1_ИТ-00-71/02.09.2016
ЗДДС, чл. 21, ал. 2
ЗДДС, 31, т. 3
ЗДДС, чл. 114, ал. 1, т. 12
Относно: Прилагането на Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС)
Дружество е регистрирано в Търговския регистър с едноличен собственик на капитала чуждестранно физическо лице и извършва услуги по ремонт на кораби и малки плавателни съдове (яхти), които се намират на пристанище в друга държава членка на Европейския съюз.
Поставяте следните въпроси:
1.Как следва да се третират сделките според ЗДДС и как трябва да бъдат издадени фактурите на клиентите като се има предвид следните възможни случаи:
- услуга на клиент, който е данъчно задължено лице от страна членка на ЕС.
- услуга на клиент, който е данъчно задължено лице от трета страна.
- услуга на клиент, който не е данъчно задължено лице.
2. Какви документи следва да притежава доставчика за доказване на услугата по ремонт на плавателни съдове?
3. Какво основание за неначисляване или начисляване на ДДС следва да бъде вписано във фактурата?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
Мястото на изпълнение на доставките на услуги, свързани с кораборемонтната дейност се определя по общите правила на закона и зависи от статута, качеството и местоположението на получателя (клиента) Ви.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Във връзка с поставените в запитването въпроси са възможни следните хипотези:
Услуга на клиент, който е данъчно задължено лице от страна членка на ЕС.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282/2011, същият има статут на данъчно задължено лице. В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или е данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES-валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българско дружество - доставчик на услуги следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
В този случай мястото на изпълнение на услугата е там, където е установен получателят на доставката, предвид радпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - извън територията на страната (в другата държава членка). Във фактурата, издадена по чл. 113 от ЗДДС не се посочва данък, като основание за това е "чл. 21, ал. 2 от ЗДДС". Доставчикът следва да подаде освен справка-декларация и VIES-декларация за съответния данъчен период.
Услуга на клиент, който е данъчно задължено лице от трета страна.
Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на трета страна, документите, необходими за удостоверяване на статута му като такова са определени в чл. 18, т. 3, б. "а" и б. "б" от Регламент №282/2011.Съгласно тази разпоредба, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице, ако са изпълнени следните условия:
а) доставчикът получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на услугата е там, където е установен получателя. Във фактурата, издадена по чл.113 от ЗДДС, не се посочва данък, като основанието за това е "чл.21, ал.2 от ЗДДС" и не следва да се подава VIES-декларация.
В горепосочените хипотези следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, според която когато получателят използва услугите изключително само за лични нуждиили за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 1 ЗДДС, т.е. там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.
Задължение на доставчика е да се увери, че услугите са предназначени за икономическата дейност на клиента му. Както от вида на оказваната от доставчиците услуга, така и от вида на самия плавателен съд, съответно от неговото оборудване и съоръжение може да се направи извод дали получателите използват плавателните съдове за независимата си икономическа дейност или за спортни или развлекателни цели или за лични нужди. Доставчикът може да поиска от получателя декларация за предназначението на придобитата услуга когато естеството й, съответно вида, оборудването или съоръжението на плавателния съд е такова, че поражда съмнения по отношение на това дали те са за ползване за целите на стопанската дейност или не. Съгласно изискванията на закона това не е задължително, но е препоръчително с оглед интереса на доставчиците, при положение, че плавателният съд се окаже предназначен за спортни или развлекателни цели или за лични нужди, данъчното третиране на доставката би се променило. Тогава доставчикът би бил лице - платец на данъка, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и данъчната ставка би била 20 % на основание чл. 66 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че в горепосочените хипотези, ако тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя (чл. 21, ал. 2, изр. второ и трето от ЗДДС).
Услуга на клиент, който не е данъчно задължено лице.
Когато получател по услугата е данъчно незадължено българско или чуждестранно физическо или юридическо лице (независимо от това дали чуждестранното физическо или юридическо лице е от държава членка или от трета страна), мястото на изпълнение на доставката е там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Данъкът е изискуем от доставчика, т.е. Вашето дружество следва да начисли данъка. За тази доставки е приложима нормата на чл. 31, т. 3 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), съгласно която, облагаема с нулева ставка на данъка е доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на въздухоплавателни средства и плавателни съдове с изключение на тези по т. 2, буква "г"; това не се отнася за въздухоплавателни средства, с изключение на тези по т. 1, и за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Когато предмет на извършваните от Вашето дружество доставки са услуги от посочените в тази разпоредба, то те са облагаеми с нулева ставка.
Нормата на чл. 27, ал. 2 от ППЗДДС указва, че за доказване на такава доставка доставчикът следва да разполага с договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на съответното превозно средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо,поръчка, заявка и др.), както и с фактура за доставката.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС в случаите, когато ставката на данъка е нулева в издадената фактура се вписва основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък ( чл. 31, т. 3 от ЗДДС).
В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 27 от ППЗДДС ще следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС.
Подчертаваме, че нулева ставка на данъка не се прилага за доставки на услуги по поддръжка, ремонт и модификация, трансформация, сглобяване, оборудване, съоръжаването на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Дружество с едноличен собственик на капитала - чуждестранно физическо лице, извършва услуги по ремонт на кораби и малки плавателни съдове (яхти), които се намират на пристанище в друга държава членка на Европейския съюз.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се третират сделките според ЗДДС и как трябва да бъдат издадени фактурите на клиентите, като се има предвид следните възможни случаи:
- услуга на клиент, който е данъчно задължено лице от страна членка на ЕС;
- услуга на клиент, който е данъчно задължено лице от трета страна;
- услуга на клиент, който не е данъчно задължено лице.
Въпрос 2: Какви документи следва да притежава доставчика за доказване на услугата по ремонт на плавателни съдове?
Въпрос 3: Какво основание за неначисляване или начисляване на ДДС следва да бъде вписано във фактурата?
Мястото на изпълнение на доставките на услуги, свързани с кораборемонтната дейност, се определя по общите правила на ЗДДС и зависи от статута, качеството и местоположението на получателя.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Извод: Мястото на изпълнение на услугите по ремонт на кораби и плавателни съдове се определя по общите правила на чл. 21 от ЗДДС, като решаващи са статутът и местоположението на получателя, включително наличие на постоянен обект.
1. Услуга на клиент, който е данъчно задължено лице от държава членка на ЕС
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент (ЕС) № 282/2011, същият има статут на данъчно задължено лице.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, в сила от 01.07.2011 г.
Необходимо е доставчикът да разполага с потвърждение за валидността на идентификационния номер по ДДС на получателя и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС.
Когато при VIES-валидация някоя от държавите членки не потвърждава име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента.
Регламент (ЕС) № 282/2011 е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българско дружество - доставчик на услуги, следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
В този случай, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на услугата е там, където е установен получателят на доставката - извън територията на страната (в другата държава членка).
Във фактурата, издадена по чл. 113 от ЗДДС, не се посочва данък, като основание за това се вписва "чл. 21, ал. 2 от ЗДДС". Доставчикът следва да подаде, освен справка-декларация, и VIES-декларация за съответния данъчен период.
Извод: При услуга към регистрирано по ДДС данъчно задължено лице от друга държава членка мястото на изпълнение е в държавата на получателя, ДДС не се начислява, във фактурата се посочва основание "чл. 21, ал. 2 от ЗДДС" и се подава VIES-декларация, като статутът на получателя се доказва по реда на Регламент (ЕС) № 282/2011 и Регламент (ЕО) № 904/2010.
2. Услуга на клиент, който е данъчно задължено лице от трета страна
Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на трета страна, документите, необходими за удостоверяване на статута му като данъчно задължено лице, са определени в чл. 18, т. 3, б. "а" и б. "б" от Регламент (ЕС) № 282/2011.
Съгласно тази разпоредба доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако са изпълнени следните условия:
- б. "а" - доставчикът получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
- б. "б" - когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата е там, където е установен получателят.
Във фактурата, издадена по чл. 113 от ЗДДС, не се посочва данък, като основанието за това е "чл. 21, ал. 2 от ЗДДС". В този случай не се подава VIES-декларация.
Извод: При услуга към данъчно задължено лице, установено в трета страна, мястото на изпълнение е в държавата на получателя, ДДС не се начислява, във фактурата се посочва "чл. 21, ал. 2 от ЗДДС", не се подава VIES-декларация, а статутът на получателя се доказва по реда на чл. 18, т. 3, б. "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 282/2011.
3. Допълнителни правила при услуги към данъчно задължени лица
В горепосочените хипотези следва да се има предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, според която, когато получателят използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, т.е. там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.
Задължение на доставчика е да се увери, че услугите са предназначени за икономическата дейност на клиента. Както от вида на оказваната услуга, така и от вида на самия плавателен съд, съответно от неговото оборудване и съоръжение, може да се направи извод дали получателите използват плавателните съдове за независимата си икономическа дейност или за спортни или развлекателни цели или за лични нужди.
Доставчикът може да поиска от получателя декларация за предназначението на придобитата услуга, когато естеството й, съответно видът, оборудването или съоръжението на плавателния съд, е такова, че поражда съмнения дали те са за ползване за целите на стопанската дейност или не. Съгласно изискванията на закона това не е задължително, но е препоръчително с оглед интереса на доставчиците, тъй като при установяване, че плавателният съд е предназначен за спортни или развлекателни цели или за лични нужди, данъчното третиране на доставката би се променило.
В такъв случай доставчикът би бил лице - платец на данъка на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, а данъчната ставка би била 20 % на основание чл. 66 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че в горепосочените хипотези, ако услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил своята независима икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя, съгласно чл. 21, ал. 2, изр. второ и трето от ЗДДС.
Извод: Ако услугите се използват изцяло за лични нужди или за лични нужди на персонала, мястото на изпълнение се измества в държавата на доставчика по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, доставчикът става платец на данъка по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, при ставка 20 % по чл. 66 от ЗДДС, като следва да се отчита и евентуално наличие на постоянен обект на получателя.
4. Услуга на клиент, който не е данъчно задължено лице
В становището е започнат анализ на хипотезата, при която получател по услугата е данъчно незадължено българско или друго лице, но текстът, предоставен в запитването, прекъсва след думите "Когато получател по услугата е данъчно незадължено българско ил...". Поради това в наличната част от документа липсва пълното изложение относно мястото на изпълнение, необходимите документи и основанието за начисляване или неначисляване на ДДС при услуги към данъчно незадължени лица.
Извод: В предоставения откъс от становището не е завършен правният анализ за услугите към данъчно незадължени лица, поради което липсва окончателен извод на НАП по тази хипотеза в рамките на наличния текст.
