Изх. №21-04-8
16.11. 2017 г.
чл. 6, ал. 3, т. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" , са постъпили Ваши писмени запитвания, прието с вх. №21-04-8/2017 г във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитванията е изложена следната фактическа обстановка:
ВГМБХ е германско дружество, регистрирано съгласно изискванията на германското законодателство, със седалище и адрес на управление в Германия. Дружеството осъществява търговска дейност с дросели за електромотори, като при обслужването на своя клиент - Роберт (ROBERT SRL) - дружество, регистрирано в Румъния, стоката, предмет на доставка, се изпраща от България като за целта дружеството има издаден ДДС номер в България.
За удобство на клиента и поради непрестанно развиващата се търговска дейност - дружеството планира да открие консигнационен склад на територията на Румъния. В този случай стоката ще бъде изпращана от България към Румъния, като при изпращането от склада в България до този в Румъния - собствеността върху стоката ще остава непроменена, в полза на германското дружество. Прехвърлянето на собствеността на стоката и предаването й от консигнационния склад в Румъния на клиентите на дружеството, които са я закупили ще се осъществява в последствие. Към настоящия момент дружеството не е регистрирано за целите на ДДС в Румъния и съгласно изискванията на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС - доставката на стоки между България и консигнационния склад в Румъния се приема за облагаема и следва да бъде начисляван ДДС в размер на 20%.
От страна на данъчната службата в Румъния е получен отговор, че е възможно да бъде прилаган режим на опростено облагане на движението на стоките от консигнационните складове към клиента, за което се получава разрешение от страна на данъчната служба в Румъния и одобрение от службата в Германия. При прилагането на този облекчен режим - данъчното облагане ще следва да бъде приложено от страна на купувача, който придобива стоката, а не от страна на доставчика.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Прилага ли се облекчен режим на данъчно облагане и от страна на Бълагрия, при положение, че стоката ще бъде транспортирана от българския склад на дружеството до консигнационния склад на същото дружество в Румъния, без да се прехвърля правото на собственост?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Преместването на стока между отделни структури на един и същ правен субект представлява вътрешен трансфер на имущество и в общия случай при него липсва прехвърляне на собственост и възмездна доставка, която да поражда изискуемост на ЗДДС.
За целите на данъчния режим по ЗДДС, при търговия, осъществявана на територията на ЕС се приема, че преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установени на териториите на различни държави членки на ЕС, представлява облагаема доставка.
Доставка на стока, по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС е изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид това, за доставката на стоката от територията на страната до Румъния е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по ЗДДС лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
Предвид това, когато стоката се изпраща в Румъния, за целите на икономическата дейност на ВГМБХ, без да има предварително клиент в Румъния, то за да е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС е необходимо ВГМБХ да е регистрирано за целите на ДДС лице в Румъния. В противен случай за дружеството няма да е налице основание за прилагане на нулева ставка и следва да се прилага данъчна ставка 20 на сто.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че ВГМБХ не е регистрирано за целите на ДДС в Румъния, както и че към момента на изпращането на стоката към Румъния все още не е налице краен получател на стоката, а същата остава собственост на дружеството до предаването й от консигнационния склад в Румъния на клиент на дружеството.
В този случай, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС е неприложима за трансфера на стоката в Румъния и ВГМБХ следва да начисли данък 20 на сто, съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Начисляването на данъка следва да се извърши с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, според текста на който в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3 от закона начисляването се извършва от регистрираното лице - доставчик. Данните от протокола, с който е документирана доставката на стока по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС от закона следва да се отрази в данъчните регистри и в справката декларация по общия ред. Данъчната основа се отразява в колона 11 "ДО на облагаемите доставки със ставка 20 % вкл. дистанционните продажби с място на изпълнение на територията на страната", а данъкът - в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11" от дневника за продажбите, съответно клетка 11 и клетка 21 от справка декларацията.
В случай, че ВГМБХ се регистрира за целите на ДДС в Румъния и операцията се определя като ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 4 от закона, данъчната основа следва да се отрази в колона 20 "ДО на ВОД" от дневника за продажбите, съответно клетка 15 от справка декларацията.
В допълнение към гореизложеното, на основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, лицата, извършили в даден период ВОД, имат задължение да декларират доставките си и във VIES-декларация за периода.
Данъчното събитие, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗДДС възниква на датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3 или датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4 от закона. Данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 от ЗДДС е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса.
За по-голяма яснота относно приложимия режим на данъчното третиране на трансфера на стоки, следва да имате предвид и писмо №91-00-39 от 22.01.2009 г. на НАП, относно вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица.
Същото може да бъде намерено в интернет страницата на Националната агенция по приходи - www.nap.bg.
При последващата продажба на стоката в Румъния дружеството ще извършва доставки с място на изпълнение в Румъния, по силата на чл. 31 и чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 годинаотносно общата система на данъка върху добавената стойност и следва да провери условията и реда за регистрация за целите на ДДС в Румъния.
В запитванията е изложена следната фактическа обстановка:
ВГМБХ е германско дружество, регистрирано по германското законодателство, със седалище и адрес на управление в Германия. Дружеството осъществява търговска дейност с дросели за електромотори. При обслужване на клиент Роберт (ROBERT SRL) - дружество, регистрирано в Румъния - стоката, предмет на доставка, се изпраща от България, като за целта ВГМБХ има издаден ДДС номер в България.
За удобство на клиента и поради непрестанно развиващата се търговска дейност дружеството планира да открие консигнационен склад на територията на Румъния. В този случай стоката ще бъде изпращана от България към Румъния, като при изпращането от склада в България до склада в Румъния собствеността върху стоката ще остава непроменена, в полза на германското дружество. Прехвърлянето на собствеността и предаването на стоката от консигнационния склад в Румъния на клиентите, които са я закупили, ще се осъществява впоследствие.
Към момента дружеството не е регистрирано за целите на ДДС в Румъния и съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС доставката на стоки между България и консигнационния склад в Румъния се приема за облагаема и следва да бъде начисляван ДДС в размер на 20%.
От данъчната служба в Румъния е получен отговор, че е възможно да бъде прилаган режим на опростено облагане на движението на стоките от консигнационните складове към клиента, за което се получава разрешение от данъчната служба в Румъния и одобрение от службата в Германия. При прилагането на този облекчен режим данъчното облагане следва да бъде приложено от купувача, който придобива стоката, а не от доставчика.
Въпрос: Прилага ли се облекчен режим на данъчно облагане и от страна на България, при положение, че стоката ще бъде транспортирана от българския склад на дружеството до консигнационния склад на същото дружество в Румъния, без да се прехвърля правото на собственост?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Преместването на стока между отделни структури на един и същ правен субект представлява вътрешен трансфер на имущество и поначало при него липсва прехвърляне на собственост и възмездна доставка, която да поражда изискуемост на ДДС.
За целите на данъчния режим по ЗДДС при търговия, осъществявана на територията на ЕС, се приема, че преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установени на териториите на различни държави членки, представлява облагаема доставка.
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС доставка на стока е изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Поради това за доставката на стоката от територията на страната до Румъния е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по ЗДДС лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
Предвид това, когато стоката се изпраща в Румъния за целите на икономическата дейност на ВГМБХ, без да има предварително клиент в Румъния, за да е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, е необходимо ВГМБХ да е регистрирано за целите на ДДС лице в Румъния. В противен случай за дружеството няма основание за прилагане на нулева ставка и следва да се прилага данъчна ставка 20 на сто.
От изложената фактическа обстановка е видно, че ВГМБХ не е регистрирано за целите на ДДС в Румъния, както и че към момента на изпращането на стоката към Румъния все още не е налице краен получател на стоката, а същата остава собственост на дружеството до предаването й от консигнационния склад в Румъния на клиент на дружеството.
В този случай разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС е неприложима за трансфера на стоката в Румъния и ВГМБХ следва да начисли данък 20 на сто съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Начисляването на данъка следва да се извърши с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, според който в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3 начисляването се извършва от регистрираното лице - доставчик.
Данните от протокола, с който е документирана доставката на стока по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, следва да се отразят в данъчните регистри и в справката декларация по общия ред. Данъчната основа се отразява в колона 11 "ДО на облагаемите доставки със ставка 20 % вкл. дистанционните продажби с място на изпълнение на територията на страната", а данъкът - в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11" от дневника за продажбите, съответно в клетка 11 и клетка 21 от справка декларацията.
В случай че ВГМБХ се регистрира за целите на ДДС в Румъния и операцията се определи като вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, данъчната основа следва да се отрази в колона 20 "ДО на ВОД" от дневника за продажбите, съответно в клетка 15 от справка декларацията.
На основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС лицата, извършили в даден период вътреобщностни доставки, имат задължение да декларират доставките си и във VIES-декларация за периода.
Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3 или на датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4 от закона.
Данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 от ЗДДС е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса.
За по-голяма яснота относно приложимия режим на данъчно третиране на трансфера на стоки следва да се има предвид и писмо №91-00-39 от 22.01.2009 г. на НАП относно вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност.
Извод: Облекчен режим на данъчно облагане от страна на България за описаното преместване на стоки до консигнационен склад в Румъния не се прилага; при липса на регистрация по ДДС на ВГМБХ в Румъния и при липса на краен получател към момента на изпращането, трансферът се облага с 20% ДДС по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, като данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и се отразява в данъчните регистри и справка декларацията по общия ред.
