НАП: Данъчно третиране по ЗДДС и ЗКПО на услуги, извършвани от българско дружество за данъчно задължено лице от ЕС

Фактическата обстановка по запитването е следната: Предстои сключване на договор между българско дружество, регистрирано по ЗДДС, и данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия, за предоставяне на следните услуги:

• съдействие при изпълнението на проекта в съответствие с изискванията на българското данъчно законодателство;
• придружаване на представители на немското дружество при срещи с клиенти, преводи на комуникацията и документите по прехвърляне;
• обработка на цялата комуникация на български / английски / немски език;
• подготвяне на документи за одобрение от клиента;
• организиране на логистичните дейности в България, включително срещи и посещения на място;
• участие в процедура за подготовка и пускане в експлоатация на оборудването, доставено от фирмата, включително подготовка на необходимите документи;
• консултиране по технически, правни и финансови въпроси по време на реализацията.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Налице ли е основание за дружеството да начисли ДДС за извършваните услуги?

Въпрос 2: Налице ли е основание да се удържи данък при източника, при платеца на дохода?

По първи въпрос

За да се приложи конкретен режим на облагане с ДДС на доставките на услуги, е необходимо правилно определяне на мястото на изпълнение на доставката. Мястото на изпълнение е определящо за цялостното данъчно третиране на услугата, включително приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка и възникването на задължения по регистрационните режими.

Мястото на изпълнение зависи от предмета на доставката и от статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В изложената фактическа обстановка не са посочени факти и обстоятелства, които да налагат прилагане на специални разпоредби за определяне на мястото на изпълнение на услугите, поради което се прилагат общите правила на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В запитването е уточнено, че клиентът е дружество, регистрирано за целите на ДДС в Германия. Документите за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл. 18 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.

Съгласно чл. 18, т. 1 от Регламент № 282/2011, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако са изпълнени следните условия:

• когато получателят е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът е получил потвърждение за валидността на този номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС;
• когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв, и доставчикът разполага с друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и е извършил проверка в разумна степен на точността на предоставената информация, използвайки обичайните търговски мерки за сигурност, включително проверки на самоличността и плащанията.

В конкретния случай, при условие че получателят по доставката е предоставил валиден идентификационен номер по ДДС, следва да се приеме, че доставките са с място на изпълнение там, където получателят е установен.

За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС, в издаваните фактури като основание за неначисляване на данък следва да се впише разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Извод: При наличие на валиден идентификационен номер по ДДС на немското дружество и прилагане на общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на услугите е в Германия и за тези доставки не се начислява ДДС в България, като във фактурите се посочва чл. 21, ал. 2 от ЗДДС като основание за неначисляване на данък.

По втори въпрос

На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

В повечето случаи данъкът при източника се удържа от местните юридически лица, които внасят и декларират дължимия данък за тримесечието в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

Когато става въпрос за доход в полза на чуждестранно юридическо лице, ако ЗКПО посочва този доход като доход с източник в страната, това означава, че този доход е облагаем в България. Обратно, ако доходът не е сред посочените като доход с източник в страната, той не се облага в България.

Доходи/печалби от източник в страната и съответно облагаеми доходи по реда на ЗКПО са само определени видове доходи, изрично изброени в чл. 12 от ЗКПО "Печалба и доходи от източници в Република България".

Облагането на доходите на чуждестранни физически лица се регулира от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

От съдържанието на запитването е видно, че българското дружество е изпълнител на услуги, възложени от немско дружество, и в този смисъл е получател на доходи, а не платец. Поради това не са приложими разпоредбите на част III "Данък при източника" от ЗКПО.

ЗКПО предвижда, че местните юридически лица се облагат с данъци в България за печалбите и доходите си от всички източници в страната и в чужбина. Когато доходът, реализиран от българското дружество, произтича от друга държава (в случая Германия), тази държава като държава на източника на дохода в повечето случаи има право да обложи лицето за този доход. В тази връзка следва да се проучи данъчното законодателство на тази държава.

Извод: В разглеждания случай българското дружество е получател на доходи от немското дружество, а не платец на доходи към чуждестранно юридическо лице, поради което разпоредбите за данък при източника по част III от ЗКПО не се прилагат и не възниква задължение за удържане на данък при източника в България.

Заключителни бележки

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и е обвързващо само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и действително установените факти; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.