2 _ 561/09.08.2021г.
чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
чл.96, ал.9 от ЗДДС
В Дирекция ОДОП гр........... е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№........... в което е описана следната фактическа обстановка:
Ваш клиент, английска фирма, няма регистрация по ДДС в Англия. Същата е с основна дейност- дистанционна продажба на стоки чрез интернет магазин. Възнамерява да продава на български физически лица чрез интернет магазин.
Стоките ще се купуват от български фирми и от фирми от друга държава членка и ще се съхраняват в склад на английската фирма в България.
Транспортирането на стоките до крайните клиенти - ДНЗЛ /ФЛ/ от България, ще започва от склада на дружеството в България.
Молите за становище по следните въпроси:
- Трябва ли английската фирма задължително да се регистрира по ЗДДС в България и по кой член?
- Когато фирмата получи ДДС номер в България, трябва ли да се регистрира чрез системата One stop shop?
С уведомление за отстраняване на нередовности, с вх.№ 561-2/18.08.2021г. посочвате данните на фирмата, за която се отнася запитването: ..........LTD
Предвид разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност и Правилника за прилагане на ЗДДС, изразявам следното принципно становище, с оглед обстоятелствата изложени в запитването:
В запитването описвате бъдещи намерения, без необходимата конкретизация, която би била от съществено значение за определянето на задълженията, предвид това е необходимо да се има предвид следното:
Относно регистрация поЗДДСна английското дружество:
Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС поставя определени условия, при наличие на които за данъчно задълженото лице възниква задължение за регистрация:
- лицето да е установено на територията на страната и да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС.
- лицето да не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС.
В § 1, т. 11 и т. 10 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "лице, установено на територията на страната" и "постоянен обект".
"Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
Като "постоянен обект" законът определя: търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина. кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (С -168/84; С -190/95; С -231/94; С- 260/95) съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на тази дейност". Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В случая преценката дали това е така следва да бъде направена въз основа на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус, с оглед закона и установената практика на СЕС.
На следващо място законът изисква задълженото лице да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Стока по смисъла на чл. 5 ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. Не са стока по смисъла на разпоредбата парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя съгласно чл. 17 от ЗДДС. По смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В конкретният случай мястото на изпълнение на доставката на стоки е на територията на страната, т.к. същите се транспортират от склад на територията на страната до съответните получатели физически лица от България.
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.9 от ЗДДС независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 /което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС/ е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, или право за регистрация по чл. 154, 156 и 157а.
Предвид разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
С оглед по-горе изложеното, в случаите когато английското дружество не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, с място на изпълнение на територията на страната, ще подлежи на регистрация по чл.96, ал.9 от ЗДДС.
В случаите когато английското дружество е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, с място на изпълнение на територията на страната, ще подлежи на регистрация по чл.96, ал.1 от с.з.
С оглед посоченото в запитването, че английското дружество закупува стоки от фирми от ДДЧ, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, в която е указано, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
Това не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.
Относно поставеният въпрос следва ли дружеството да се регистрира чрез системата One stop shop, когато фирмата получи ДДС номер в България, в случаите когато доставчикът, който е от трета страна, не е установен на територията на страната, следва да имате предвид разпоредбите на чл.14а, ал.5, т.3 от ЗДДС, чл.14а, ал. 6 от ЗДДС и чл.35а от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал.3, т.3 от ЗДДС режим в Съюза може да се прилага за доставки на услуги или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, извършвани от данъчно задължени лица, които управляват електронен интерфейс, когато улесняват продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 1 и 3.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: клиентът Ви е английска фирма, която няма регистрация по ДДС в Англия. Основната дейност на дружеството е дистанционна продажба на стоки чрез интернет магазин. Предвижда се продажба на стоки на български физически лица чрез интернет магазин. Стоките ще се закупуват от български фирми и от фирми от друга държава членка и ще се съхраняват в склад на английската фирма в България. Транспортирането на стоките до крайните клиенти - данъчно незадължени лица (физически лица) от България - ще започва от склада на дружеството в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Трябва ли английската фирма задължително да се регистрира по ЗДДС в България и по кой член?
Въпрос: Когато фирмата получи ДДС номер в България, трябва ли да се регистрира чрез системата One stop shop?
Посочени са данните на фирмата, за която се отнася запитването: ".........LTD".
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС, и предвид че в запитването са описани бъдещи намерения без необходимата конкретизация, която е съществена за определяне на задълженията, се излагат следните принципни съображения.
Относно регистрацията по ЗДДС на английското дружество
Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС възниква задължение за регистрация по закона при наличие на определени условия:
- лицето да е установено на територията на страната и да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС, или
- лицето да не е установено на територията на страната и да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС.
В § 1, т. 11 и т. 10 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "лице, установено на територията на страната" и "постоянен обект".
"Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
"Постоянен обект" е: търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За определяне на "постоянен обект" следва да се отчитат конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (дела C-168/84, C-190/95, C-231/94, C-260/95), съгласно която под "постоянен обект" се разбира дейност, която притежава характеристики на дълготрайност и структура, адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на тази дейност. За да бъде определен като постоянен, конкретен обект трябва да има минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за извършваните доставки. В конкретния случай преценката дали тези условия са налице следва да се направи въз основа на фактите и обстоятелствата по казуса, съобразно закона и практиката на СЕС.
Законът изисква също задълженото лице да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги. Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен ако законът предвижда друго.
По смисъла на чл. 5 от ЗДДС "стока" е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя по чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В разглеждания случай мястото на изпълнение на доставките на стоки е на територията на страната, тъй като стоките се транспортират от склад на територията на страната до получатели - физически лица от България.
Съгласно чл. 96, ал. 9 от ЗДДС, независимо от облагаемия оборот по ал. 1, всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 (лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС) е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по закона, освен в случаите, когато законът предвижда задължение за регистрация по чл. 97 или право за регистрация по чл. 154, 156 и 157а.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето подава заявлението в 7-дневен срок от датата на достигане на оборота.
С оглед изложеното:
- когато английското дружество не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, то подлежи на регистрация по чл. 96, ал. 9 от ЗДДС;
- когато английското дружество е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, то подлежи на регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед посоченото в запитването, че английското дружество закупува стоки от фирми от друга държава членка, следва да се има предвид и чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, според който на регистрация по закона подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Това не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата календарна година не надвишава 20 000 лв.
Извод: Английското дружество подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС в България по чл. 96, ал. 9, ако не е установено в страната и извършва облагаеми доставки с място на изпълнение в България, или по чл. 96, ал. 1, ако е установено в страната и достигне изискуемия облагаем оборот. Допълнително, при вътреобщностни придобивания над 20 000 лв. за година, възниква задължение за регистрация и по чл. 99 от ЗДДС, ако не е налице друга регистрация по посочените членове.
Относно регистрацията чрез системата One stop shop
По въпроса дали дружеството следва да се регистрира чрез системата One stop shop, когато получи ДДС номер в България, в случаите когато доставчикът е от трета страна и не е установен на територията на страната, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 14а, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС и чл. 35а от ЗДДС.
Съгласно чл. 152, ал. 3, т. 3 от ЗДДС режим в Съюза може да се прилага за доставки на услуги или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, извършвани от данъчно задължени лица, които управляват ... (текстът в предоставеното становище е прекъснат).
Извод: За регистрацията в системата One stop shop следва да се прилагат разпоредбите на чл. 14а, ал. 5, т. 3, чл. 14а, ал. 6, чл. 35а и чл. 152, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, като приложимостта на режима в Съюза зависи от конкретните факти и обстоятелства по дейността на дружеството, които в запитването не са конкретизирани напълно.
