Изх. №94-00-26
31.05. 2016 г.
чл. 92, ал. 1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"К" ЕООД е формирало следните резултати по справки-декларации:
- Деклариран ДДС за възстановяване - м.09 - 2189.77 лв.
- І-ви двум. период ДДС за възстановяване - м.10 - 558.24 лв.
- ІІ-ри двум. период ДДС за внасяне - м.11 - 2704.19 лв.
Дружеството не се е възползвало от правото си на възстановяване в 30-дневен срок за сумата от 43.82 лв.
В м.12 декларира ДДС за възстановяване 2245.24 лв.
През м.01 декларира ДДС за внасяне 946.00 лв.
През м.02 декларира ДДС за внасяне 3.44 лв. като посочва в кл. 80 сумата от 1295.80 лв. ДДС за възстановяване?
Дружеството се позовава на писмо на НАП №3_3430/15.07.2008 г. - Относно: приложение на чл. 92, ал. 1, т. 6 от ЗДДСи счита, че процедурата започва от м.12.
На дружеството е извършена проверка и е издаден АПВ със сумата за възстановяване 1295.80 лв. като се цитира, че отговаря на условията на чл. 92 от ЗДДС и сумата е приспадната от непогасени задължения.
Седем дни по-късно се издава Решение от същия орган по приходите, с което се излага, че е допусната фактическа грешка и дружеството няма право да иска 1295.80 за възстановяване, тъй като няма приключила процедура по приспадане - данъкът от процедурата започнала от м. 09 се приспада в м. 11, а от данъка деклариран в м. 10 остават 43.82 за приспадане и така започва нова процедура от м. 10, а тази от месец 09 прекъсва, следователно в м. 12 приключва процедурата от м. 10 и дружеството е трябвало в кл. 80 да поиска сумата от 2289.06 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- От м. 12 започва ли нова процедура и дружеството има ли право в м. 02 да иска за възстановяване сумата от 1295.80 лв. чрез посочването й в кл. 80 на справката-декларация?
- Кога приключва процедурата и ако дружеството подаде искане за прихващане или възстановяване кои данъчни периоди да посочи:
- да поиска сумата от 1295.80 лв. за периода м 12, м. 01 и м. 02 или
- да поиска сумата от 2289.06 лв. за период м. 10, м. 11 и м. 12?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от закона се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
2. когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89 от закона;
4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
5. ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;
6. ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС)ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.
Предвид текста на горните разпоредби и изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че данъкът за внасяне за м. 11 в размер на 2704.19 лв. се приспада от данъка за възстановяване от м. 09 - 2189.77 лв., с което процедурата по приспадане по отношение на данъка за м. 09 приключва. Остатъкът в размер на 514.42 лв. данък за внасяне се приспада от данъка за възстановяване за м. 10 - 558.24 лв., в резултат на което остава данък за възстановяване за м. 10 - 43.82 лв. Предвид разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 6 от ЗДДС за данъка за възстановяване за м. 10 - 43.82 лв. започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане - м. 11 и м. 12. Резултатът за м. 11 /ДДС за внасяне - 2704.19 лв./, тъй като е приспаднат в предходната процедура, се счита за нулев, а към данъка за възстановяване за м. 12 - 2245.24 лв. се добавя данъка за възстановяване за м. 10 - 43.82 лв., на основание чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗДДС и сумата в размер на 2289.06 лв. следва да се посочи в кл. 80 на справката-декларация, подавана през м. 01. Данъкът за внасяне от м. 01 - 946.00 лв. подлежи на внасяне до 14.02, а данъкът за внасяне за м. 02 - 3.44 подлежи на внасяне до 14.03.
От изложеното е видно, че процедурата приключва с м. 12 и доколкото дружеството не е посочило данъка за възстановяване в кл. 80 на справката-декларация, то има възможност да подаде искане за прихващане или възстановяване на основание чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)като посочи данъчните периоди за месеците - 10, 11 и 12 и сумата 2289.06 лв.
В заключение следва да бъде посочено, че изложеното в писмо с изх. №3_3430/15.07.2008 г., приложено към запитването, би било приложимо в случай, че размерът на данъка за внасяне за м. 11 е по-малък от размера на данъка за възстановяване за м. 09, тъй като в този случай би била приложима разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗДДС
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"К" ЕООД е формирало следните резултати по справки-декларации по ЗДДС:
- м. 09 - деклариран ДДС за възстановяване 2189.77 лв. - първи двумесечен период;
- м. 10 - ДДС за възстановяване 558.24 лв. - втори двумесечен период;
- м. 11 - ДДС за внасяне 2704.19 лв.
Дружеството не се е възползвало от правото си на възстановяване в 30-дневен срок за сумата от 43.82 лв.
В м. 12 е деклариран ДДС за възстановяване 2245.24 лв.
През м. 01 е деклариран ДДС за внасяне 946.00 лв.
През м. 02 е деклариран ДДС за внасяне 3.44 лв., като в кл. 80 е посочена сумата 1295.80 лв. ДДС за възстановяване.
Дружеството се позовава на писмо на НАП №3_3430/15.07.2008 г. "Относно: приложение на чл. 92, ал. 1, т. 6 от ЗДДС" и счита, че процедурата започва от м. 12.
На дружеството е извършена проверка и е издаден акт за прихващане или възстановяване (АПВ) със сума за възстановяване 1295.80 лв., като е посочено, че са налице условията на чл. 92 от ЗДДС и сумата е приспадната от непогасени задължения.
Седем дни по-късно е издадено решение от същия орган по приходите, в което се посочва, че е допусната фактическа грешка и дружеството няма право да иска 1295.80 лв. за възстановяване, тъй като няма приключила процедура по приспадане. Изложено е, че данъкът от процедурата, започнала от м. 09, се приспада в м. 11, а от данъка, деклариран в м. 10, остават 43.82 лв. за приспадане и така започва нова процедура от м. 10, а тази от м. 09 прекъсва. Следователно в м. 12 приключва процедурата от м. 10 и дружеството е трябвало в кл. 80 да поиска сумата 2289.06 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: От м. 12 започва ли нова процедура и дружеството има ли право в м. 02 да иска за възстановяване сумата от 1295.80 лв. чрез посочването й в кл. 80 на справката-декларация?
Въпрос 2: Кога приключва процедурата и ако дружеството подаде искане за прихващане или възстановяване, кои данъчни периоди да посочи: да поиска сумата от 1295.80 лв. за периода м. 12, м. 01 и м. 02 или да поиска сумата от 2289.06 лв. за период м. 10, м. 11 и м. 12?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от закона се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
- т. 1 - при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
- т. 2 - когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
- т. 3 - ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89 от закона;
- т. 4 - ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
- т. 5 - ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;
- т. 6 - ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.
Предвид горните разпоредби и изложената фактическа обстановка е прието следното:
Данъкът за внасяне за м. 11 в размер на 2704.19 лв. се приспада от данъка за възстановяване от м. 09 - 2189.77 лв., с което процедурата по приспадане по отношение на данъка за м. 09 приключва. Остатъкът в размер на 514.42 лв. данък за внасяне се приспада от данъка за възстановяване за м. 10 - 558.24 лв., в резултат на което остава данък за възстановяване за м. 10 в размер на 43.82 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 6 от ЗДДС за данъка за възстановяване за м. 10 - 43.82 лв. започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане - м. 11 и м. 12.
Резултатът за м. 11 (ДДС за внасяне 2704.19 лв.), тъй като е приспаднат в предходната процедура, се счита за нулев, а към данъка за възстановяване за м. 12 - 2245.24 лв. се добавя данъкът за възстановяване за м. 10 - 43.82 лв. на основание чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, и сумата в размер на 2289.06 лв. следва да се посочи в кл. 80 на справката-декларация, подавана през м. 01.
Данъкът за внасяне от м. 01 - 946.00 лв. подлежи на внасяне до 14.02, а данъкът за внасяне за м. 02 - 3.44 лв. подлежи на внасяне до 14.03.
От изложеното е видно, че процедурата приключва с м. 12 и доколкото дружеството не е посочило данъка за възстановяване в кл. 80 на справката-декларация, то има възможност да подаде искане за прихващане или възстановяване на основание чл. 129 от ДОПК, като посочи данъчните периоди за месеците 10, 11 и 12 и сумата 2289.06 лв.
Извод: Процедурата по чл. 92 от ЗДДС в разглеждания случай приключва с м. 12, не започва нова процедура от м. 12, дружеството не е имало право в м. 02 да иска възстановяване на 1295.80 лв. чрез кл. 80, а следва да поиска по реда на чл. 129 от ДОПК сумата 2289.06 лв. за периодите м. 10, м. 11 и м. 12.
В заключение е посочено, че изложеното в писмо с изх. №3_3430/15.07.2008 г., приложено към запитването, би било приложимо в случай, че размерът на данъка за внасяне за м. 11 е по-малък от размера на данъка за възстановяване за м. 09, тъй като в този случай би била приложима разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на становището е обусловена изцяло от описаната фактическа обстановка и не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти в производство по ДОПК.
