Изх. № 53-00-99
04.07.2023 г.
чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"А" ООД е местно юридическо лице. Управител на дружеството е чуждестранно физическо лице, с което е сключен договор за управление и контрол. За целите на управлението на дружеството лицето осъществява пътувания със самолет или с личен автомобил от чужбина до България и обратно, при които извършва разходи за хотел, храна и транспорт.
Във връзка с така описаната фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Признават ли се за данъчни цели разходите на лицето за пътуванията и престоя(храна и напитките)в България?
2. Полагат ли се дневни пари и ако да в какъв размер?
3. Предвид законодателството, има ли други специфични моменти, на които трябва да се обърне внимание?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата правна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Доколкото в описания случай формално е налице едновременно изпълнение на посочените условия, а именно връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на извънтрудово правоотношение между дружеството и физическото лице (в случая договор за управление и контрол), то разходите за пътуване и престой следва да бъдат признати за данъчни цели.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството(ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходно-оправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
ЗКПО и ЗСч имат териториален характер и касаят издаването на документи от български предприятия във връзка с осъществени от тях стопански операции. Първични документи, издадени в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство на чужда държава, се приемат за данъчни цели при спазване изискванията на чл. 10 от ЗКПО. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вид, форма и наименование на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция, т.е. тя да е действителна.
Счетоводният разход за международен въздушен транспорт е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, извършващо продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа (чл. 10, ал. 5 на ЗКПО).
Нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.
По втори и трети въпрос:
Разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО не прави директна препратка към нормативната база, регламентираща командировъчните разходи - Наредба за командировките в страната (НКС) иНаредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НКСЧ). Ето защо по отношение на разходите за престой на управителя (чуждестранно физическо лице) в България не се прилагат определените в тези наредби размери на дневни пари, които са за осигуряване на храна, вътрешен градски транспорт и други разходи.
Въпреки че нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
Следва да се отбележи, че по отношение на обсъжданите разходи е необходимо да бъдат изпълнени и общите изисквания на ЗКПО, а именно - да са документално обосновани, както е разяснено по първи въпрос; не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "А" ООД е местно юридическо лице. Управител на дружеството е чуждестранно физическо лице, с което е сключен договор за управление и контрол. За целите на управлението на дружеството лицето извършва пътувания със самолет или с личен автомобил от чужбина до България и обратно, при които прави разходи за хотел, храна и транспорт.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Признават ли се за данъчни цели разходите на лицето за пътуванията и престоя (храна и напитките) в България?
Въпрос 2: Полагат ли се дневни пари и ако да в какъв размер?
Въпрос 3: Предвид законодателството, има ли други специфични моменти, на които трябва да се обърне внимание?
По първи въпрос
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
В разглеждания случай формално са налице едновременно следните условия:
- пътуването и престоят са във връзка с дейността на дружеството;
При наличие на тези условия разходите за пътуване и престой следва да бъдат признати за данъчни цели.
Освен изискванията по чл. 33 от ЗКПО, трябва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Признаването на разходите за данъчни цели зависи от наличието на легитимни разходно-оправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат:
- документи, с които се определя обектът и целта на пътуването;
- фактури или други документи от хотела или мястото за нощувка;
- документи за паркинг, гориво, пътни такси и др.
ЗКПО и ЗСч имат териториален характер и се отнасят до издаването на документи от български предприятия във връзка с осъществени от тях стопански операции. Първични документи, издадени в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство на чужда държава, се приемат за данъчни цели при спазване изискванията на чл. 10 от ЗКПО.
Действащата нормативна уредба не конкретизира вид, форма и наименование на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция, т.е. операцията да е действителна.
Счетоводният разход за международен въздушен транспорт е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет.
Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, извършващо продажбата от името и за сметка на превозвача, това лице се приема за издател на документа - чл. 10, ал. 5 от ЗКПО.
Нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяването на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за данъчна регулация по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.
Извод: Разходите за пътуване и престой на управителя - чуждестранно физическо лице по договор за управление и контрол, се признават за данъчни цели, ако са във връзка с дейността на дружеството и са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и ЗСч; при липса на документална обоснованост или връзка с дейността се третират като непризнати разходи по чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
По втори и трети въпрос
Разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО не прави директна препратка към нормативната база, регламентираща командировъчните разходи - Наредба за командировките в страната (НКС) и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НКСЧ). Поради това по отношение на разходите за престой на управителя (чуждестранно физическо лице) в България не се прилагат определените в тези наредби размери на дневни пари, предназначени за осигуряване на храна, вътрешен градски транспорт и други разходи.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения относно размера на разходите за пътуване и престой. С оглед разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО, тези разходи следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
По отношение на разглежданите разходи трябва да бъдат изпълнени и общите изисквания на ЗКПО, а именно:
- да са документално обосновани, както е разяснено по първи въпрос;
- да не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: За управителя - чуждестранно физическо лице, не се прилагат нормативно определените размери на дневни пари по НКС и НКСЧ; разходите за пътуване и престой се признават по чл. 33 от ЗКПО без нормативен лимит, но трябва да са в обичайни пазарни размери, да са документално обосновани и да не представляват скрито разпределение на печалба по § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
