ОТНОСНО:Данъчнотретиране на изплатени разходи за командировки съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-5/12.01.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е извършване на международен транспорт към страни от Европейския съюз и трети страни. В дружеството са назначени шофьори по трудови правоотношения на основна работна заплата. Със заповед от управителя се изплащат дневни за командировките в чужбина в двукратния им размер, който е 100 евро единична езда за 2022 г.
Задавате въпроса: Ще бъде ли данъчно признат счетоводният разход от 100 евро командировъчни пари на ден?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1) пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2)физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Независимо че разпоредбата на чл. 33 от закона няма пряка обвързаност със съответните норми, регламентиращи командировките (в случая Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина), за данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи.
Счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, не се признават за данъчни цели и формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от закона.
Условията за командироване в друга държава, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
Съгласно наредбата, командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган, а средствата за командироване в предприятията се определят от техния ръководител или от колективния им орган на управление при спазване на действащото законодателство.
След завръщането си лицата представят на съответния ръководител, издал заповедта, или на определено от него длъжностно лице доклад за извършената работа, както и отчет за изразходените парични средства, придружени с легитимни разходооправдателни документи.
Според чл. 31, ал. 1 и 6 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, като ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в това приложение, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.
В приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ са посочени командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни и специални средства, като в т. 1 по отношение шофьори и стюардеси при автомобилни превози е посочена сума от 50 евро при единична езда и 45 евро при двойна езда, включително квартирни пари, т.е. предвижда се заплащане на обща сума командировъчни, а не отделно дневни и квартирни пари.
Сумите, представляващи превишение над двукратния размер на командировъчните пари, посочен в приложение № 3 от НСКСЧ, се включват в облагаемия доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ на съответните физически лица.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
С оглед изложеното до тук, счетоводните разходи за командировки, отчетени от дружеството, ще бъдат признати в пълен размер, ако отговарят на изискванията на ЗКПО и са документално обосновани.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Основната дейност на дружеството е извършване на международен транспорт към страни от Европейския съюз и трети страни. В дружеството са назначени шофьори по трудови правоотношения на основна работна заплата. Със заповед от управителя се изплащат дневни за командировките в чужбина в двукратния им размер, който е 100 евро при единична езда за 2022 г.
Въпрос: Ще бъде ли данъчно признат счетоводният разход от 100 евро командировъчни пари на ден?
Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са уредени в чл. 33 от ЗКПО. Законът предвижда две условия, които трябва да са изпълнени едновременно:
- пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
- физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Освен изискванията по чл. 33 от ЗКПО, трябва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Независимо че чл. 33 от ЗКПО няма пряка обвързаност с нормите, регламентиращи командировките (в случая Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина - НСКСЧ), за данъчни цели е задължително да са налице документи, доказващи, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи.
Счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, не се признават за данъчни цели и формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Извод: За да бъдат признати за данъчни цели, разходите за командировки трябва едновременно да са във връзка с дейността, да са за лица в съответните правоотношения с дружеството и да са документално обосновани по чл. 10 от ЗКПО, в противен случай се третират като данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Условията за командироване в друга държава, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица са регламентирани в НСКСЧ.
Съгласно наредбата, командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган. Средствата за командироване в предприятията се определят от техния ръководител или от колективния им орган на управление при спазване на действащото законодателство.
След завръщането си командированите лица представят на ръководителя, издал заповедта, или на определено от него длъжностно лице доклад за извършената работа и отчет за изразходваните парични средства, придружени с легитимни разходооправдателни документи.
Според чл. 31, ал. 1 и ал. 6 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в това приложение, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.
В приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ са посочени командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни и специални средства. В т. 1 по отношение на шофьори и стюардеси при автомобилни превози е посочена сума от 50 евро при единична езда и 45 евро при двойна езда, включително квартирни пари, т.е. предвижда се заплащане на обща сума командировъчни, а не отделно дневни и квартирни пари.
Сумите, представляващи превишение над двукратния размер на командировъчните пари, посочен в приложение № 3 от НСКСЧ, се включват в облагаемия доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ на съответните физически лица.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
С оглед изложеното счетоводните разходи за командировки, отчетени от дружеството, ще бъдат признати в пълен размер, ако отговарят на изискванията на ЗКПО и са документално обосновани.
Извод: Счетоводният разход от 100 евро командировъчни пари на ден може да бъде данъчно признат в пълен размер, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 33 и чл. 10 от ЗКПО, разходите са документално обосновани и са в рамките на обичайните пазарни нива по смисъла на чл. 16 от ЗКПО, като превишението над двукратния размер по приложение № 3 към НСКСЧ се включва в облагаемия доход на физическите лица по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на фактическата обстановка с описаната в запитването и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти в производство по ДОПК.
