-
ОТНОСНО: Въпроси, свързани с доставка и продажба на автомобил втора употреба по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-116 от 15.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Българско дружество закупува автомобил (джип) втора употреба от италианска фирма - дилър на стоки втора употреба. Във фактурата, издадена от италианското дружество, няма начислен ДДС и е цитирано, че се прилага режим на облагане на маржа, съгласно законодателството. Българското дружество завежда автомобила като ДМА без право на ползване на данъчен кредит.
Поставени са следните въпроси:
1. Какви действия следва да се предприемат от дружеството по отношение на осчетоводяване на операциите? При покупката следва ли да се издава протокол за самоначисляване на данък добавена стойност от българското дружество?
2. След изтичане на определен период от време, ако дружеството предприеме продажба на актива, сделката ще се третира ли като освободена на основание чл. 50 от ЗДДС?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В ЗДДС - глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената" е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба.
Съгласно на чл. 143 от закона, разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1 от ЗДДС, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Според изложените в запитването факти и обстоятелства относно съдържанието на фактурата, издадена от лице в Италия, доставчикът на автомобила - втора употреба е лице, прилагащо специалния ред на облагане на стоките втора употреба в държава членка, където е установено, т.е. той е лице - дилър и същия е приложил специалният режим на облагане на стоки втора употреба. След като дилърът е приложил специалната схема за облагане на маржа на цената, за българското дружество не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Вътреобщностно придобиване не е налице при придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоките втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.
В тази връзка за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл.113, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и във връзка с чл.124 от закона, регистрираните лица водят задължително отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или на правилника за неговото прилагане.
По смисъла на чл.112, ал.1 от ЗДДС, данъчни документи по смисъла на същия нормативен акт е фактурата, известието към фактура и протокола. В тази връзка, издадените фактури от доставчик - лице, установено на територията на друга държава членка, не представляват данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1 от закона.
Въз основа на гореизложеното, получената фактура от доставчик - чуждестранно лице не е данъчен документ и дружеството няма задължение да я отрази в отчетния регистър по чл.124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Според изложеното в запитването, след покупката на автомобила дружеството ще го заведе като дълготраен материален актив и впоследствие евентуално може да извърши продажба на актива.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, освободена е доставката на стоки или услуги при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от същия закон. В разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС са разписани ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, като по силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от с.з., правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил.
Горната хипотеза ще е приложима при покупка на автомобил (който попада в ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС), за който е издадена фактура с начислен ДДС или е осъществено вътреобщностно придобиване и е начислен ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
В конкретния случай за дружеството не е относима разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и при последващата продажба на автомобила се дължи данък добавена стойност по общите правила на закона.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: българско дружество закупува автомобил (джип) втора употреба от италианска фирма - дилър на стоки втора употреба. Във фактурата, издадена от италианското дружество, не е начислен ДДС и е посочено, че се прилага режим на облагане на маржа съгласно законодателството. Българското дружество завежда автомобила като дълготраен материален актив (ДМА) без право на ползване на данъчен кредит.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какви действия следва да се предприемат от дружеството по отношение на осчетоводяване на операциите? При покупката следва ли да се издава протокол за самоначисляване на данък добавена стойност от българското дружество?
Въпрос 2: След изтичане на определен период от време, ако дружеството предприеме продажба на актива, сделката ще се третира ли като освободена на основание чл. 50 от ЗДДС?
По първи въпрос
В глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената" от ЗДДС е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба.
Съгласно чл. 143 от ЗДДС разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
- 1. данъчно незадължено лице;
- 2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1 от ЗДДС, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
- 3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
- 4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Според изложените факти относно съдържанието на фактурата, издадена от лице в Италия, доставчикът на автомобила втора употреба е лице, прилагащо специалния ред на облагане на стоките втора употреба в държавата членка, където е установено, т.е. той е дилър и е приложил специалния режим на облагане на стоки втора употреба.
След като дилърът е приложил специалната схема за облагане на маржа на цената, за българското дружество не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Вътреобщностно придобиване не е налице при придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоките втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.
В тази връзка за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 113, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и във връзка с чл. 124 от ЗДДС, регистрираните лица водят задължително отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или на правилника за неговото прилагане.
По смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са фактурата, известието към фактура и протоколът. В тази връзка издадените фактури от доставчик - лице, установено на територията на друга държава членка, не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона.
Въз основа на гореизложеното, получената фактура от доставчик - чуждестранно лице не е данъчен документ и дружеството няма задължение да я отрази в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Извод: За покупката на автомобила от италиански дилър, прилагащ режим на облагане на маржа, не възниква вътреобщностно придобиване, не се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и получената фактура не се отразява в дневника за покупките като данъчен документ по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
Според изложеното, след покупката на автомобила дружеството ще го заведе като дълготраен материален актив и впоследствие евентуално може да извърши продажба на този актив.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е освободена доставката на стоки или услуги, при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от същия закон.
В чл. 70 от ЗДДС са разписани ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от закона правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил.
Горната хипотеза е приложима при покупка на автомобил (който попада в ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС), за който е издадена фактура с начислен ДДС или е осъществено вътреобщностно придобиване и е начислен ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
В конкретния случай за дружеството не е относима разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и при последващата продажба на автомобила се дължи данък добавена стойност по общите правила на закона.
Извод: Последващата продажба на автомобила не е освободена по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и за нея се дължи ДДС по общия ред.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
