискванията на счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и форма на документи. Физическите лица не са посочени в изчерпателно изброените в чл. 2 лица и не се считат за предприятия. За да се признае счетоводният разход за данъчни цели, постъпилите в предприятието документи, издадени от физически и други лица, следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция.

В съответствие със ЗСч, данъчният материален закон изисква от търговците да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи.

Следователно, за данъчни цели е необходимо едновременно да се удостовери:

- документална обоснованост на счетоводния разход - първичен счетоводен документ, който да съдържа изискуемата по ЗСч минимална информация и/или други документи, удостоверяващи липсващата информация;

- реалност на отразената стопанска операция.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗСч документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Разпоредбата е обвързана с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, в който също е регламентирано, че документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват (платежни документи, споразумения, оферти, договори, транспортни документи, документи от куриерска фирма, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия). В тази връзка следва да се има предвид, че на този етап преценката относно съпътстващите стопанската операция документи и доколко те удостоверяват вярно липсващата информация в първичен счетоводен документ, е на дружеството.

Следователно, за да е налице документална обоснованост на разходите във връзка с извършваната дейност по изкупуване на използвани лични вещи (стоки за бита), когато стоките се получават чрез куриер, е необходимо предприятието да притежава първични счетоводни документи, които отразяват вярно документирана стопанска операция. Тези документи идентифицират двете страни по сделката и служат за доказване на покупките и тяхното завеждане в счетоводните регистри.

В случай, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, счетоводните разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон. Също така, на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

По втори въпрос:

Относно предоставяне на информация от дружеството в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид, че с §5 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДДФЛ, който е публикуван в ДВ бр. 102/23.12.2022 г., бяха направени промени в посочената норма, които са в сила от 01.01.2023 г. и съответно ще се прилагат за доходи, придобити от физическите лица след тази дата, а именно:

Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски:

1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, в полза на местни и чуждестранни физически лица;

2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

3. от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица, включително в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 12 и 26;

4. в полза на местни физически лица по чл. 13, ал. 1:

а) точка 20, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.;

б) точки 6, 7, 8, 9, 15, 16, 17, 22, 24 и 27.

В чл. 73 е създадена нова ал. 10, по силата на която в справката по ал. 1 не се включват доходите,за които се предоставя информация в НАП по реда на Закона за национална агенция по приходите (ЗНАП). С тази разпоредба се прави уточнение, че когато дадена институция предоставя информация по посочения специален ред, в този случай няма да се предоставя информацията със справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, въпреки че конкретните доходи са в обхвата на справката.

Съгласно чл. 25б, ал. 1 от ЗНАП лицензираните пощенски оператори предоставят на агенцията данни по чл. 20, ал. 1, т. 11 от Закона за пощенските услуги, включително и информация за изпращаните пощенски пратки и размера на изплатените суми от наложен платеж по ред, начин и формат, определени от изпълнителния директор на агенцията.

Във връзка с изложеното, за дружеството като платец на доход по получени пощенски пратки, по които лицензиран пощенски оператор изплаща суми по наложен платеж, не възниква задължение да подава справка по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, за този вид доход.