|
Изх. № 26-В-397 Дата: 06. 12. 2022 год. ЗКПО, чл. 10, ал. 1; ЗКПО, чл. 77, ал. 1; ЗКПО, чл. 77, ал. 2. |
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № 26-В-397/16.11.2022 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
През м. октомври 2022 г. предприятието "М... " ЕООД от гр. ...... издава фактура № ...../12.10.2022 г. за наем на земеделска земя в с. Др.... за периода 2018/2019 г. с включена лихва за забава и с получател "В.... " ЕООД.
Поставени са следните въпроси:
- Коректно ли е издадена фактурата от "М... " ЕООД?
- Признава ли се разходът по така издадената фактура през 2022 г., който се отнася за минал период - 2018/2019 г.?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Предвид това, че данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано със счетоводното отчитане, във връзка с поставените въпроси е поискано становище от дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 36 от Устройствения правилник на Министерството на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. В писмо изх. № 16-12-534/01.12.2022 г. посочената дирекция е изразила следното становище:
"Счетоводното отчитане на предприятията в България се осъществява в съответствие със Закона за счетоводство (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти. Тъй като от запитването не е ясно коя счетоводна база прилага "В... " ЕООД - национални или международни счетоводни стандарти, настоящето становище е изготвено на база национални счетоводни стандарти, съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗСч.
Фактурата е данъчен документ. Счетоводното законодателство борави с понятията първичен счетоводен документ, вторичен и регистър. Първичният счетоводен документ е този, който регистрира за първи път стопанската операция (чл. 4, ал. 2 от ЗСч). Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципите, подробно изброени в чл. 26, ал. 1 от ЗСч. Един от основните принципи, във основа на които се осъществява счетоводното отчитане, е принципът на начисляването, при който ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Така разходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между извършените разходи и получените приходи, тоест при спазване на изискването за съпоставимост на разходите и приходите и едновременното или комбинираното им признаване, когато тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други събития. Изискването за съпоставимост между приходите и разходите означава, че разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода (получава приходи) от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. По същество се изисква приходите и разходите в резултат от дадено действие, събитие или факт да се отразяват в един и същи отчетен период. По този начин се отразява резултатът от това събитие. Съпоставимостта между приходите и разходите е пряко свързана с установяването на верен финансов резултат за даден отчетен период.
На основание гореизложеното считаме, че разход в текущия отчетен период по въпросната фактура не може да се осчетоводи. Тъй като фактурата задължително трябва да се отрази в счетоводната отчетност на предприятието, съгласно изискванията на счетоводното законодателство, сумата на дължимия наем за 2018 и 2019 г. следва да бъде за сметка на неразпределената печалба за текущия отчетен период. Разход, който се отнася за текущия период и влияе на финансовия резултат за текущия период са само изчислените лихви за просрочие. Считаме, че счетоводните статии по фактура № ..../12.10.2022 г. следва да бъдат следните:
Дебит сметка Неразпределена печалба от минали години 1...,98 лв.
Дебит сметка Разходи за лихви 3..,88 лв.
Кредит сметка Доставчици 1...,86 лв.
В случай че предприятието прецени, че разходите за наем на земеделската земя за 2018 и 2019 г. оказват съществено влияние върху финансовите резултати за съответните минали отчетни периоди (неосчетоводен разход по ...3,99 лв. за всяка година), то следва да приложи разпоредбите на Счетоводен стандарт 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, като преизчисли сравнителната информация от предходния отчетен период и оповести естеството на фундаменталната грешка, размера на корекцията (преизчислението) по позиции за текущия период и за предходния период и факта, че сравнителната информация е била преизчислена."
По отношение на данъчното третиране в описаната фактическа ситуация е необходимо да се има предвид следното:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.
За целите на ЗКПО в чл. 10, ал. 1 от закона е въведен принципът за документална обоснованост - счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Отчитането на разходите, респективно приходите, от стопански операции в счетоводството на предприятието следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство. Както е споменато по-горе, разход в текущия отчетен период по въпросната фактура не може да се осчетоводи. В случай че се издадат документи и се осчетоводят разходи в нарушение на счетоводното законодателство, то на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, няма да бъдат признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. На основание чл. 77, ал. 2 от ЗКПО тези разходи се признават, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на Глава дванадесета "Счетоводни грешки" от ЗКПО. В тази глава (от чл. 75 до чл. 81 от ЗКПО) е разписан начинът на коригиране на счетоводни грешки. Този ред се прилага и за грешки, различни от счетоводни грешки, например грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: през месец октомври 2022 г. предприятието "М... " ЕООД от гр. ...... издава фактура № ...../12.10.2022 г. за наем на земеделска земя в с. Др.... за периода 2018/2019 г., с включена лихва за забава и с получател "В.... " ЕООД.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Коректно ли е издадена фактурата от "М... " ЕООД?
Въпрос: Признава ли се разходът по така издадената фактура през 2022 г., който се отнася за минал период - 2018/2019 г.?
Предвид, че данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано със счетоводното отчитане, по поставените въпроси е поискано становище от дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 36 от Устройствения правилник на Министерството на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство.
В писмо изх. № 16-12-534/01.12.2022 г. дирекция "Данъчна политика" е изразила следното становище:
Счетоводното отчитане на предприятията в България се осъществява в съответствие със Закона за счетоводство (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти. Тъй като от запитването не е ясно коя счетоводна база прилага "В... " ЕООД - национални или международни счетоводни стандарти, становището е изготвено на база национални счетоводни стандарти, съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗСч.
Фактурата е данъчен документ. Счетоводното законодателство борави с понятията първичен счетоводен документ, вторичен счетоводен документ и регистър. Първичният счетоводен документ е този, който регистрира за първи път стопанската операция (чл. 4, ал. 2 от ЗСч).
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципите, подробно изброени в чл. 26, ал. 1 от ЗСч. Един от основните принципи, на основата на които се осъществява счетоводното отчитане, е принципът на начисляването. При него ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Разходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между извършените разходи и получените приходи, тоест при спазване на изискването за съпоставимост на разходите и приходите и едновременното или комбинираното им признаване, когато тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други събития.
Изискването за съпоставимост между приходите и разходите означава, че разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода (получава приходи) от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. По същество се изисква приходите и разходите в резултат от дадено действие, събитие или факт да се отразяват в един и същи отчетен период, за да се отрази резултатът от това събитие. Съпоставимостта между приходите и разходите е пряко свързана с установяването на верен финансов резултат за даден отчетен период.
На основание гореизложеното се приема, че разход в текущия отчетен период по въпросната фактура не може да се осчетоводи. Тъй като фактурата задължително трябва да се отрази в счетоводната отчетност на предприятието съгласно изискванията на счетоводното законодателство, сумата на дължимия наем за 2018 и 2019 г. следва да бъде за сметка на неразпределената печалба за текущия отчетен период. Разход, който се отнася за текущия период и влияе на финансовия резултат за текущия период, са само изчислените лихви за просрочие.
Посочва се, че счетоводните статии по фактура № ..../12.10.2022 г. следва да бъдат както следва:
- Дебит сметка Неразпределена печалба от минали години - 1...,98 лв.
- Дебит сметка Разходи за лихви - 3..,88 лв.
- Кредит сметка Доставчици - 1...,86 лв.
В случай че предприятието прецени, че разходите за наем на земеделската земя за 2018 и 2019 г. оказват съществено влияние върху финансовите резултати за съответните минали отчетни периоди (неосчетоводен разход по ...3,99 лв. за всяка година), следва да приложи разпоредбите на Счетоводен стандарт 8 "Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика". В този случай се преизчислява сравнителната информация от предходния отчетен период и се оповестяват:
- естеството на фундаменталната грешка;
- размерът на корекцията (преизчислението) по позиции за текущия период и за предходния период;
- фактът, че сравнителната информация е била преизчислена.
Извод: Разходът за наем за 2018 и 2019 г. по фактурата не може да се отчете като разход в текущия отчетен период; той следва да се отрази за сметка на неразпределената печалба, а като текущ разход се признават само лихвите за просрочие, като при същественост може да се приложи СС 8 и да се преизчисли сравнителната информация.
Данъчно третиране по реда на ЗКПО
По отношение на данъчното третиране в описаната фактическа ситуация се посочва следното:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той трябва да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, включително да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.
За целите на ЗКПО в чл. 10, ал. 1 от закона е въведен принципът за документална обоснованост - счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Отчитането на разходите, респективно приходите, от стопански операции в счетоводството на предприятието следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство. Както е посочено по-горе, разход в текущия отчетен период по въпросната фактура не може да се осчетоводи.
В случай че се издадат документи и се осчетоводят разходи в нарушение на счетоводното законодателство, на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, няма да бъдат признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
На основание чл. 77, ал. 2 от ЗКПО тези разходи се признават, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на глава дванадесета "Счетоводни грешки" от ЗКПО. В тази глава (от чл. 75 до чл. 81 от ЗКПО) е разписан начинът на коригиране на счетоводни грешки. Този ред се прилага и за грешки, различни от счетоводни грешки, например грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели.
Извод: Ако разходите по фактурата се осчетоводят в нарушение на счетоводното законодателство, те не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им по силата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО; признаването им за данъчни цели е възможно само при условията на чл. 77, ал. 2 от ЗКПО и при спазване на правилата на глава дванадесета "Счетоводни грешки" (чл. 75 - чл. 81 от ЗКПО).
