Изх. № 21-04-3
20.03. 2023г.
ЗДДС - чл.163а, ал.4
В запитването и в проведен телефонен разговор е изложена следната фактическа обстановка.
Между ........, в качеството му на възложител, представлявано от Вас, и търговско дружество, в качеството му на изпълнител, е сключен договор с предмет предоставяне на съдове за събиране на смет, извозване на смет, почистване и поддръжка на предоставените съдове. В договора е включена клауза, по силата на която изпълнителят не начислява ДДС върху стойностите по издадените фактури, а възложителят, като получател на услугата, самоначислява данъка. Считано от 01.01.2023 г. са в сила промени в ЗДДС, изразяващи се в изменение на чл. 82, ал. 5 от ЗДДС и добавяне на нова ал. 4 в чл. 163а от ЗДДС, изключващи режима на обратно начисляване на ДДС в случаите на доставки по част първа от приложение № 2 към Глава деветнадесета "а" от закона, когато получатели по доставките са държавата и държавните и местните органи. Съобразно влезлите в сила изменения в тези случаи данъкът се начислява по общия ред, от доставчика.
Във връзка с изложеното e поставен следният въпрос:
Предвид измененията в горепосочените разпоредби прилага ли се разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС в конкретния случай?
По така изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Доколкото, съобразно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай очевидно предмет на сключения договор не е прехвърлянето на правото на собственост върху отпадъци, посочени в т. 1 - т. 6 от Част първа на приложение № 2 към Глава деветнадесета "а" от ЗДДС, съответно не са налице доставки на стоки от управляваната от Вас структура към контрагента по договора, следва да бъде обсъдено единствено наличието на някоя от услугите, посочени в т. 7 от Част първа на приложението. Свързаните с това въпроси са подробно обсъдени в становище с изх. № 93-04-45/08.03.2007 г. на директора на дирекция Данъчна политика към министерство на финансите, достъпно на интернет страницата на министерството. Съгласно изложеното в т. 1 на стр. 5 от становището, по отношение на услуга по сметоизвозване системата на обратно начисляване е приложима само когато тази услуга е свързана с услуга по сметосъбиране и цената за двете услуги е определена общо, при което на основание
чл. 128 от ЗДДС доставката на услугата по сметосъбиране се третира като основна, а доставката на услуга по сметоизвозване е съпътстваща основната и се подчинява на нейния режим на третиране за целите на ЗДДС. В случай че за сметоизвозването е определено индивидуално заплащане, то системата на обратно начисляване не е приложима, тъй като транспортните услуги на отпадъци не попадат в кръга от услуги, изброени в §1, т. 46, т. 47 и т. 48 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС).В конкретния случай услуга по сметосъбиране не се осъществява, а никоя от осъществяваните доставки, изложени във фактическата обстановка, не е сред изброените в §1, т. 46 - т. 48 от ЗДДС, следователно липсва основание доставката да се третира по правилата на системата на обратното начисляване. От това следва, че получаваните от търговското дружество доставки следва да бъдат третирани по общото правило на чл. 82, ал. 1 от закона, съгласно което данъкът е изискуем от доставчика, когато той е регистриран по реда на ЗДДС.
Прилагането на разпоредбите на чл. 82, ал. 5, изр. първо и изр. второ е обусловено от наличието на доставка, посочена в Част първа на приложение № 2 към Глава деветнадесета "а" от ЗДДС. Разликата между двете изречения се състои в това, че първото от тях регламентира общо правило, определящо платеца на данъка при наличието на доставки по Част първа на приложение № 2, а второто изречение установява изключение от това правило в случаите, в които получателят по такива доставки е с особен статут - държавата, държавен или местен орган. Предвид липсата в конкретния случай на доставка от такова естество, безпредметно се явява обсъждането както на общото правило по първото изречение на чл. 82, ал. 5, така и на изключението от него по чл. 82, ал. 5, изр. второ от ЗДДС.
Между възложител, представляван от запитващия, и търговско дружество - изпълнител, е сключен договор с предмет: предоставяне на съдове за събиране на смет, извозване на смет, почистване и поддръжка на предоставените съдове. В договора е предвидено изпълнителят да не начислява ДДС върху стойностите по издадените фактури, а възложителят, като получател на услугата, да самоначислява данъка.
От 01.01.2023 г. са в сила изменения в ЗДДС - изменение на чл. 82, ал. 5 от ЗДДС и добавяне на нова ал. 4 в чл. 163а от ЗДДС, с които се изключва режимът на обратно начисляване на ДДС за доставки по част първа от приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от закона, когато получатели са държавата и държавните и местните органи. В тези случаи данъкът се начислява по общия ред от доставчика.
Въпрос: Предвид измененията в горепосочените разпоредби прилага ли се разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС в конкретния случай?
Съобразно изложената фактическа обстановка в конкретния случай предмет на договора очевидно не е прехвърляне на право на собственост върху отпадъци, посочени в т. 1 - т. 6 от част първа на приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС. Не са налице доставки на стоки от управляваната от запитващия структура към контрагента по договора. Поради това следва да се обсъжда единствено наличието на някоя от услугите, посочени в т. 7 от част първа на приложението.
По тези въпроси се препраща към становище с изх. № 93-04-45/08.03.2007 г. на директора на дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите, публикувано на интернет страницата на министерството. Съгласно изложеното в т. 1 на стр. 5 от това становище, по отношение на услуга по сметоизвозване системата на обратно начисляване е приложима само когато услугата по сметоизвозване е свързана с услуга по сметосъбиране и цената за двете услуги е определена общо. В този случай, на основание чл. 128 от ЗДДС, доставката на услугата по сметосъбиране се третира като основна, а доставката на услугата по сметоизвозване е съпътстваща основната и се подчинява на нейния режим за целите на ЗДДС.
Когато за сметоизвозването е определено индивидуално заплащане, системата на обратно начисляване не е приложима, тъй като транспортните услуги на отпадъци не попадат в кръга от услуги, изброени в § 1, т. 46, т. 47 и т. 48 от допълнителните разпоредби на ЗДДС.
В конкретния случай услуга по сметосъбиране не се осъществява, а никоя от осъществяваните доставки, описани във фактическата обстановка (предоставяне на съдове за събиране на смет, извозване на смет, почистване и поддръжка на предоставените съдове), не е сред изброените в § 1, т. 46 - т. 48 от ЗДДС. Следователно липсва основание доставката да се третира по правилата на системата на обратното начисляване.
От това следва, че получаваните от търговското дружество доставки следва да се третират по общото правило на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, съгласно което данъкът е изискуем от доставчика, когато той е регистриран по реда на ЗДДС.
Прилагането на разпоредбите на чл. 82, ал. 5, изр. първо и изр. второ от ЗДДС е обусловено от наличието на доставка, посочена в част първа на приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС. Разликата между двете изречения е, че първото установява общо правило за определяне на платеца на данъка при доставки по част първа на приложение № 2, а второто въвежда изключение от това правило, когато получателят по такива доставки е държавата, държавен или местен орган.
Поради липса в конкретния случай на доставка от естество, попадащо в част първа на приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС, обсъждането както на общото правило по първото изречение на чл. 82, ал. 5, така и на изключението по чл. 82, ал. 5, изр. второ от ЗДДС, е безпредметно.
Извод: В конкретния случай не са налице доставки, попадащи в част първа на приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС и в обхвата на § 1, т. 46 - т. 48 от ЗДДС, поради което режимът на обратно начисляване, включително чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, не се прилага; данъкът е изискуем по общия ред по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС от доставчика.
