2_734/16.09.2022г.
ЗДДС, чл.26, ал.2
ППЗДДС, чл.84
В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№....09.2022г., в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Счетоводител сте на дружество "Б" ООД. През месец юли дружеството получава мраморни фаши от Италия. Установявате, че при изпълнение на транспортната услуга част от стоката е счупена. При получаване на стоката от транспортната фирма, в ЧМР сте вписали със забележка кв. метри и броя на счупените фаши. Забележката е направена в присъствието както на превозвача, така и на представител на застрахователната компания. За предявяване на иска за щета Ви е предоставен списък с документите, които следва да подготвите - фактура от "Б" ООД с получател дружеството - превозвач - за размера на щетата /в оригинал/, протокол за брак, удостоверение за банкова сметка, ЧМР със забележката в оригинал, фактура за стоката с отбелязване на цената на повредената стока и претенция за обезщетение. От страна на превозвача/застрахователя е уточнено, че фактурата с размера на щетата, с получател транспортната фирма ще е основанието за изплащане на обезщетението.
Молите за отговор по казуса, като считате за неправилно издаването на фактура към превозвача, а основанието за начисляване на ДДС по чл. 79, ал.1 от закона ще е издадения от дружеството протокол за брак.
С оглед изложената фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС и липсата на приложени документи, изразявам следното принципно становище:
Запитването е относно основанието за издаване на фактура и начисляване на ДДС върху суми, представляващи обезщетение за нанесени вреди, настъпили при транспортиране на стоките по сключен договор за застраховка между застраховател и дружеството- превозвач, по който доставчик се явява застрахователното дружество.
Съгласно чл. 113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Видно от посочената разпоредба издаването на фактура е обвързано с извършването на доставка на стока или услуга или получаване на авансово плащане преди това.
От изложената фактическа обстановка може да се направи извод, че посоченото плащане не е във връзка с извършена доставка от "Б" ООД с получател дружеството - превозвач.
По силата на чл.368, ал.1 от ТЗ задължение на превозвача е да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
На основание чл. 373, ал.1 и 2 от ТЗ превозвачът носи отговорност при изгубване, погиване или повреждане на товара, както и при забава при изпълнение на превоза. Такава отговорност е предвидена и в чл. 67 от Закон за автомобилните превози, съгласно която превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му.
Данъчното третиране на неустойките и лихвите в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
В изречение второ на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставка.
Предвид посочената разпоредба плащанията за неустойки, независимо от техния характер /обезщетителен или санкционен/, не са елемент от данъчната основа на доставка, съответно върху стойността им не се начислява данък върху добавената стойност.
Според чл.92 от Закона за задълженията и договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
С оглед гореизложеното, ако посоченото в запитването плащане на обезщетение е договорено като неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД и когато е дължимо от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между страните, същото няма характер на плащане по доставка.
За документиране на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им./ чл. 84 от ППЗДДС/
В дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Счетоводител сте на дружество "Б" ООД. През месец юли дружеството получава мраморни фаши от Италия. При изпълнение на транспортната услуга част от стоката е счупена. При получаване на стоката от транспортната фирма в ЧМР е вписана забележка за квадратните метри и броя на счупените фаши. Забележката е направена в присъствието на превозвача и на представител на застрахователната компания.
За предявяване на иска за щета Ви е предоставен списък с документи, които следва да подготвите:
- фактура от "Б" ООД с получател дружеството - превозвач - за размера на щетата (в оригинал);
- протокол за брак;
- удостоверение за банкова сметка;
- ЧМР със забележката в оригинал;
- фактура за стоката с отбелязване на цената на повредената стока;
- претенция за обезщетение.
От страна на превозвача/застрахователя е уточнено, че фактурата с размера на щетата, с получател транспортната фирма, ще бъде основание за изплащане на обезщетението.
Считате за неправилно издаването на фактура към превозвача и приемате, че основанието за начисляване на ДДС по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС ще бъде издаденият от дружеството протокол за брак. Молите за отговор по казуса.
С оглед изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба по ЗДДС и ППЗДДС, при липса на приложени документи, се изразява следното принципно становище.
Запитването се отнася до основанието за издаване на фактура и начисляване на ДДС върху суми, представляващи обезщетение за нанесени вреди, настъпили при транспортиране на стоките по сключен договор за застраховка между застраховател и дружеството - превозвач, по който доставчик е застрахователното дружество.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
От тази разпоредба следва, че издаването на фактура е обвързано с извършването на доставка на стока или услуга или с получаване на авансово плащане.
От изложената фактическа обстановка се прави извод, че посоченото плащане не е във връзка с извършена доставка от "Б" ООД с получател дружеството - превозвач.
По силата на чл. 368, ал. 1 от ТЗ задължение на превозвача е да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
На основание чл. 373, ал. 1 и 2 от ТЗ превозвачът носи отговорност при изгубване, погиване или повреждане на товара, както и при забава при изпълнение на превоза.
Такава отговорност е предвидена и в чл. 67 от Закона за автомобилните превози, съгласно който превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му.
Данъчното третиране на неустойките и лихвите в ЗДДС е регламентирано в чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и чл. 84 от ППЗДДС. В изречение второ на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставка.
Предвид тази разпоредба плащанията за неустойки, независимо от техния характер (обезщетителен или санкционен), не са елемент от данъчната основа на доставка и върху стойността им не се начислява данък върху добавената стойност.
Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
С оглед гореизложеното, ако посоченото в запитването плащане на обезщетение е договорено като неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД и когато е дължимо от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнение на действия, различни от договорените между страните, това плащане няма характер на плащане по доставка.
За документиране на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а те се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им, съгласно чл. 84 от ППЗДДС.
Извод: Плащането на обезщетение/неустойка за повредената при превоза стока, когато е договорено като неустойка по чл. 92 от ЗЗД и е дължимо във връзка с неизпълнение или неточно изпълнение, не представлява възнаграждение по доставка, не формира данъчна основа по ЗДДС, не се начислява ДДС и не се документира с фактура, а с документ за плащането по чл. 84 от ППЗДДС.
