ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...постъпи запитване с вх. № 96-00-212/30.08.2022 г., относно прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на фирмата е транспортни услуги - международни и в страната. Фирмата е регистрирана по ДДС. Притежава съответния лиценз. Предстои извършване на спедиторски услуги по въздушен път. Дружеството ще изпраща пратки (товари) от Турция (турски клиенти) към Европа и САЩ.
Поставили сте следните въпроси:
1. По какъв начин дружеството трябва да оформя първичните си счетоводни документи и как ще се третират те, предвид това, че ще се изпращат пратки от Турция по въздушен път?
2. Как ще се отразяват в дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС?
3. Какво значение ще има за дружеството дали получателят на услугата е физическо или юридическо лице?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
По първи и трети въпрос:
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗДДС за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДДС, спедиторска услуга по ал. 4 от същия член е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане. Видно от разпоредбата, законът не прави разграничение транспортът на стоките по какъв начин се осъществява: въздушен, сухоземен, плавателен или по друг начин. От значение е дали транспортът е в рамките на Европейския съюз или извън него, както и дали услугата се предоставя на данъчно задължено лице или на данъчно незадължено лице, т.е. статутът на получателя на услугата.
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка.
Правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, когато получателят е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 и се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Т.е., за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, по която получател е данъчно задължено лице, е от значение мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а не дестинацията от Турция към Европа или САЩ, по която се осъществява услугата, свързана с транспорт на стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
При определянето на лицата като данъчно задължени или данъчно незадължениследва да се имат предвид разпоредбите на Регламент за изпълнение № 282/2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011).
В чл. 18, параграф 3 от регламента е посочено, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
При условие че са налице доказателства, че получателят на доставката е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят.
В тази връзка, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, за доставката българското дружество не следва да начислява данък върху добавената стойност, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя.
Фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона или правилника.
При условие че не са налице доказателства, че получателят е данъчно задължено лице, то при определяне мястото на изпълнение на доставката биха били приложими нормите на чл. 22, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
По втори въпрос:
Във връзка с чл. 113 от ЗДДС за извършени доставки дружеството е длъжно да издаде фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 от закона. Издадената фактура се описва в дневник за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Когато получателя на услугата е данъчно задължено лице от Европейския съюз, фактурата следва да намери отражение в дневника за продажби в колона 22 "ДО на доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
Когато получателят е данъчно задължено лице от трета страна, сумата по фактурата се отразява в дневник за продажби в колона 23 "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация (СД), съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
Когато получателя е данъчно задължено лице установено в друга държава членка, сумата по фактурата следва да бъде отразена в клетка 17 "ДО на доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка", а когато е данъчно задължено лице от трета страна, сумата по фактурата се отразява в клетка 18 "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция" на СД.
Следва да се има предвид, че когато се осъществяват доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка, за дружеството възниква задължение заедно със справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да подаде и VIES-декларация за съответния данъчен период, съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Изложена е следната фактическа обстановка: Основната дейност на фирмата е извършване на транспортни услуги - международни и в страната. Фирмата е регистрирана по ЗДДС и притежава съответния лиценз. Предстои извършване на спедиторски услуги по въздушен път. Дружеството ще изпраща пратки (товари) от Турция (турски клиенти) към Европа и САЩ.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: По какъв начин дружеството трябва да оформя първичните си счетоводни документи и как ще се третират те, предвид това, че ще се изпращат пратки от Турция по въздушен път?
Въпрос 2: Как ще се отразяват в дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС?
Въпрос 3: Какво значение ще има за дружеството дали получателят на услугата е физическо или юридическо лице?
По първи и трети въпрос
Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗДДС, за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗДДС, спедиторска услуга по ал. 4 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.
От разпоредбата следва, че законът не прави разграничение по начина на осъществяване на транспорта на стоките - въздушен, сухоземен, плавателен или друг. От значение е дали транспортът е в рамките на Европейския съюз или извън него, както и дали услугата се предоставя на данъчно задължено лице или на данъчно незадължено лице, т.е. статутът на получателя на услугата.
За прилагане на определен режим на облагане с ДДС на доставките на услуги е необходимо правилно определяне на мястото на изпълнение на съответната доставка. Това е определящо за цялостното данъчно третиране на услугата, приложимата данъчна ставка и лицето - платец на данъка.
Правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, когато получателят е данъчно задължено лице, се съдържа в чл. 22, ал. 3 от ЗДДС и се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Следователно, за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, по която получател е данъчно задължено лице, е от значение мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а не дестинацията на транспорта (от Турция към Европа или САЩ).
Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
При определяне дали лицата са данъчно задължени или данъчно незадължени следва да се имат предвид разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.
В чл. 18, параграф 3 от Регламент № 282/2011 е предвидено, че, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, потвърждаващо, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
- б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, включително мерки, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
При наличие на доказателства, че получателят на доставката е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и доставката е с място на изпълнение там, където е установен получателят.
В тази връзка, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, за тази доставка българското дружество не следва да начислява данък върху добавената стойност, тъй като мястото на изпълнение е извън територията на страната.
Съгласно чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС, за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя.
Фактура/известие се издава по реда на закона и когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона или правилника.
Когато не са налице доказателства, че получателят е данъчно задължено лице, при определяне мястото на изпълнение на доставката се прилагат нормите на чл. 22, ал. 2 от ЗДДС, според които мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
Извод: За спедиторските услуги по въздушен транспорт от Турция към Европа и САЩ данъчното третиране зависи от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и от мястото на изпълнение, определено по чл. 21 и чл. 22 от ЗДДС. При доказан статут на данъчно задължено лице мястото на изпълнение е при получателя и българското дружество не начислява ДДС, като във фактурата се посочва "обратно начисляване" и съответната правна норма. При недоказан статут на данъчно задължено лице се прилага чл. 22, ал. 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение се определя по пробега на транспорта.
По втори въпрос
Съгласно чл. 113 от ЗДДС, за извършените доставки дружеството е длъжно да издаде фактура, която да отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС.
Издадената фактура се описва в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Когато получателят на услугата е данъчно задължено лице от Европейския съюз, фактурата се отразява в дневника за продажби в колона 22 - "ДО на доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
Когато получателят е данъчно задължено лице от трета страна, сумата по фактурата се отразява в дневника за продажби в колона 23 - "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
Извод: Всички издадени фактури за разглежданите услуги се включват в дневника за продажби по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като при получател - данъчно задължено лице от ЕС се попълва колона 22, а при получател - данъчно задължено лице от трета страна се попълва колона 23, съобразно посочените правни основания.
