Относно:Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП........ постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-190 от 22.07.2021 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество извършва транспортна дейност с товарни автомобили и има наложена компенсаторна такса от Агенция "Пътна инфраструктура" за неработещо бордово устройство за отчитане на пътни такси в България. Това устройство, което е спряло да работи е обслужвано от фирма А. Последната не е уведомила дружеството в момента на техническия проблем. Последствията водят до налагане на компенсаторна такса от трета страна. Фирма А се съгласява да възстанови на дружеството пълната стойност на санкцията.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се разглежда този случай - като обезщетение за претърпени вреди или възстановяване под формата на неустойка по договор?
2. Какъв първичен документ трябва да издаде дружеството?
3. Как се третира доставката - облагаема или необлагаема доставка според ЗДДС?
4. Издаденият документ как ще се декларира в справката-декларация по ЗДДС и дневника за продажби?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка и липсата на приложен към запитването договор с фирма А, в отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Първи въпрос:
Въпросът, свързан сналожената компенсаторна такса, дали представлява обезщетение или неустойка има характер на правна консултация, поради което НАП не е компетентна да изрази становище.
Втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно алинея 2 на същата законова разпоредба, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъкът по закона. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват при неизпълнение, частично изпълнение или некачествено изпълнение. С обезщетителен характер са тези неустойки и лихви, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задължение от другата страна.
При условие, че фирма А ще възстанови наложената компенсаторна такса и същата има характер на неустойка по договор, на основание чл. 26, ал. 2 от материалния закон, същата не формира данъчна основа и не следва да бъде облагани с данък върху добавената стойност.
Обръщам внимание, че на основание чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ. Същите се документират с издаването на документ, удостоверяващ плащането.
Отделно, в ал. 5 на чл. 26 от ЗДДС изрично са регламентирани сумите, с които не следва да се увеличава данъчната основа, като под т. 4 са посочени "сумите, платени от доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.". Така например, когато доставчикът не е законово задължен да плати данък, мито, налог или такса по силата на нормативен акт, но ги е заплатил от името и за сметка на купувача, е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
При положение, че фирма А, възстановяваща разхода е поискала да и бъде издаден документ за сумата, която е заплатила, предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставката, то от Ваша страна не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане, каквато доставка в конкретния случай не съществува.
С оглед изложеното е допустимо документирането на сумите да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по реда на Закона за счетоводството /ЗСч./.
Четвърти въпрос:
Съгласно изречение първо на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от закона, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл, издаденият документ, отразяващ плащането в случай на получена неустойка или първичен счетоводен документ по реда на ЗСч., не представлява данъчeн документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да намери отражение в дневника за продажби, съответно справката-декларация по ЗДДС.
В запитване до дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка: дружество извършва транспортна дейност с товарни автомобили. Наложена му е компенсаторна такса от Агенция "Пътна инфраструктура" за неработещо бордово устройство за отчитане на пътни такси в България. Устройството се обслужва от фирма А, която не е уведомила дружеството при възникване на техническия проблем. В резултат е наложена компенсаторна такса от трета страна. Фирма А се съгласява да възстанови на дружеството пълната стойност на санкцията.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се разглежда този случай - като обезщетение за претърпени вреди или възстановяване под формата на неустойка по договор?
Въпрос 2: Какъв първичен документ трябва да издаде дружеството?
Въпрос 3: Как се третира доставката - облагаема или необлагаема доставка според ЗДДС?
Въпрос 4: Издаденият документ как ще се декларира в справката-декларация по ЗДДС и дневника за продажби?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка и липсата на приложен към запитването договор с фирма А, е изразено принципно становище, съобразено с относимата нормативна уредба.
По първи въпрос
Въпросът дали наложената компенсаторна такса представлява обезщетение или неустойка има характер на правна консултация по гражданскоправни отношения. В тази част НАП не е компетентна да изрази становище.
Извод: НАП не се произнася дали плащането представлява обезщетение или неустойка, тъй като това е извън нейната компетентност.
По втори и трети въпрос
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данък по закона. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват при неизпълнение, частично изпълнение или некачествено изпълнение. С обезщетителен характер са тези неустойки и лихви, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане вследствие неизпълнение на задължение от другата страна.
При условие, че фирма А възстановява наложената компенсаторна такса и това възстановяване има характер на неустойка по договор, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС тази сума не формира данъчна основа и не следва да бъде облагана с данък върху добавената стойност.
На основание чл. 84 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ по ЗДДС. Те се документират с издаването на документ, удостоверяващ плащането.
Отделно, в чл. 26, ал. 5 от ЗДДС са регламентирани сумите, с които не следва да се увеличава данъчната основа. В чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС са посочени "сумите, платени от доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите".
Като пример е посочено, че когато доставчикът не е законово задължен да плати данък, мито, налог или такса по силата на нормативен акт, но ги е заплатил от името и за сметка на купувача, е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
При положение, че фирма А, която възстановява разхода, е поискала да ѝ бъде издаден документ за сумата, която е заплатила, и предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставка, от страна на дружеството не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, задължение за издаване на фактура възниква само по повод на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. В конкретния случай такава доставка не съществува.
С оглед изложеното е допустимо документирането на сумите да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по реда на Закона за счетоводството (ЗСч.).
Извод: Ако възстановената от фирма А сума има характер на неустойка с обезщетителен характер, тя не формира данъчна основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и не се облага с ДДС; не се издава данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС, а сумата се документира с документ за плащане или първичен счетоводен документ по ЗСч.
По четвърти въпрос
Съгласно изречение първо на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на закона.
В този смисъл, издаденият документ, отразяващ плащането в случай на получена неустойка, или първичен счетоводен документ по реда на ЗСч., не представлява данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразява в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС.
Извод: Документът, с който се удостоверява плащането на неустойката или възстановената сума, не е данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС и не се включва нито в дневника за продажби, нито в справката-декларация по ЗДДС.
