Изх. №23-22-2213
23.11.2016 г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява международни превози на товари за дружество установено в Македония. Към преписката е приложена фактура от македонското дружество за заредено гориво.
Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че македонското дружество е предоставило за ползване на "...." ЕООД електронни карти за безкасово плащане при зареждане на горива и на пътни такси за преминаване на територията на Европейския съюз и извън него, за което се издава фактура.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството, да издаде протокол за самоначисляване на данъка върху стойността на зареденото гориво, платените пътни такси и комисионна?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
1. Относно горивото, което се зарежда и изразходва на територията на страните от Европейския съюз и извън него:
За да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
В конкретният случай, при зареждане на гориво на територията на държави членки или трети страни по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава. Извършеното на територията на държавите членки на ЕС или извън ЕС зареждане с гориво на транспортните средства, с които се осъществяват превозни услуги не попада в обхвата на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не отговаря на визираните в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС условия и протокол за ВОП не следва да се издава.
2. Относно пътните такси, платени в различни държави членки:
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, като размера й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни такси и винетки е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси и винетки е на територията на съответните държави членки, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени същите. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната и протокол за по чл. 117 от ЗДДС не следва да се издава.
3. Относно комисионно възнаграждение за правото на ползване на електронни карти за безкасово плащане при зареждане с горива и пътни такси:
В случай, че съгласно клаузите на сключения договор с македонското дружество се дължи възнаграждение за ползването на предоставените електронни карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната, тъй като дружеството получател е установено на територията на страната и за него възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че дружеството осъществява международни превози на товари за дружество, установено в Македония. Към преписката е приложена фактура от македонското дружество за заредено гориво. Допълнително е уточнено по телефон, че македонското дружество е предоставило на "...." ЕООД електронни карти за безкасово плащане при зареждане на горива и заплащане на пътни такси за преминаване на територията на Европейския съюз и извън него, за което се издава фактура.
Въпрос: Следва ли дружеството да издаде протокол за самоначисляване на данъка върху стойността на зареденото гориво, платените пътни такси и комисионна?
1. Относно горивото, което се зарежда и изразходва на територията на страните от Европейския съюз и извън него
За определяне начина на облагане на доставките на стоки по ЗДДС е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
В конкретния случай, при зареждане на гориво на територията на държави членки или трети страни, по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава.
Извършеното на територията на държавите членки на ЕС или извън ЕС зареждане с гориво на транспортните средства, с които се осъществяват превозни услуги, не попада в обхвата на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не отговаря на условията по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, и протокол за ВОП не следва да се издава.
Извод: За зареденото гориво в други държави членки и трети страни не се издава протокол за самоначисляване на ДДС, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
2. Относно пътните такси, платени в различни държави членки
Съгласно Решение на Съда на Европейските общности от 12.09.2000 г. по дело C-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса. Използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, като размерът й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние. Следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Тъй като пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни такси и винетки е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси и винетки е на територията на съответните държави членки, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени тези такси.
В този случай, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната и протокол по чл. 117 от ЗДДС не следва да се издава.
Извод: За платените пътни такси и винетки в други държави членки не се начислява ДДС в България и не се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС.
3. Относно комисионно възнаграждение за правото на ползване на електронни карти за безкасово плащане при зареждане с горива и пътни такси
В случай че съгласно клаузите на сключения договор с македонското дружество се дължи възнаграждение за ползването на предоставените електронни карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната, тъй като дружеството получател е установено на територията на страната. За него възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Извод: За комисионното възнаграждение за правото на ползване на електронните карти дружеството следва да самоначисли ДДС по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС чрез протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на изложените данъчни последици е обусловена от действителната фактическа обстановка; при различни факти не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
