НАП: Право на данъчно облекчение за деца по чл. 22в ЗДДФЛ за украински граждани със статут на бежанци

Изх. №53-00-288#1/10.01. 2024 г.

ЗДДФЛ - чл. 22в

Без да излагате конкретна фактическа обстановка поставяте следния въпрос:

Има ли право украински гражданин със статут на бежанец, назначен по трудов договор да ползва данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ?

По отношение на поставения от Вас въпрос относно правото на украински гражданин да ползва данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ, изразявам следното принципно становище:

На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:

1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:

а) детето не е настанено извън семейството, и

б) не е учредено попечителство или настойничество, или

2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или

3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето (ЗЗД), или

4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на ЗЗД.

Данъчното облекчение може да се ползва и от следните лица визирани в разпоредбата ва чл. 22в, ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, за които са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ, както следва:

1. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод ;

2. лице по ал. 1, което е починало през данъчната година и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.

Условията, на които следва да отговаря детето, за което се ползва облекчението, са уредени в ал. 2 на чл. 22в от закона, и съгласно същите данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:

1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП;

2. детето не е навършило пълнолетие;

3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.

Данъчното облекчение се ползва включително за годината, в която детето е родено, навършило е пълнолетие или е починало. Когато детето е починало, условията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат към датата на смъртта.

Видно от горното, за да се ползва данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ от лицето, което е наето по трудов договор, редом с всички изброени условия, следва да еместно лице за данъчни цели на страната или на друга страна членка на ЕС или страна поСпоразумениетоза ЕИП.

Детето също трябва да е местно лице на страната или на друга страна членка на ЕС или страна по СпоразумениетозаЕИП.

В тези случаи, към декларацията по чл. 22в, ал. 8 се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на горепосочените условия за ползване на данъчното облекчение, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 23, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ).

Във връзка с горното следва да имате предвид, че критериите за местно лице на България за данъчни цели са визирани в чл. 4 от ЗДДФЛ. По смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, местни физически лица за България, без оглед на гражданството, са лицата, които алтернативно, имат постоянен адрес в Република България, или пребивават в страната повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнени интереси се намира в Република България, или са изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ обаче поставя допълнително условие по отношение прилагането на критерия "постоянен адрес", а именно - не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В контекста на действащото българското данъчно законодателство "центърът на жизнените интереси" се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност и мястото, от което управлява собствеността си.

Предвид изложеното, ако някое от изброените условия не е изпълнено, няма да е налице право за ползването на облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ.

Следва да имате предвид обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото(СИДДО с Украйна), обнародвана в "Държавен вестник" бр. 111 от 26 ноември 1997 г.

Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, която е компетентна да тълкува конкретните разпоредби на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане е изразила становище, съгласно което за целите на прилагането на СИДДО с Украйна е важно да се има предвид, че тя съдържа едно особено изискване по отношение на статута на местно физическо лице. По-конкретно, това изискване е уредено в чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО и предвижда, че за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там". Казано с други думи, ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.

Предвид гореизложеното, доколкото лицата - украински граждани не притежават българско гражданство, те не могат да придобият статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще е валидно, докато Украйна ги третира като свои местни лица (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство) с оглед извънредните причини да напуснат страната си. Резултатът от това обстоятелство е, че България не може да облага световния им доход, а само доходите с източник от страната, както е уредено в чл. 7 от ЗДДФЛ. Съответно, по отношение на облагане на трудовите доходи с източник от България ще бъдат приложими разпоредбите на чл. 15 от СИДДО с Украйна, които предвиждат, че България има право да налага данък върху тези доходи, доколкото трудът се полага в България и имат български работодател. С други думи, тяхното данъчно положение няма да е идентично с това на българските местни физически лица, които подлежат на облагане в България за световния си доход. Данъчното облекчение за деца, регламентирано в чл. 22в от ЗДДФЛ, е въведено за лица, които подлежат на неограничено облагане в България или в друга държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП. При положение, че лицата са със статут на местни лица за Украйна, няма да попадат в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.

От друга страна, ако Украйна вече не ги третира като свои местни лица, поради факта на напускане на страната и установяване на територията на България, включително заедно с членове на техните семейства, няма да е налице конфликт между двете законодателства (това на Украйна и България) и лицата да бъдат квалифицирани единствено като български местни лица за данъчни цели по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. В тази връзка е необходимо да уточнят статута си като се допитат и получат информация относно данъчният си статут от компетентните органи на Украйна. В случай че се потвърди, че Украйна оттегля претенциите си за облагане на техния световен доход за периода на пребиваване в България, те ще отговарят на критериите за местно лице по смисъла на ЗДДФЛ и съответно ще е възможно да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от същия закон, в случай че отговарят и на останалите условия, необходими за прилагане на това облекчение.

Съгласно чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ обстоятелствата и условията за прилагане на данъчното облекчение се декларират с декларация по образец. Образецът се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в "Държавен вестник" (чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ).

Важно е да имате предвид и това, че съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В този смисъл, ако лицата се определят като местни физически лица, ще се облагат по реда на ЗДДФЛ за световния си доход, включително и доходите от източник в Украйна.

Предвид гореизложеното следва да се отбележи, че е необходимо най-напред да се установи статутът на физическото лице в съответствие с описаното по-горе.

Относно осъществяването на контрол при възстановяване на данък на украински граждани, в случай на подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ по електронен път с КЕП или ПИК, следва да имате предвид, че съгласно утвърдените условия за прилагане на автоматизирана опростена процедура по възстановяване на данък върху доходите на физическите лица, касаеща данъчните облекчения за деца и деца с увреждания, е предвидена автоматична проверка за връзка между декларатора и детето, за което се ползва облекчение. В тази връзка и предвид, че в информационната система на НАП не е налична информация за родствена връзка между чуждестранните физически лица, декларациите, които не отговарят на посоченото условие се включват в списъка за предприемане на действия по извършване на проверка по прихващане и възстановяване.

В горния смисъл е и изразеното становище на зам. изпълнителния директор на НАП с изх. №М-24-36-10/14.03.2023 г., което може да бъде намерено на интернет страницата на НАП - www.nap.bg,системата "Въпроси и отговори".