1_20-02-204/15.11.2016
ЗКПО, чл. 210, ал. 1 и ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 9
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
При ревизия на "............." ЕООД за период 01.01.2013 г. - 31.05.2016 г. са установени извършени разходи за транспорт, от местоживеенето до местоработата на част от персонала.
Всяка календарна година дружеството сключва договор за транспортни услуги с различни транспортни фирми. Независимо, че са сключени договори за превоз на работници и служители, извършените транспортни разходи се удостоверяват с представяне на поименни абонаментни карти, предварително закупени от правоимащите лица за пътуване по маршрута от местоживеенето до местоработата им и обратно. Възстановяването на средствата на всеки работник става ежемесечно от касата, като се издава разходен касов ордер на база на представен документ - фактура, придружена с касов бон.
С две от транспортните фирми дружеството извършва разплащанията изцяло по банков път по посочена от изпълнителя банкова сметка. Представени са заверени копия на фактури, с придружен опис на служители на задълженото лице, ползвали карти, за които се отнасят начислените разходи за транспорт.
Във връзка с гореизложено поставяте въпроса как следва да бъдат данъчно третирани по ЗДДФЛ извършените от дружеството разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
В чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ е регламентирано, че в облагаемия доход от трудови правоотношения се включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член. В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО (чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 210, ал.1 от ЗКПО не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от закона социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
Определение на понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дадено в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО и това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Освобождаване от облагане с данък върху разходите не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобилили по допълнителни автобусни линии - чл. 210, ал. 2 от ЗКПО. Определениe на понятиeто "лек автомобил" e дадено с § 1, т. 37 от ДР на ЗКПО, което препраща към разпоредбата на § 6, т. 12, буква "а" от ДР на Закона за движение по пътищата.
"Допълнителни автобусни линии" са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно (§ 1, т. 38 от ДР на ЗКПО).
В ЗКПО не е въведено ограничение по отношение на това дали транспортът ще се осъществява със собствени или наети транспортни средства, не е ограничен предмета на дейност на предприятията, които ще извършват транспортните услуги или ще отдават под наем превозни средства.
Предвид гореизложеното, ако разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата на работниците, могат да бъдат определени като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на закона, не се извършват с лек автомобил съгласно съдържанието на понятието за целите на материалния данъчен закон, документално доказани са по реда на чл. 10 от ЗКПО, ще попаднат в хипотезата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО. В този случай те не се включват в облагаемия доход на лицата по трудови правоотношения на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ. В противен случай те следва да бъдат обложени по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
При ревизия на "............." ЕООД за периода 01.01.2013 г. - 31.05.2016 г. са установени разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата на част от персонала. Всяка календарна година дружеството сключва договор за транспортни услуги с различни транспортни фирми. Въпреки наличието на договори за превоз на работници и служители, транспортните разходи се удостоверяват чрез поименни абонаментни карти, предварително закупени от правоимащите лица за пътуване по маршрута от местоживеенето до местоработата и обратно. Възстановяването на средствата на всеки работник се извършва ежемесечно от касата, като се издава разходен касов ордер въз основа на представен документ - фактура, придружена с касов бон. С две от транспортните фирми разплащанията се извършват изцяло по банков път по посочена от изпълнителя банкова сметка. Представени са заверени копия на фактури с опис на служителите на задълженото лице, ползвали карти, за които се отнасят начислените разходи за транспорт.
Въпрос: Как следва да бъдат данъчно третирани по ЗДДФЛ извършените от дружеството разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата?
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения се включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член.
По силата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО.
На основание чл. 210, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
Определение на понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО - това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда, предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Съгласно чл. 210, ал. 2 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
Определение на понятието "лек автомобил" е дадено в § 1, т. 37 от ДР на ЗКПО, който препраща към разпоредбата на § 6, т. 12, буква "а" от ДР на Закона за движение по пътищата.
Съгласно § 1, т. 38 от ДР на ЗКПО "допълнителни автобусни линии" са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
В ЗКПО не е въведено ограничение дали транспортът ще се осъществява със собствени или наети транспортни средства, както и не е ограничен предметът на дейност на предприятията, които ще извършват транспортните услуги или ще отдават под наем превозни средства.
Предвид изложеното, ако разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата на работниците могат да бъдат определени като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, не се извършват с лек автомобил съгласно съдържанието на понятието за целите на материалния данъчен закон и са документално доказани по реда на чл. 10 от ЗКПО, те попадат в хипотезата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО.
В този случай те не се включват в облагаемия доход на лицата по трудови правоотношения на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ.
В противен случай тези разходи следва да бъдат обложени по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: Разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата не се облагат при работниците по ЗДДФЛ, ако представляват социални разходи по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, не са за транспорт с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии и са документално доказани по чл. 10 от ЗКПО, като в противен случай се третират като облагаем доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
