НАП: Облагане с данък при източника и прилагане на СИДДО с Кралство Испания при възнаграждения за дигитални маркетингови услуги

ОТНОСНО:Ваше запитване относно прилагане на Спогодбата между Република България и Кралство Испания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата

В писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № М-24-37-15/06.03.2024 г., поставяте въпроси относно прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Кралство Испания.

Според изложеното в запитването, ХХХ ЕООД е с основна дейност "Проучване на пазари и изследване на общественото мнение", код по НКИД 7320. Същото е сключило договор с дружество - местно лице на Кралство Испания за получаване на дигитални маркетингови услуги. Услугите се изразяват по-конкретно в следното:

• Настройване на платформи в социалните медии;

• Създаване на съдържание, което да привлича, ангажира и преобразува съответната целева аудитория. Ангажимент по поддържането и текущото управление на платформите;
• Управление на всички комуникации в социалните медии;
• Създаване и управление на рекламни кампании в ххх, ххх и социални мрежи;
• Оптимизация за търсещи машини (SEO) с цел подобряване на видимостта и класирането на уебсайтове в основните търсачки;
• Продажба на информация за поведението, интересите и предпочитанията на потребителите в социалните медии и други платформи, набирани чрез използването на специализиран софтуер (т.нар. "бисквитки"). Предоставянето на тази информация от страна на испанското дружество ще става посредством платформа, която е собственост на трето лице, разполагащо с подходящ за целта софтуер. Информацията ще бъде предоставяна на ХХХ ЕООД само след подаването на конкретна заявка към испанското дружество чрез акаунт, регистриран на въпросната платформа, съдържаща вида и количеството на желаните данни.

Посочено е, че услугите ще се получават в съвкупност или поотделно, както и че испанското дружество е местно лице на Испания и няма място на стопанска дейност в България. Във връзка с изпълнението на услугите по договора испанското дружество няма да командирова служители в Република България или трета страна.

Към запитването не е приложен договора с испанското дружество за получаване на дигитални маркетингови услуги

Предвид описаната в запитването фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Възнаграждението, което ХХХ ЕООД следва да заплати на испанското дружество при получаването на една, няколко или всички в съвкупност от изброените по‐горе услуги попада ли в обхвата на понятието "възнаграждение за технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за корпоративното данъчно облагане(ЗКПО)? Третират ли се същите като маркетингови проучвания и/или консултантски услуги?

2. В случай, че дължимото възнаграждение за една, няколко или всички в съвкупност от въпросните услуги попадат в обхвата на понятието "възнаграждение за технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, т.е. третират се като маркетингови проучвания и/или консултантски услуги, има ли основание дружеството да приложи СИДДО с Кралство Испания и да не удържи дължимия данък при източника съгласно чл. 195 от ЗКПО?

3. Какви документи и в какви срокове следва ХХХ ЕООД да изиска от испанското дружество, за да приложи опростената процедура за прилагане на СИДДО, в случай че прилагането ѝ е допустимо? Необходимо ли е същите да бъдат на хартиен носител? Допустимо ли е същите да бъдат предоставени от испанското дружество в електронен вид? Допустимо ли е необходимата информация да бъде набавена от ХХХ ЕООД чрез проверка в електронни портали на ЕС, конкретно Кралство Испания или трети страни, даващи информация за статута на съответното чуждестранно лице? Необходимо ли е ХХХ ЕООД да изисква (евентуално да си набавя само) съответния набор от документи при всяка последваща доставка на услуги, свързана със споменатия в началото договор между двете страни?

Във връзка с посоченото по-горе и с оглед относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

Тъй като към запитването не е приложен сключеният между българското и испанското дружества договор за получаване на дигитални маркетингови услуги, не може да бъде направен точен анализ на целта и обхвата на оказаните услуги, съответно да бъде направено категорично заключение относно данъчното третиране на реализираните от чуждестранното лице доходи. Изложените по-долу отговори са принципни и е възможно да не отразяват особеностите на конкретния случай.

По отношение на първия въпрос:

От изложеното в запитването описание на услугите може да се заключи, че вероятно по-голямата част от тях не са "възнаграждения за технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Това понятие обхваща "плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице".Последната посочена услуга, обаче, касае специфична информация, свързана с профилирането на определени потребители съобразно техните интереси, вкусове, предпочитания, поведение и т.н., съответно тази информация може да бъде използвана от българското дружество за по-точното таргетиране на своите потенциални клиенти или извършване на стопанската му дейност. Събирането, извличането и предоставянето на тази информация на българското дружество може да има характера на маркетингово проучване, съответно тази услуга да подлежи на облагане с данък при източника.

По отношение на втория въпрос:

Следва да имате предвид, че съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Във връзка с настоящия случай такъв международен договор е СИДДО с Кралство Испания.

СИДДО с Кралство Испания не съдържа изрична разпоредба, която да урежда облагането на доходите от технически услуги. Приложение в този случай може да намери чл. 6 от СИДДО, като полученият доход от испанското дружество следва да се квалифицира като такъв от стопанска дейност по смисъла на цитираната разпоредба. Чл. 6, ал. 1 от СИДДО с Кралство Испания предвижда, че печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Понятието "място на стопанска дейност" е подробно уредено в чл. 4 от СИДДО, като в запитването посочвате, че според Вас испанското дружество не осъществява дейност чрез място на стопанска дейност в Република България.

По отношение на третия въпрос:

Моля да имате предвид, че прилагането на разпоредбите на СИДДО и получаването на предвидените в нея облекчения не става автоматично, а само след удостоверяване на основанията за това. За тази цел в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвидена процедура за прилагане на облекченията по СИДДО. Посочената процедура се съдържа в разпоредбите на чл. 135 - 142 от ДОПК. Редът за удостоверяването на основанията за прилагане на облекченията по СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните от чуждестранното лице доходи. В случай че размерът на дохода надвишава 500 000 лв. през съответната данъчна година, тогава основанията се удостоверяват с искане по образец (чл. 137 от ДОПК), което се подава от чуждестранното лице (или негов надлежно упълномощен представител) в ТД на НАП по регистрация на платеца на дохода или в ТД на НАП София, когато платецът не подлежи на регистрация.

За доходи под посочената сума ДОПК предвижда облекчен ред за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО (чл. 142, ал. 1 от ДОПК). Това са случаите, в които платец начислява на едно чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно. Тук следва да се има предвид, че при изчисляването на прага от 500 000 лв. се отчита съвкупният размер на всички доходи от източник в България (независимо дали са реализирани въз основа на един и същ договор или дали са от един и същ вид), начислени от един платец в полза на едно чуждестранно лице. В този случай основанията за прилагането на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода, без да се подава искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК. Платецът на дохода самостоятелно преценява законосъобразното прилагане на СИДДО и размера на приложимото данъчно облекчение.

Съгласно чл. 136 от ДОПК чуждестранното лице следва да удостовери пред платеца на дохода или като част от процедурата по прилагане на СИДДО пред органа по приходите, че:

1. е местно лице по смисъла на съответната СИДДО на държавата (чрез представяне на удостоверение за местно лице, издадено от компетентния данъчен орган на чуждата държава);
2. е притежател на дохода от източник в Република България (това обстоятелство може да се удостовери чрез декларация);
3. не притежава определена база/място на стопанска дейност на територията на Република България, с която съответният доход е ефективно свързан (това обстоятелство може да се удостовери чрез декларация); и
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако такива изисквания са изрично посочени (удостоверяват се с официални документи).

В допълнение, платецът на дохода следва да разполага с (или към искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК следва да бъдат приложени, в зависимост от хипотезата) доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Доказателствата са подробно изброени в чл. 138, ал. 2 и 3 от ДОПК. Всички обстоятелства относно прилагането на СИДДО следва да бъдат удостоверени пред платеца на дохода преди предоставяне на облекченията по СИДДО.

ДОПК не предписва специална форма, в която трябва да бъдат представени посочените по-горе документи, като в зависимост от случая могат да бъдат както на хартиен носител, така и електронно подписани или в електронен вид. Чл. 137 от ДОПК дава насоки какъв следва да бъде източника на съответните документи.

В чл. 140, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 се подава еднократно. Тази разпоредба може да бъде приложена съответно и за случаите, в които СИДДО се прилага пред платеца на дохода. На практика това означава, че платецът на дохода не следва да събира нов набор от документи за всяко плащане или начисляване на доход или получаване на услуга по договора за дигитални маркетингови услуги в рамките на годината. Независимо от това, желателно е платецът да събира удостоверение за местно лице и останалите деклараци и документи, предвидени в чл. 136 от ДОПК всяка година, за която действа договора.

Когато основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО са удостоверени пред платеца на доходите, той следва да декларира това обстоятелство и предоставените облекчения до 31 март на следващата година. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.

ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП