НАП: Задължително осигуряване и данъчно облагане на български работници, наети от работодател от Гибралтар и полагащи труд в България

Изх. № 24-39-35

Дата: 14. 04. 2022 год.

КСО, чл. 4;

КСО, чл. 5;

КСО, чл. 127;

ЗЗО, чл. 39;

ЗДДФЛ, чл. 24;

ЗДДФЛ, чл. 50.

ОТНОСНО:данъчно третиране на доходи и задължително осигуряване на български граждани, наети по трудово правоотношение от работодател, установен в Гибралтар, които ще полагат труда си в Република България.

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. №24-39-35 от 11.03.2022 г., е изложена следната фактическа обстановка:

Предстои трудовото правоотношение на служители на българско дружество, които са български граждани, да бъде прехвърлено по чл. 123, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда(КТ) към дружество, установено в Гибралтар, което няма търговска регистрация в България. Служителите ще полагат труд онлайн на територията на България. На това дружество ще бъде издаден Служебен номер от НАП.

В тази връзка поставяте следните въпроси:

1. Какви задължителни осигурителни вноски и данъци се дължат за служителите?
2. Ще може ли да се подаде уведомление по чл. 123, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) за прехвърляне на договорите към гибралтарското дружество при условие, че приемащото дружество няма регистрация в търговския регистър, а само служебен номер от НАП?
3. Следва ли това гибралтарско дружество да подава справка по чл. 73, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
4. Как прехвърлените към гибралтарското дружество служители, ще могат да ползват данъчните си облекчения за деца?

Предвид описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В изпратеното от Вас писмо не са посочени данни за лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването, поради което изразявам принципно становище по поставените въпроси.

1. По въпросите, свързани с прилагането на осигурителното законодателство:

От 1 януари 2021 г. търговските отношения между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство (ОК) се уреждат от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и европейската общност за атомна енергия, от една страна и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга (Споразумението за търговия и сътрудничество).

В него се определят преференциални договорености в различни области. Що се отнася до координацията в областта на социалната сигурност, споразумението има за цел да гарантира определени права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се преместват в ОК, както и за граждани на ОК, които работят, пътуват или се преместват в ЕС, след 1 януари 2021 г.

На основание чл. Ch.SSC.1 от Споразумението за търговия и сътрудничество, държавите членки и ОК координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност (Протокола), който е неразделна част от Споразумението за търговия и сътрудничество.

Съгласно чл. SSC.10, параграф 1 от този протокол лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава, което се определя в съответствие с Дял II "Определяне на приложимото законодателство" от същия Протокол. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.

Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (основание чл. SSC.10, параграф 3, буква "а" от Протокола).

Законодателството, съгласно което се внасят задължителните осигурителни вноски, се определя от компетентната институция на държавата по пребиваване на лицето и съобразно конкретната фактическа обстановка. За България се определя от компетентната териториална дирекция на НАП (ТД на НАП).

Задължителните осигурителни вноски са дължими съгласно законодателството на държавата, в която лицето полага труд, независимо дали работодателят е регистриран в тази държава.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.

Работодателите/възложителите, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК.

На основание изложеното в конкретната хипотеза, при условията на действие на Споразумението за търговия и сътрудничество, предстои прехвърлянето по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ на трудовото правоотношение с работници-български граждани към дружество, установено в Гибралтар, като мястото на работа ще бъде в България.

С оглед на това и при условие, че тези лица ще извършват трудова дейност единствено на територията на България, същите попадат в обхвата на разпоредбата на чл. SSC.10, параграф 3, б. "а" от Протокола, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава, се прилага законодателството на тази държава.

Видно от горното, задължителните осигурителни вноски за дейността им по трудовия договор с гибралтарското дружество ще са дължими съгласно българското законодателство.

Съгласно становище изх. №66-22/21.01.2022 г. на Министерство на труда и социалната политика работодателят, установен на територията на Гибралтар, в хипотезата, в която е избрал като приложимо българското трудово право, следва да изпълнява задълженията, произтичащи от КТ, включително и във връзка със запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя.

По смисъла на §1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения по смисъла на КТ. На основание чл. 129 от КТ работодателят има задължение да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи (основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ).

На основание чл. 1 , ал. 1 от Наредба №5 от 29 Декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба №5/2002 г.) работодателят уведомява компетентната ТД на НАП за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение №1) и уведомление за промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 от КТ или по чл. 123a, ал. 1, или ал. 4 от КТ (приложение №5).

Уведомление съгласно приложение №5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ, служебен номер, издаден от НАП, е различен от този на предишния работодател, в срок десет дни след сключване или след прекратяване на договора за отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия в случаите по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 от КТ (аргумент чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба №5/2002 г.).

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО лицата по трудови правоотношения са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване (ДОО), с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за ДОО (аргумент чл. 157, ал. 6 от КСО).

Задължителните здравноосигурителни вноски за лицата по трудови правоотношения се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО и се разпределят за 2022 г. между осигуряващите и осигурените лица в съотношение 60:40 (основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).

На основание чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

По смисъла на §1, т. 15 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗО осигуряващ е физическо или юридическо лице, което плаща изцяло или частично здравноосигурителна вноска или премия за трето лице.

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд (УчПФ), здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, УчПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС и данни по ЗДДФЛ.

На основание чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО осигуряващите подават данни за задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса и декларации за сумите за дължимите вноски за здравно осигуряване.

Представянето на данните в НАП става с декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" и декларация образец №6 "Данни за дължими вноски и данни по чл. 42 от ЗДДФЛ", които се подават по ред, определен в Наредба №Н-13 от 17 Декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.) (аргумент чл. 5, ал. 6 от КСО).

Видно от изложеното, в хипотезата, в която работодателят, установен на територията на Гибралтар, е избрал като приложимо българското трудово право има качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на КТ и следва да подаде уведомление (приложение №5 към чл. 1, ал. 1 от Наредба №5 2002 г.) във връзка със запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя.

Гибралтарският работодател е осигурител/осигуряващ по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО и §1, т. 15 от ДР на ЗЗО, и следва да внася дължимите осигурителни вноски съгласно българското осигурително законодателство по описания по-горе ред, като в платежните документи вписва служебен номер, издаден от НАП. Същият номер следва да се попълва и при подаване на уведомлението (приложение №5 към чл. 1, ал. 1 от Наредба №5/2002 г.) и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.

1. По въпросите, свързани с прилагането на ЗДДФЛ

Предвид разпоредбите на чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на страната, са от източник в България и съответно са обект на облагане по реда на този закон, независимо от статута на физическите лица.

Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ. На основание чл. 14, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ този вид доходи се облагат с 10% данък върху общата годишна данъчна основа. В тази връзка следва да се поясни, че по смисъла на § 1, т. 26, б. "е" от ДР на ЗДДФЛ като трудови се определят и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.

По правило авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа (чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ). В тази връзка следва да се има предвид, че данъчният закон съдържа собствена дефиниция за понятието "работодател" - § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ. На основание § 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната,както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. Предвид цитираната разпоредба, при условие че чуждестранното лице няма да формира място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, то не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ и съответно няма задължението да удържа данък по реда на този закон, както и да подава справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи, като това се извършва с подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т. 26, б. "е" от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДДФЛ, при подаването на годишната данъчна декларация, физическите лица могат да ползват предвидените в закона данъчни облекчения, като за данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания е предвидено към формуляра да се прилагат:

- декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005) - за данъчното облекчение за деца;

- декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006) - за данъчното облекчение за деца с увреждания.

Когато данъчните облекчения се ползват от чуждестранно физическо лице - местно на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, към съответната декларация (образец 2005 и/или 2006) се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 22в и/или 22г от ЗДДФЛ, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 23, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗДДФЛ).

Важно е да имате предвид и това, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Предвид това, че Гибралтар се счита за територия на Великобритания, в конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 8 октомври 2015 г. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 15 декември 2015 г.).

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/