Относно:Право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП .... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-255 от 05.10.2020 г., относно право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Търговско дружество извършва внос и търговия на едро и дребно с крепежни елементи. Същото внася стоки от Китай. За транспорта на стоките дружеството получава две фактури от един и същи превозвач - за транспорта от Китай до пристанище Бургас или Варна с нулева ставка на данъка и за транспорта от митница Бургас/Варна до Пловдив с начислен 20% ДДС. Транспортните разходи и по двете фактури са включени в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС в митническата декларация и върху тях е начислен данък върху добавената стойност 20%. Доставчикът при издаване на фактурите прилага указание на НАП с № 62-00-9/08.04.2014 г.
Поставен е следният въпрос: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит по двата данъчни документа - фактура и митническа декларация?
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Следва да имате предвид, че на основание чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че фактурите, издадени от доставчика за извършения транспорт от Китай до пристанище Бургас/Варна и Бургас/Варна до Пловдив са включени в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС. Предвид разпоредбата на чл. 36а от закона за получените от Вас фактури за транспортна услуга е приложима нулева ставка на данъка.
Условията и редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
В случая, изложен в запитването, за дружеството са налице основанията по същество /чл. 69 от ЗДДС/, формалните /чл. 71 от ЗДДС/ и времевите условия /чл. 72 от ЗДДС/ за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък върху добавената стойност за получена транспортна услуга, но от друга страна, доставчикът е начислил данък върху добавената стойност в издадената фактура без да е налице основание за това, поради което не би възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Независимо от горепосоченото, според постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС (решение Toth, C 324/11, EU:C:2012:549, т. 23). Това право е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Така установеният режим на приспадане цели да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС.
Предвид изложеното и изхождайки от последователно възприетата от СЕС позиция, че неутралността на данъка върху добавената стойност е основна характеристика на механизма на действие на данъка и осигуряването на тази неутралност е основен принцип на облагането с ДДС, приложението на който не следва да се препятства, дружеството може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък както по фактурата за извършен транспорт, така и по митническия документ за внос.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се има предвид писмо № 62-00-9/08.04.2014 г. на Министерство на финансите. Според посоченото, когато някоя от посочените в чл. 36а услуги е включена в данъчната основа на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, съответно е обложена от митническите органи с ДДС, и в същото време във фактурата /протокола по чл. 117 от ЗДДС/, издадена за доставката, също е начислен данък без да е приложен чл. 36а от закона, правото на приспадне на данъчен кредит по глава седма от закона за получателя /вносителя/ на услугата е налице, както по фактурата /протокола/, така и по издадения за вноса документ.
Тъй като е налице грешно данъчно третиране, по отношение на доставката на транспортна услуга от страна на Вашия доставчик - приложен е грешен размер ставка на данъка - 20% вместо 0%, следва да имате предвид и писмо № 20-00-125/24.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП.
В запитването е поставен следният
Въпрос: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит по двата данъчни документа - фактура и митническа декларация?
Изложена е следната фактическа обстановка: търговско дружество извършва внос и търговия на едро и дребно с крепежни елементи. Дружеството внася стоки от Китай. За транспорта на стоките получава две фактури от един и същи превозвач:
- фактура за транспорт от Китай до пристанище Бургас или Варна с нулева ставка на данъка;
- фактура за транспорт от митница Бургас/Варна до Пловдив с начислен 20% ДДС.
Транспортните разходи и по двете фактури са включени в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС в митническата декларация и върху тях е начислен ДДС 20%. Доставчикът при издаване на фактурите прилага указание на НАП № 62-00-9/08.04.2014 г.
Съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
От изложената фактическа обстановка се установява, че фактурите, издадени от доставчика за извършения транспорт от Китай до пристанище Бургас/Варна и от Бургас/Варна до Пловдив, са включени в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС. Поради това, предвид разпоредбата на чл. 36а от закона, за получените фактури за транспортна услуга е приложима нулева ставка на данъка.
Условията и редът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в глава седма от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
В разглеждания случай за дружеството са налице:
- основанията по същество по чл. 69 от ЗДДС;
- формалните условия по чл. 71 от ЗДДС;
- времевите условия по чл. 72 от ЗДДС
за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления ДДС за получената транспортна услуга. От друга страна обаче доставчикът е начислил ДДС във фактурата без да е налице основание за това, тъй като е следвало да се приложи нулева ставка по чл. 36а. Поради това не би възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Независимо от горното, според постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС (решение Toth, C-324/11, EU:C:2012:549, т. 23). Това право е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС.
Изхождайки от последователно възприетата от СЕС позиция, че неутралността на ДДС е основна характеристика на механизма на действие на данъка и осигуряването на тази неутралност е основен принцип на облагането с ДДС, чието приложение не следва да се препятства, се приема, че дружеството може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък както по фактурата за извършен транспорт, така и по митническия документ за внос.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се има предвид писмо № 62-00-9/08.04.2014 г. на Министерство на финансите. В него е посочено, че когато някоя от услугите по чл. 36а е включена в данъчната основа на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, съответно е обложена от митническите органи с ДДС, и в същото време във фактурата (или протокола по чл. 117 от ЗДДС), издадена за доставката, също е начислен данък без да е приложен чл. 36а от закона, правото на приспадане на данъчен кредит по глава седма от закона за получателя/вносителя на услугата е налице както по фактурата/протокола, така и по издадения за вноса документ.
Тъй като е налице грешно данъчно третиране по отношение на доставката на транспортна услуга от страна на доставчика - приложен е грешен размер на ставката на данъка, 20% вместо 0% - следва да се има предвид и писмо № 20-00-125/24.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП.
Извод: Дружеството може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС както по фактурата за транспортната услуга, така и по митническата декларация за внос, при условията на глава седма от ЗДДС и с оглед практиката на СЕС и указанията в писмо № 62-00-9/08.04.2014 г., като се отчита и грешното данъчно третиране, посочено в писмо № 20-00-125/24.06.2016 г.
