ОТНОСНО: Данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на получени услуги от българско данъчно задължено лице, регистрирано по данък върху добавената стойност (ДДС) и в друга държава членка
В Дирекция ОДОП ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-123 от 13.05.2020 г., относно данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на получени услуги от българско данъчно задължено лице под ДДС номера му, издаден в друга държава членка.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице е регистрирано по ДДС и в Италия след достигнат праг. Дружеството няма обект на територията на същата държава членка.
Българската фирма е получила фактури за услуги, както следва:
-от италиански контрагент за реклама, маркетинг и логистика, свързани с дейността на дружеството в Италия, като във фактурата е посочен италианския ДДС номер на българското данъчно задължено лице;
-от български контрагент за куриерски услуги на територията на Италия и свързани с дейността на дружеството там, в която е посочен отново ДДС номера на българската фирма, издаден в Италия; във фактурата не е начислен данък.
Във връзка с изложеното по-горе, сте поставили следния въпрос:
Как следва да се отчетат получените фактури от българското дружество за целите на ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По смисъла на чл.21, ал.2 от материалния закон, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Тъй като в горецитираното писмо изрично сте посочили, че българското юридическо лице, което представлявате, няма обект на територията на другата държава членка, мястото на изпълнение на получените от лицето рекламни, маркетингови, логистични и куриерски услуги е мястото, където същото е установило независимата си икономическа дейност. Предвид това обстоятелство и във връзка с изложеното по-горе, мястото на изпълнение на получените от българското данъчно задължено лице услуги, както от италианския контрагент, така и от българския, е мястото, където то е установило независимата си икономическа дейност - територията на нашата страна.
По силата на чл.82, ал.2, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и същата е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато същият е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от закона.
На основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъкът на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за съответния данъчен период; и посочи същият документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Във връзка с изложеното по-горе, по фактурата за получените рекламни, маркетингови и логистични услуги от представляваното от Вас дружество, издадена от данъчно задължено лице - доставчик, който е установен на територията на Италия, които услуги са облагаеми, данъкът е изискуем от лицето - посочено като получател и което е длъжно да издаде данъчен документ - протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 от закона, с който да начисли дължимия данък върху добавената стойност.
Тъй като получените от представляваното от Вас данъчно задължено лице услуги не попадат сред тези, регламентирани в Глава трета от материалния закон доставки, облагаеми с нулева ставка на данъка, съгласно чл.66, ал.1, т.1 от закона, приложимата в тази хипотеза ставка е 20 на сто.
Протоколът с реквизитите по чл.117, ал.2 от ЗДДС следва да намери отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период, през който е издаден, както следва:
-В колона № 14 - "данъчната основа на получените доставки по чл.82, ал.2-5 от закона";
-В колона № 15 -"начислен данък върху добавената стойност (ДДС) за ВОП и доставки по кол.14".
Размерът на данъка следва да бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 от закона.
По отношение на получените куриерски услуги от българския контрагент, Ви обръщам внимание на разпоредбата на чл.82, ал.1 от материалния закон, съгласно която, данъкът е изискуем от регистрирано по същия закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и ал.5 от същата правна норма. В случая на запитването, когато българският контрагент - доставчик на куриерски услуги е регистрирано по ЗДДС лице и доставката е облагаема (каквито са получените куриерски услуги), данъкът за същата доставка е изискуем от доставчика, а не от получателя по същата.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Представеното запитване се отнася до данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на получени услуги от българско данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС и в друга държава членка, когато услугите са фактурирани под ДДС номера му, издаден в тази друга държава членка.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице е регистрирано по ДДС и в Италия след достигане на праг. Дружеството няма обект на територията на Италия. Българската фирма е получила фактури за услуги, както следва:
- от италиански контрагент - за реклама, маркетинг и логистика, свързани с дейността на дружеството в Италия, като във фактурата е посочен италианският ДДС номер на българското данъчно задължено лице;
- от български контрагент - за куриерски услуги на територията на Италия, свързани с дейността на дружеството там, като във фактурата отново е посочен ДДС номерът на българската фирма, издаден в Италия, и във фактурата не е начислен данък.
Въпрос: Как следва да се отчетат получените фактури от българското дружество за целите на ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба в областта на ДДС, се излага следното становище.
1. Място на изпълнение на получените услуги
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В запитването изрично е посочено, че българското юридическо лице няма обект на територията на другата държава членка (Италия). Поради това мястото на изпълнение на получените от лицето рекламни, маркетингови, логистични и куриерски услуги е мястото, където то е установило независимата си икономическа дейност.
Предвид това, мястото на изпълнение на получените от българското данъчно задължено лице услуги, както от италианския контрагент, така и от българския контрагент, е мястото, където то е установило независимата си икономическа дейност - територията на Република България.
Извод: Мястото на изпълнение на всички описани услуги (рекламни, маркетингови, логистични и куриерски), получени от българското дружество, е на територията на страната по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
2. Данъчно третиране на услугите, получени от италианския контрагент
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и същата е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от закона.
На основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за съответния данъчен период;
- посочи същия документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
По фактурата за получените рекламни, маркетингови и логистични услуги, издадена от данъчно задължено лице - доставчик, установен на територията на Италия, и при условие, че тези услуги са облагаеми, данъкът е изискуем от лицето, посочено като получател. Това лице е длъжно да издаде данъчен документ - протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 от ЗДДС, с който да начисли дължимия данък върху добавената стойност.
Получените услуги не попадат сред доставките, облагаеми с нулева ставка на данъка, регламентирани в Глава трета от ЗДДС. Съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, приложимата ставка в този случай е 20 на сто.
Протоколът с реквизитите по чл.117, ал.2 от ЗДДС следва да се отрази в дневника за продажбите за съответния данъчен период, през който е издаден, както следва:
- в колона № 14 - "данъчната основа на получените доставки по чл.82, ал.2-5 от закона";
- в колона № 15 - "начислен данък върху добавената стойност (ДДС) за ВОП и доставки по кол.14".
Размерът на данъка следва да бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС.
Извод: За услугите от италианския контрагент българското дружество, като получател, следва да самоначисли ДДС по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС чрез протокол по чл.117, ал.2, с данъчна ставка 20%, да отрази протокола в дневника за продажбите (колони 14 и 15) и да включи данъка в справка-декларацията по чл.125 за съответния период.
3. Данъчно третиране на куриерските услуги, получени от българския контрагент
По отношение на получените куриерски услуги от българския контрагент се прилага чл.82, ал.1 от ЗДДС, съгласно който данъкът е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и ал.5 от същата правна норма.
В разглеждания случай, когато българският контрагент - доставчик на куриерски услуги, е регистрирано по ЗДДС лице и доставката е облагаема (каквито са получените куриерски услуги), данъкът за тази доставка е изискуем от доставчика, а не от получателя.
Извод: За куриерските услуги, предоставени от българския регистриран по ЗДДС доставчик, данъкът е изискуем и следва да бъде начислен от доставчика по чл.82, ал.1 от ЗДДС, а не от българското дружество - получател, независимо че във фактурата е посочен италианският ДДС номер на получателя.
4. Обхват на становището
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл.17, ал.3 от ДОПК при различни факти.
