чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
Изх. № 20-00-222
20.05.2015 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-222/27.04.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ЕООД е извършвало услуги на свой контрагент, търговско дружество, за което към 2014 г. последното дължи 150 000.00 лв. Извършваните услуги са документирани съобразно изискванията на закона. Дружеството е предявило иск срещу длъжника и съдът е уважил иска. С влязлото в сила съдебно решение длъжникът е осъден да заплати на дружеството 170 000.00 лева, включително главница, такси, разноски и лихви. Образувано е изпълнително дело, след което длъжникът е предложил да бъде сключено споразумение за разсрочено плащане, по силата на което ще плаща по 40 000.00 лева месечно до окончателното изплащане на дължимото. С първата вноска ще бъдат платени 10 000.00 лв. за разноски за съдебни такси, 10 000.00 лв. за лихви, 5 000 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, 5 000.00 лв. за погасяване на част от главницата. С втората вноска ще бъдат погасени 4 000.00 лв. лихви и 36 000.00 лв. за главница.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли дружеството да издава фактури и как да бъдат документирани извършените плащания?
- Следва ли да се начислява ДДС върху платените суми?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Основанията за издаване на фактури са установени в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба фактура се издава в случаите на извършване на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане за такава, с изключение на случаите, в които доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. В следващите разпоредби на чл. 113 от ЗДДС са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително, а според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане. Видно от тези разпоредби и доколкото плащанията, които дружеството ще получи, представляват възнаграждение за услуга, документирана надлежно с фактура при възникване на данъчното събитие, в конкретния случай такава не следва да бъде издавана. По отношение плащанията за неустойки и лихви с обезщетителен характер чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) изрично постановява, че данъчен документ не се издава, а плащанията се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането.
Предвид изложеното за документиране на извършените плащания е достатъчно да бъдат издадени първични счетоводни документи - платежни нареждания, приходни касови ордери (при спазване и на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой) или други, съдържащи реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
По втори въпрос
Доколкото става въпрос за плащания, които обезщетяват дружеството за претърпени от него вреди, за които не се дължи данък, то конкретният случай е извън обхвата на ЗДДС, очертан в разпоредбите на чл. 2 от закона, и ДДС не следва да бъде начисляван.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ЕООД е извършвало услуги на свой контрагент - търговско дружество, което към 2014 г. дължи на "XXX" ЕООД сумата 150 000.00 лв. Извършените услуги са документирани съобразно изискванията на закона.
Дружеството е предявило иск срещу длъжника и съдът е уважил иска. С влязлото в сила съдебно решение длъжникът е осъден да заплати на дружеството 170 000.00 лв., включително главница, такси, разноски и лихви.
Образувано е изпълнително дело, след което длъжникът предлага да бъде сключено споразумение за разсрочено плащане, по силата на което ще плаща по 40 000.00 лв. месечно до окончателното изплащане на дължимото.
С първата вноска ще бъдат платени:
- 10 000.00 лв. за разноски за съдебни такси;
- 10 000.00 лв. за лихви;
- 5 000.00 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение;
- 5 000.00 лв. за погасяване на част от главницата.
С втората вноска ще бъдат погасени:
- 4 000.00 лв. лихви;
- 36 000.00 лв. главница.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли дружеството да издава фактури и как да бъдат документирани извършените плащания?
Въпрос 2: Следва ли да се начислява ДДС върху платените суми?
По първи въпрос
Основанията за издаване на фактури са установени в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба фактура се издава в случаите на извършване на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане за такава, с изключение на случаите, в които доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
В следващите разпоредби на чл. 113 от ЗДДС са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително, а според чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане.
С оглед на тези разпоредби и доколкото плащанията, които дружеството ще получи, представляват възнаграждение за услуга, която вече е документирана надлежно с фактура при възникване на данъчното събитие, в конкретния случай нова фактура не следва да бъде издавана.
По отношение на плащанията за неустойки и лихви с обезщетителен характер чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) изрично постановява, че данъчен документ не се издава, а плащанията се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането.
Предвид изложеното, за документиране на извършените плащания е достатъчно да бъдат издадени първични счетоводни документи - платежни нареждания, приходни касови ордери (при спазване и на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой) или други документи, съдържащи реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Извод: За получаваните плащания по вече фактурираните услуги не се издават нови фактури; плащанията, включително неустойки и лихви с обезщетителен характер, се документират с първични счетоводни документи, удостоверяващи плащането, без издаване на данъчен документ по ЗДДС.
По втори въпрос
Доколкото става въпрос за плащания, които обезщетяват дружеството за претърпени от него вреди и за които не се дължи данък, конкретният случай е извън обхвата на ЗДДС, очертан в разпоредбите на чл. 2 от закона, и ДДС не следва да бъде начисляван.
Извод: Върху сумите, представляващи обезщетителни плащания (неустойки, лихви и др. с обезщетителен характер), не се начислява ДДС, тъй като тези плащания са извън обхвата на ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
