Изх. №20-00-109/23.03.2016 г.
ДДС, чл.13, ал.1
ДДС, чл.117, ал.1
ДДС, чл.124, ал.4
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило запитване, прието с вх. №....., относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"....." ООД ще внесе стоки от Великобритания. Доставчикът на стоките не е регистриран за целите на ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Начислява ли се ДДС при пристигане на стоките на територията на страната и как следва да се декларира доставката?
При така изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях
нормативна уредба изразявам следното принципно становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът еданъчно задължено лице, коетое регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да се приложи режимът на ВОП, който е регламентиран с чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия:
- доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
- предмет на вътреобщностното придобиване да е стока, като ВОП включва придобиване право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и фактическо получаване на стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;
- придобиването да е възмездно;
- стоките да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка.
За да възникне ВОП за получателя следва да са налице посочените по-горе условия, сред които е и условието: доставчика да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга страна членка на ЕС, а то в случая не е изпълнено.
Предвид изложеното, придобиването на право на собственост върху стока, доставчикът, на която не е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, не се счита за вътреобщностно придобиване по смисъла на ЗДДС.
В конкретния случай, за получателя по доставката "....." ЕООД не е налице хипотезата за вътреобщностно придобиване на стоките, поради което не възниква задължение за начисляване на данък и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Предвид текста на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените по реда на този закон фактура, известие към фактура и протокол. В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за дружеството като получател по доставката не възниква задължение да отрази получения документ /фактура/ в дневника за покупки, издаден от нерегистриран по ДДС доставчик от друга държава членка.
Следва да се има предвид, че ако доставката намери отражение в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона, то трябва да бъде отразена в колона 9 "ДО и данък наполучените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило запитване относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка е следната: "....." ООД ще внесе стоки от Великобритания. Доставчикът на стоките не е регистриран за целите на ДДС.
Въпрос: Начислява ли се ДДС при пристигане на стоките на територията на страната и как следва да се декларира доставката?
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да се приложи режимът на ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
- доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
- предмет на вътреобщностното придобиване да е стока, като ВОП включва придобиване на право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и фактическо получаване на стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;
- придобиването да е възмездно;
- стоките да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка.
За да възникне ВОП за получателя, трябва да са налице всички посочени условия, включително доставчикът да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС. В разглеждания случай това условие не е изпълнено, тъй като доставчикът не е регистриран за целите на ДДС.
Предвид това, придобиването на право на собственост върху стока, чийто доставчик не е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, не се счита за вътреобщностно придобиване по смисъла на ЗДДС. В конкретния случай за получателя по доставката "....." ЕООД не е налице хипотеза на вътреобщностно придобиване на стоките, поради което не възниква задължение за начисляване на данък и за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Извод: Не възниква вътреобщностно придобиване, не се начислява ДДС и не се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените по реда на този закон фактура, известие към фактура и протокол.
В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството като получател по доставката не възниква задължение да отрази получения документ (фактура), издаден от нерегистриран по ДДС доставчик от друга държава членка, в дневника за покупки.
Ако обаче доставката намери отражение в дневника за покупки и съответно в справка-декларацията, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, тя следва да бъде отразена в колона 9 "ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
Извод: Не възниква задължение за отразяване на фактурата от нерегистриран по ДДС доставчик в дневника за покупки; ако все пак се отрази, следва да бъде посочена в колона 9 на дневника за покупки и съответно в справка-декларацията.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е приложимо само при идентична фактическа обстановка и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти.
